Бейбита

май и двете ги преживявах еднакво дълго...когато аз бях в позиция да решавам, бях сигурна, че взимам правилното решение, и за двамата. (..щото нямаше да е честно иначе). Вярно, не се взима лесно, особено когато връзката е от доста време...агонията е неизбежна ..но..уважиха желанието ми.
когато аз се оказах в обратната ситуация, бях наясно какво е и от едната и от другата страна. Уважих.

абе верно е,ама зависи...
милото и внимателно казване не винаги бива разбрано
поне тя не го чу,не знам не разбра думите ми ли,или ги подцени,понеже звучаха меко,по заобиколен път....не ще и не ще да чуе,накрая не се сдържах...
а тя остана безмълвна...поне да беше реагирала...после ме извикаха,дойдоха други хора,тръгнах...а тя остана....безмълвна
ако ми се беше разкрещяла,ако се беше ядосала,и въобще,ако беше нещо казала,да ме беше обидила,щях да се почувствам по-добре,а тя просто си мълчеше,затвори се някак си....а ми вярваше...до вчера разправяше, че от всички на мен най-много вярвала....много кофти се получи
са квото и да направя,тя знае какво мисля за нея....много неудобно
това което най-мразя е да засегна нечие достойнство...поне да беше некой който заслужава....

много е кофти да си вестоносеца на неприятна истината,каквато и да е тя.....е,зависи от човека,некои не си го слагат толко присърце,други даже не осъзнават ефекта от стореното....а има и такива,които изпитват удоволствие...

Не знам някой да го е казвал, но аз мисля така. Нали има една приказка "не питай старило, питай патило"... демек за да дам отговор на някакъв въпрос за нещо трябва да съм го изживял, другото е бош лаф?

Enter the dark world of Mike LeRoi.
Voodoo hero. Dead man, ShadowMan.

мисля, че при такива обстоятелства най-доброто е да си мълчиш известно време и при подходящ повод да и се извиниш, тоест да и кажеш, че не си искала да я засегнеш, но просто е нямало друг начин да и кажеш това

Опса! опса? а сега, драги зрители, сме свидетели на най-тържественото представяне на баналната до ... абсолютно всеобщо неразбиране... проста истина, че замислянето вреди на любовта...
Както някой някога беше казал - когато попиташ - "Обичаш ли ме?", значи вече си загубил войната... кхъ, ако примем опцията "любовта като война"

Та ако приемем тази опция - ето сега например аз съм под обсада, като условието е да водя тайна кореспонденция с Америка, при положение, че не знам американски и да му се невиди, ще трябва да измисля нещо на руски-.... Но дали така трябва? А можеше да ме оставят да развея френското знаме?

кофти

така е, но за огромно съжаление не пребиваваме цял живот в ръжта(не в просото)

не е бош лаф а отражение на точно това което си в момента което не е нещо по-маловажно от това което е Пешо или това което ще бъдеш след 5 години примерно - това е твоят Път Твоят, не нечий друг! уважавай си го, защото той те води напред и се оглеждай за пеперудки и цветенца покрай - винаги има

п.п. и кой ти каза че патилото винаги си вади правилните изводи от изпатеното а това дето успява да предотврати да изпати - то по-тъпо ли е, ъм?

онеправдан, по-лесен...да ти кажа, когато ми се случва...хм, не мисля за тези неща. просто ме боли и минавам нататък след време.

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

м? за кое казваш кофти? не е...
..кофти е докато се пребололее )

уроци

случи ми се и едното и другото и то точно в този ред. Първо ми се наложи да преживея, че не съм единствената и неповторимата в нечий живот. А после да убедя някой друг, че не аз съм единствената и неповторима в неговия. /странно как винаги има две истини / И пак странно, че от второто имаше само неприятни последици - съжаления, обиди, чувство на вина... А първото го помня с добро и даже сме приятели все още. От което обаче никакви изводи не следват защото може например аз да съм склонна да приема фактите и да продължа без "да се обръщам с гняв назад", а някой друг да не може. Или някой да могат да го правят по-талантливо от мен без да оставят големи рани и лоши чувства.

не се стрхувай от съвършенството, никога няма да го достигнеш...

Така да е.

Enter the dark world of Mike LeRoi.
Voodoo hero. Dead man, ShadowMan.

предпочитам:вие трябва да кажете че не изпитвате същото на някой който смята че вие сте половинката му и без вас животът му няма да е същия


Защото:вече ти го казах...този човек дали ще е щастлив с жена ,която не го обича?
Дори само от гледна точка , че той я обича и ще се измъчва,като гледа,че тя се измъчва.
Ще му кажа истината директно в очите,именно защото го уважавам и държа на него.Това е частно отношение.

Още повече, че този избор е предоставен на мен и аз така ще избера.Зависи от мен.
Не, че при другият не зависи от мен, но щеше да ми е по-трудно да бъда силна и аз да избера да прекратя илюзията, която за мен е истина.И ми е НУЖНА като самата мен.
Още повече ,че бих се борила до последно за нещо, което съм сигурна ,че искам.


Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

А случвало ли ти се е да се бориш до последно?
Аз предполагам, че не. Защото ще видиш коренни промени в себе си и в мнението ти...

До край...

Enter the dark world of Mike LeRoi.
Voodoo hero. Dead man, ShadowMan.

До припадък...

Babe, един салатен ребус especially for U :

- ти си убедена до костния си мозък на кутрето на левия крак, че това е салатата за теб и смяташ, че без че без тази салата животът ти не би имал смисъл или поне би бил безкрайно по-сивкав, но готвача не е на кеф да кълца салата за теб и ти го казва (и ти отиваш в друго заведение)
- обратния вариант - ти не щеш да накълцаш салата на някой, който смята, че си най-добрата готвачка и без теб животът му няма да е същия

Ха сега де.. Ясно е че всеки би избрал по-лесния за него вариант, но интересно кой ще излезе по-лесен.. дали е този който изглежда по-лесен на пръв поглед ... или всъщност кое на кого откъде му минава ...

Някои не го умеят май... или чакат лъч надежда за това...

Enter the dark world of Mike LeRoi.
Voodoo hero. Dead man, ShadowMan.

различна сила,различно ниво на целта, различни средства,различно до последно,различни промени,различно осъзнаване.

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

да, стига да не говорим за неща, които не сме преживели... щото тогава и зюмбюли на Марс са възможни. Не, че не са...