Иван

Църквата Св. Седмочисленици. Бивша джамия, бивш зандан, на чиято стена неведнъж съм се облекчавал както и много други. Както вероятно някой римски войник е пикал на кръста, на който е бил разпнат Иисус. Не мога да вярвам и да се моля на дървен кръст.

Градинката отпред. Ученици в междучасие са насядали по пейките, пушат цигари и тук там трева, пият ракия и водка, и мента. Смеят се, широко им е около врата, тепърва ще се стяга примката. Старци играят на шах и табла. По пейките са насядали още статисти. Поп говори по мобилния си телефон пред входа на църквата и крачи нервно в кръг. Просяк куца на някъде.

Никой не поглежда нагоре, където се е надигнала огромна вълна, висока стотици метри. Вълна, която ще потопи всичко, но за момента е застинала неподвижно над града, страната, континента. Навярно целият световен океан се е вдигнал във въздуха и замръзнал там в очакване незнайно на какво. Водата е тъмна, светлината едва пробива през нея като през черен, буреносен облак.

Вълната се разклаща от втренчения ми поглед и с грохот се раздвижва за секунда. Попът забравя за какво говори по телефона, учениците се усмихват насила, а едно момиче изпуска цигарата, няколко коня и офицера се оказват на бито поле, елементарна грешка от разсейване. Бързо отмествам очи и тръгвам по Графа към Славейков.

На ъгъла с Раковска нещо се доближава към мен и ме заговаря бързо и трескаво. Спирам. Прилича на момче, над двадесет, но под тридесет години, трудно ми е да разгледам лицето, защото чертите му се движдат прекалено рязко докато говори. Не го разбрах какво казва, но успях да копирам образа му в мислите си. От там двойникът повтаря малко по ясно:

- Ти ли си Иван от Яга?

- Не съм Иван – отговарям.

- Познаваш ли го? – пита ме с недоверие.

- Иван от Яга ли? – уточнявам аз учуден.

Момчето казва още нещо, обаче аз вече съм класифицирал двойника му в мислите си. Вероятно е наркоман. Или побъркан. Най вероятно и двете, защото е много слаб, а от вътре е като черна дупка, която тегли с огромна гравитация и ускорява всичко.

Продължавам да вървя с широка крачка, а то се е закачило за слънчевия ми сплит и ходи до мен, залепено от дясната ми страна.

- Трябва да намеря Иван от Яга – съобщава.
-
- Защо ти е? – питам

Отговорът е неясен.

- Защо не го потърсиш на Яга? Може да е там – давам му идея.

Отговорът е неясен.

Движим се по Раковска. От една кофа изскача скитник с кашони и тръгва към нас, като си мърмори, спори със себе си за нещо. Питам го дали познава Иван от Яга и той смънква ядосано обвинение, че Иван е виновен за всичко. Иван и политиците.

Момчето до мен пак казва нещо, този път го чувам малко по добре.

- Те ми казват да не го търся, но аз го търся, защото трябва да го намеря, къде е, не знам, ти ли си, казват, ти от тук ли си, Иван от Яга…

Вече чувам отчетливо всяка дума, но повечето не успявам да ги изкопирам в мислите си, защото не са на човешки език. Предлагам му да идем до Яга и свивам.

Отговорът е неясен, но то все още е закачено за мен и върви от дясно.

Стигаме до парка, където алеите се почистват всяка сутрин, затова падналите от есента листа са много малко и краката ми не могат да потънат в тях, като в мек персийски килим.

По пътя питахме двама влюбени, възрастна жена и една пейка за Иван от Яга. Пейката я попита момчето и изглежда получи добър отговор, защото за момент почти се усмихна.

На Яга сме и там както винаги пият бира и се натискат. До нас се приближава млад мъж. Аз се обаждам:

- Познаваш ли Иван от Яга?
- Аз съм Иван – отвръща той.

Обръщам се с очакване към момчето от дясната ми страна. То започва да бърбори нещо, а мъжът прави отвратителна гримаса на отвращение.

Отмествам очи от тях, защото внезапно ми стават непоносимо противни.

Без да искам поглеждам над нас, макар че вече знам, че е опасно да го правя. Вълната се разтриса и от пенестия й гребен се откъсва голямо парче, което докато пада се разбива в проливен дъжд.

Хората се разбягват, Иван от Яга е изчезнал нанякъде, момчето все още стои до мен и ми говори.

Хващам го за раменете, за да спре да трепери и правя последен опит да му обясня:

- Виж, не мога да бъда Иван от Яга за теб. Не мога да бъда никого в момента. Аз самия не знам кой съм. Не знам къде съм. Не знам защо съм. Това е всичко, което имам на този свят, разбираш ли?

Той кима с глава и лицето му спира да се движи. Разбрал е. Най сетне мълчи. Усмихва се широко и ми посочва нагоре.

Дъждът неусетно е спрял, а там, където водното парче се е отчупило от вълната, има дупка и през нея се промушват слънчеви лъчи като нишки.

Вътре в мен се надига огромна радост, изпълва ме целия за част от секундата и после се разлива наоколо в порив толкова мощен, че се насълзявам от вълнение. В този миг разбирам кой съм, къде съм и защо съм.

Тук съм, за да задържам вълната горе, да не й позволявам да падне и да отнесе всичко. Подпирам я с рамене. Иван от Яга ми помага. И много други също. Ти например.

да преизпълним следващата духовна петилетка за три години!

Не те разбирам. Защо не оставиш вълната да падне?


поздрав
Ясен

Красотата ще спаси света...

!

трябва да има повече като тебе!

защото така

всеки окултист - с астрално зрение по пътя към просветление!

много :))

ти не си ли?

всеки окултист - с астрално зрение по пътя към просветление!

мда, помагам на другарчетата в нужда.

А за Марийка от вицовете няма ли да напишеш нещо?

Марийка от Лъвов мост освен...

всеки окултист - с астрално зрение по пътя към просветление!

Става

п.п. чак сега заблязах новото ти мото и ми хрумна, че е подходящо за заглавие на серия от Окултния сериал ;)))

може, за по натам

всеки окултист - с астрално зрение по пътя към просветление!

Растеем и пак ще растеем
!

Задобрял си. От пролетта ли е ?