Помощ

Един човек, много близък човек или по-скоро близък до душата и май до сърцето ми човек страда. Страда мълчаливо, душата му е разкъсвана от болка, от мъка, от яд. Усещам го. Познавам го или поне мисля, че го познавам достатъчно добре, за да усетя това, което го е завладяло. Страданието го кара да се затваря в себе си, опитва се да се усмихва, но не може. Искам да му помогна, да облекча мъката. И преди се е случвало, мина му.... трябваше поне месец, но мина. Но не мога да го гледам как страда, май и аз страдам с него (хората, които ме познават, със сигурност ще решат, че дъската съвсем ми хлопа вече). Обаче ми е мъчно, че на него му е мъчно.
Как да му помогна. Как да изтрия болката от сърцето му. Толкова е гадно да видиш как някой близък страда

Разкажи му виц:
"Каква е разликата между политик и батерия? Батерията има поне един плюс."

Ето нещо по-добро:
"Разговор между баща и син:
- Тате, трябва да правя специално проучване за нашето училище. Мога ли да ти задам един въпрос?
- Разбира се сине. Кажи?
- Какво е политик?
- Ами сине, как да ти кажа? Нека да вземем например нашата къща. Аз нося парите - един вид, аз все едно съм "Ръководство"-то. Майка ти казва какво да правим с парите - значи тя ще е "Правителството". Ние се грижим за теб и твоите нужди, така че нека ти си "Народа". Прислужницата ще я наречем "Работническа класа", а твоят по-малък брат - "Бъдещето". Разбра ли ме?
- Ъ-ъ-ъ... нещо не схванах много добре. Нека да помисля!
През ноща момчето се събужда от плача на по-малкото братче и отива да види какво става. Видял, че малкия се наакал здраво, решил да каже на родителите си. Когато влязъл в тяхната стая намерил само майка си, спяща непробудно на седмото небе. Решил да се обади на прислужницата. Почукал няколко пъти на вратата, но никой не се обадил. Тогава погледнал през ключалката и видял баща си и прислужницата заедно в леглото.
На следващата сутрин:
- Тате, мисля че разбрах какво са политиците.
- Браво, сине! Обясни ми с твои думи, какво точно си разбрал.
- Ами докато "Ръководството" се ебава с "Работническата класа", "Правителството" - спи, "Народът" никой не го поглежда, а "Бъдещето" е потънало в лайна. "

искаше ми се да е толкова лесно

Трима политици попадат на необитаем остров, емват ги канибалите, както си му е редът, и им дават задачка:
-Над онова езерце ивсички комари са женски, само един мъжки има, който го убие - жив, който не успее, секс, и в казана :))
Пробва се първия-нестава, секс. Пробва се втория - не става - секс... Отива третия и по някое време носи умрял мъжкия комар.
Канибалите го питат:
-Как успя бе, що народ сме оправили и изяли с тоя комар...
А той - ядосан:
-Казах кой съм и за кво се боря, па току тоя се обади "Дреме ми на кура"



Ама знам и за икономисти

Нищо човешко не ми е чуждо :)

И аз знам:

Казват, че Христофор Колумб е бил първият икономист. Когато тръгнал, не знаел къде ще стигне. Когато стигнал до Америка, не знаел къде се намира. И всичко това било финансирано с правителствено дарение.

...

Икономистът е експерт, който ще знае утре защо нещата, които е предрекъл вчера, не са се случили днес


...

-Как може да се разбере кога един икономист лъже?
-Когато устните му мърдат.

икономистът е човек,който знае най-много за парите,и най-малко ги има

Един икономист отива в аптеката:
-Два презерватива моля...
-Какъв размер?
-Ми не знам, кога пък съм го мерил...
-Ами господине, заповядайте, ей там има една дъска с дупки, опитайте го и елате пак...
Връща се след малко оня:
-Ъъъъ, а дъската колко струва...


Нали знаеш кой е създал хаоса?

Нищо човешко не ми е чуждо :)

хаха, бе поне си вярва, че утре ще има повече...

Тъй ще е.

Enter the dark world of Mike LeRoi.
Voodoo hero. Dead man, ShadowMan.

Друг някой виц знае ли
Тези са малко

един мой любим...

срещат се две мутри
единя с тиган на главата....
- кво ти е това на главата бе?
-"Тефал" -ти мислиш за всичко....

