Чудя се...

Днес, на път към работа размишлявах по повод на думите на Любомир Николов в края на предговора на Властелина "Скъпи читателю, завиждам ти! Завиждам ти, че първи път отваряш тази книга..." (думите може да не са точни, но четивото не ми е под ръка ;)

Та замислих се... ако мога ей сега, в този момент да забравя книгата, за да я прочета отново... Бих ли го направила.
(после се отплеснах в мисли за други книги и филми, но там като че ли отговорът ми беше по-често "Да". Особено за филмите...)

Правя и уточнение, че в случая се касае за изтриване единствено на съдържанието на книгата - в момента. Прочитът преди години/месеци или когато там сте я чели остава, снимките, ако сте събирали, рисунките, ако сте рисували, стиховете, ако сте писали - всичко е налице. А, може би трябва да сте забравили напълно и филма, щото изобщо не е идеята да се зачетете наново в книгата и току да възкликвате "А защо елфите не дойдоха да помагат в Шлемово усое?!" или "А защо не казаха, че съдбата на Арвен се обвързва с Пръстена?!" "И кой, по дяволите, е тоя Глорфиндел?!"...

Мислих, мислих и реших, че аз в никакъв случай не бих се съгласила да я забравя, за да я преживея наново. Струва ми се ужасно рисковано. Може би прочита и тогава, в онази година, в зората на книжния бум, в онова настроение е бил необходим, за да ми направи толкова потресаващо впечатление. Така да се каже е станала първата ми любов...

А и с тези имитатори, чийто книги няма да съм забравила...

Не бих пожертвала нито една емоция, изпитана тогава, заради удоволствието да прочета наново любимата си книга.


(Ей, ако вече е имало такава тема, изтрийте тази, но ме насочете към другата, че ми е интересно ;)

:))) аз пък може би щях да рискувам:)) да преживея вси4ко наново от-до...:)
не смятам,4е 4овек се променя 4ак толкова,4е да спре да възприема любимите си книги... а може и да открия нещо ново за себе си и да видя нов ъгъл и настройка за приемане на книгата....:))
въпросът е много интересен,крис.
и аз съм се 4удил понякога и истината е,4е малко съм завиждал на тези,които сега я 4етат за първи път:)) не знам защо....
същото съм изпитвал и с другата ми най-любима книга-трилогията на Корнуел "Сказание за Артур" -нещо потресаващо! като съм ги давал нея и Властелина на приятели-някак си им завиждам,4е ще се потопят в този свят сега:))) не знам,като се замисля е странно,но е така...:)

Let me see you
Stripped down to the bone

Аз каквото съм харесвала навремето, продължавам и до сега (с изключение на Беатрис от Синьо лято. Навремето ми се виждаше страшна красавица, пък като я видях в едно "Милион и едно желание" след няколко години много се разочаровах ;)

Та не съм пораснала твърде - поне на вкус - катеря дървета и други подръчни материали, ужасно искам да отида отново в Дисниленд, препрочиииииитам Астрид Линдгрен, Туве Янсон, "Маншон, Полуобувка и мъхеста брада", "Тайната градина" (ех, ех...), всичко от жълтата поредица на Пан...

И завиждам силно на хората, които удостоявам с честта да прочетат Властелина ;))

Но представи си, че загубя нещичко при повторния прочит...
Ааааа, ни щъ! Не си давам емоцийките, емоциите и емоциищата!

Хехе, Крис, не стига че е много интересна тема, ами е и нещо, за което съм си мислила много пъти :)))

И имам готов и категоричен отговор на въпроса- веднага, на минутата се съгласявам да забравя всичко и да я хвана да я прочета отново :)))

Знам, че ще бъде много различно. Най-малкото, защото, когато я прочетох за първи път, бях на не повече от 13г. И начинът, по който ще я възприема сега е съвсем различен.

Но от друга страна така ми се иска да се срещна с всичко отново, за първи път!
Може би една от причините е, че трудно мога да си спомня как съм реагирала на това или онова при първото ми четене. А много ми се иска. Затова бих поела риска.
Макар че съзнавам, че много неща ще бъдат различни. Защото по този начин ще се лиша от дългите години, в които началото и края на книгата ми бяха любимите части:))

Но независимо от всичко- да, бих искала сега да мога да я прочета отново, за първи път.

Let's go chasing rainbows in the sky

В отговор на:

---

Но представи си, че загубя нещичко при повторния прочит...
Ааааа, ни щъ! Не си давам емоцийките, емоциите и емоциищата!

---

Да, ти със сигурност ще загубиш нещо от преди. Но пък помисли си- сигурно ще спечелиш нещо, което преди не си имала. Ще изживееш емоция, която преди не си преживяла. и ще бъде не по-малко хубаво :))))


П.п. Като каза Беатрис, се сетих аз като бях малка колко въздишах по Люк Скайуокър- лелей, това ми се струваше мъжът-мечта. А сега като го видях, си казах "ъ, че кво пък съм му харесвала"...;)))

Let's go chasing rainbows in the sky

Аз не само въздишах и събирах снимки от стрелбища (и като пуснаха веднъж 2 цветни да не ти казвам какво чудо беше!), ами и се зарекох със страшна клетва, че "Някой ден Люк ще ми бъде гадже..." (бях на ...ъъъ... 12 години, да речем).
Така и стана - 6 години по-късно "тръгнах" с първата си любов - естествено Люк. След 7 години се разделихме (така е, като не бях уточнила продължителността на връзката, какво да се прави...).

