Мълчаливо

Мои бързи коне, коне мои задъхани,
дълго време налагах ви моята воля,
мислех, че на болка сте вече обръгнали,
за компромиси малки не исках да споря.

Надявах се, че сме изминали тъмния път,
че кръстопътния възел е вече разсечен,
не виждах, че ослепели въртите се в кръг,
всеки понататъшен ход беше обречен.

С устни изгорени от жажда и сол,
днес ви заклевам “Вдигнете главите!”
денят утрешен в този миг ражда се гол,
дарете му звъна камбанен на мечтите.

В деня утрешен ще ни се усмихне една
любов като звук след дълго мълчание,
със стръкче невен към мен протяга ръка,
коне мои, скъсете ми това разстояние.

Обич моя, през тъмнина проправях си брод,
сега пътека светла за тебе ще стана,
ще черпим от времето пълни чаши живот,
щом е белязано от стъпки на двама.

18.02.2004

Възхищавам се на таланта и дарбата ти!
Отново неповторим бисер.

Живей Обичащ!

Ех, Жо. Аз не ги викам. Те сами идват.

хм,и тебе те бива у писането,дерзай!