Физическата болка е сигнал за тревога в организма, и инстинктите ни карат да се пазим от нея. Но дали към душевната болка трябва да се отнасяме по същия начин? Дали тя не идва за да ни покаже че светът не е това за което го мислим? Забелязала ли си че точно в моменти на болка, с даден човек настъпва така наречената трансформация Така че ако имаше власт да му отнемеш болката и му я беше отнела.. вероятно това щеше да бъде мечешка услуга. Щеше да му отнемеш една възможност за развитие, за крачка напред
Но когато обичаш някого естествено е да състрадаваш. Но трябва да разбираш че не можеш да извървиш пътя му вместо него, че изпитанията които излизат пред него не са случайни и са точно негови изпитания, необходими за точно неговото развитие. Това което можеш да направиш и то не е никак малко, е да му покажеш че си до него и че го обичаш и че ако пожелае, във всеки един момент може да се опре на теб и да си почине

така или иначе не мога да отнема тази душевна болка
уж оказвам някаква помощ, но тя дали е достатъчна
изобщо какво е достатъчно, когато искаш да помогнеш.
Мисля, че си права, но ми е криво за него, много криво
Изобщо в последно време само кривости на главата

Разбирам те, и аз съм горе долу така тая сутрин.. и много други сутрини съм била.. обаче съм се убедила че вместо другия не можеш да живееш - да си там, да даваш рамо - да, но да живееш вместо него - не се получава. Затова правим всичко което ни е по силите да го облекчим, но.... останалото остава за него и дано се справи

Същото са правили и правят и за мен бтв - и пак основната работа си остава моя, никой не би могъл да ми помогне както аз бих могла, въпреки че желание не липсва.

да му помогнеш. Можеш само да си до него, да предложиш рамо, на което да си поплаче и да чакаш да го преодолее. Понеже подозирам за кого и за какво става дума. Съвсем естествено е човекът да се чувства зле, много зле.

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

Не ще да плаче Плаче малко и после се се сепва и се затваря и казва - остави. Обаче искам да изкара от себе си какво го мъчи, ама той е магаре и не ще. Затваря се в себе си

Абсолютно до теб съм!
И аз така мисля!

Моти,друг е въпросът колко тежко ти е да си само до някой безмълвно и винаги да знае той ,че си до него.....и ..само това...
Друго си е да си герой в собствените си,пък и неговите очи и да се тупаш по вътрешните гърди-ииии,аз му отнех болката и съм заслужила,дължи ми нещо.Сега той трябва да ми е благодарен и да ме обича!!!
Може би това е любовта -мислиш първо за другият.
Но преди това трябав да си наясно със себе си.
Тоест ти и той сте едно.
Та..погледни в себе си как би се почувствала ти,какво би ти харесало, какво би ти помогнало и го направи.Или просто стой тихо,но стабилно до него.

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

Тогава не го насилвай. По всяка вероятност знае по-добре как да се справя със собствената си мъка. Още повече, че това не се случва за първи път.

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

Дракулке, не искам за помогна и след това да се тупам в гърдите и да искам той да ме обича за това. Но усешам болката му, яда и нещастието все едно са мои. Трудно понасям едва прикритата мъка в думите му и сърцето ми се къса.
Ако знаех, че мълчанието ми и само присъствието ми, ще му помогнат една дума нямаше да кажа. Дори напротив щях да го занимавам с 1000000 други глупости само и сама, за да се откъсне от състоянието, в което е изпаднал. Но как да съм сигурна, че да крие болката в себе си няма да му навреди повече. Не искам повече да страда.
Слънчогледка е права, че сами трябва да се справяме с неприятностите от живота. Той се изправи пред сериозен проблем. Говорихме си днес с Василиса, че именно проблеми от такова естество са сериозни проблеми, за които да се тръшкаме, вие, плачем.... А не защо днес вали сняг, или някой ни е ударил по кокалчето в автобуса. Но всеки си има проблеми и най-малките му се струват големи, защота са негови. Та мисълта ми е, животът е прекалено скапан, но защо именно на това момче му се случват гадните работи.
Сега като пиша .... мисля си, че нямам никакава, ама никаква идея как да му помогна. Времето ще излекува раните, но.... времето тече много бавно, а да гледаш близък как страда е прекалено болезнено и всяка минута, час и ден са миг от един прекалено дълъг кошмар