Сега да се зарека ли Арагорн да ми бъде гадже...

ъъъ... за някой бг Люк ли става дума (дето си ходила седем години с)? че вся смут в душата ми и детските спомени за "бъдещото гадже" рискуват да се разбунтуват
иначе по основния ти въпрос, аз като най-прясно чела книгата за пръв път (преди месец), през цялото време си завиждах, ама най-честно! в началото - че ме чакат още 2-3 седмици кеф, към средата - чисто удоволствие от книгата, към края - че ме чака поне още една такава книга, сега - в средата на Силмарилион, вече почнах леко да се тревожа какво ще правя като я свърша и нея... и веднага се самоуспокоявам, че пак ще почна Властелина отначало
и тогава ще знам какво е да я прочетеш за втори път... тогава пък ще се наслаждавам на детайлите вероятно

не ... натрупала съм толкова много бекграунд по тази книга, че все ще изгубя нещо по пътя ...
аз ценя не просто Властелина като книга а връзките, които той с прави с всички възможни социокултурни пластове, които са ме интересували

Как да го обясня - ако Толкин е океан, мен ме интересува какви животни са влязли и какви са изпълзяли от него. А те са много ... повече от която и да е било друга книга.

Vras da!

Мдааа... и аз го чувствам по същия начин . Удоволствието от първото прочитане е голямо, но не може да се сравни с това, което дава книгата като "поотлежи" в главата .

Но то общо взето, като се замисля аз не бих искал да чета отново за пръв път нищо, което съм прочел. Харесва ми това градивно трупане на неща и детайлите, които откриваш при всяко следващо препрочитане . Не бих искал да ми си рисетва нещо, колкото и удоволствие да ми носи, защото това е загубено знание. Ако оставим настрана мимолетната радост докато четеш за пръв път в по-дългосрочна переспектива повечето препрочитания носят по-голяма наслада .

---

Геройствата трябва да се планират внимателно - и да се избягват най-старателно.

Хубава тема наистина...Но аз никога не бих рискувала да прочета Властелина на чисто както ти каза.Прекалено много неща няма да са същите.Когато прочетох книгата за първи път много неща не бяха същите като при втория прочит.Например чак тогава забелязах колко по-невинни,колко по-наивни и свободни са първите глави на Задругата(празникът на Билбо,Трима са дружина,Бомбадил и прочие) съпоставени с моменти като Кирит Унгол,Мордор или битката при Пеленор.А и не само това-като цяла книгата няма да има същото влияние върху мен защотото откакто я прочетох за първи път страшно много се промених.В крайна сметка тръпката ще е невероятна но предпочитам да не я изживея.Което не ми пречи да завиждам на тези на които им предстои тепърва да четат Властелина

Има два вида хора-гърци и всички останали на които им се иска да са гърци...

Да, знам, знам :))) че може да кажете "Ама ти не си я чела толкова отдавна!" :)))

Но все пак...


Първо, защото не ме е страх, че ще загубя нещо от чувството.
В смисъл, че то е такова, каквото е в момента. И е такова, защото аз съм такава, каквато съм сега.
Ако прочета Властелина сега, разликата за мен в момента ще е само прибавената стойност на тръпката от първото четене.

Второ, защото не ме е страх, че ще загубя спомен за нещо, което е било.
То е било и това е единственото, което е.
Още повече, че аз не се отказвам от Властелина, а напротив - ще го изживея отново. Това е важна разлика.
Наистина предпочитам един жив, настоящ момент, отколкото спомен, па бил той и хубав. Онова, което е в миналото, може да ти послужи да си кажеш "е-е-ехххх.... какво бе тогава ... ех!", докато онова, което е в момента, е онова, което наистина живееш.

Мдас. Не знам обаче доколко успях да го обясня

Обичай съдбата си

Всъщност той пръв ми разказа и за "Властелинът на пръстените", която беше чел в оригинал...

А ти поизчакай малко с втория път. Почети нещо друго, пък после ще ти е още по-приятно с поредния прочит.
Дългогодишната ми практика показва, че най-добре е да се чете по 1 път на година (т.е. 10 пъти за 10 години ;)

аз и първия път четях заедно с нея и други книги, просто защото съм свикнала да чета, докато ям и правя още сто хиляди неща, а някакси не ми се искаше точно тия книги да ги омажа в кетчуп примерно... за пръв път в живота си се отнасям с нещо като благоговение към книга, т.е. да я пазя физически, да не ми я смачка някой или пък друг да не ми откъсне парченце страница, което си е редовно у нас въобще съм като наполеон, с по пет книги във всяка стая, но през лятото и отпуската ще се съсредоточа само в нея, така че ще стане ударна доза тази година, а от следващата - вероятно ще спазвам съвета ти

Аз ОБОЖАВАМ сда чета, докато ям.
Също така страшно обичам супа и като бях малка ми беше ритуал когато съм нещо кисела да си направя картофена крем супа и да чета с нея Билбо. до пълно подуване (да речем 3 пълни купи)...

Ех, ех, откога не съм си правила супа. Сигурно затова и не съм чела Билбо от 4-5 години... Така е, с това "външно" ядене...