Кажете ми, моля...

... срещали или изпитвали ли сте нещо, което условно ще нарека "превключване" на съзнанието.....
Тоест, касае се за следното:
Двама души водят разговор. В един момент, докато единия говори, на другия му изниква в сънанието някаква мисъл, на пръв поглед нямаща нищо общо с разговора, която той изказва спонтанно.
Другият човек остава с впечатлението, че изобщо не го слушат и ситуацията е много неприятна и за двамата.
Получава се нещо като телефонна централа в ума, някое реле щраква и вместо където трябва се закача на съвсем друго място или пък когато се преплитат разговорите по телефон и някой се намесва неочаквано в разговора...
Трудно е да се обясни...
Става спонтанно, не с лошо чувство да обидиш другия и незная как може да се контролира и премахне такава склонност на съзнанието да прескача.
Трудно ми е да го обясня, но ако някой го е изпитвал, ще го разпознае...
Всъщност, индиректно изказаната мисъл има връзка с основната тема на разговора, но логическата връзка довела до раждането на тази/тези мисли убягва на другия и така той бива засегнат от "невниманието".
Може да се случи и при група, която остава леко втрещена от на пръв поглед "ни вклин ни в ръкав" изреченото...
И ситуацията пак е неприятна:)
Ако някой знае Изход и "Лечение", моля да е така добър да го сподели...
Благодаря на всички за вниманието:)

Винаги вярвай и винаги имай мечти:)

На мен непрекъснато ми се случва и затова предпочитам да водя разговори с хора, с които се случва същото. Защото те са наясно какво става и не се противят. понякога можем да водим няколкопластови разговори, на пръв поглед изобщо несвързани един с друг.
Колкото и да е странно, на мен това ми помага при концентрацията върху основния разговор, отдавна съм го забелязала и изобщо нямам намерение да го считам за лошо, че де го премахвам. Предпочитам да говоря с няколко човека, ако няма един, който да може да води разговора по същия начин. В кюто се получава много добре.

Това, което за какавидата е краят на света, за пеперудата е само ново начало.

а ма калино!то на теб е ясно що ти се случват такива работи.мен ако питаш-това твое състояние е перманентно.ни са плаши и на мен ми се случва...като се напушим.светът се забавя и всичко ми става ясно.пробвай и ти.приближаваш се до изначалното си състояние,също,както в случая когато сереш.

уф
...село без селски луд на мегдана може ли...

Това, което за какавидата е краят на света, за пеперудата е само ново начало.

може би е до начин на мислене. някои хора имат по хаотично мислене, случва им се и да забравят за какво точно са говорили преди малко, да превключат спонтано от една тема на друга и т.н.. мисля си че е характерно за по хуманитарно насочените, за хората на изкуството и прочее.

за какво лечение става дума? просто си запазвай мислите за себе си, когато са "ни в клин, ни в ръкав"

да преизпълним следващата духовна петилетка за три години!

На мене ми е ежедневие...............

И по-лошо има

имам чувство за нелепост
за недоизпълнен дълг....
прекалено е превзето
за един венерин хълм.

Това е свързано с липса на концентрация. Мислите са живи, има свят на мисълта, и ние улавяме една или друга мисъл. Когато човек стане по- чувствителен, той започва да улавя по този начин ,който описваш. Това е раздвояване, ти си на двете места едновременно, но го правиш несъзнателно. Целта е да можеш да го правиш съзнателно. Трябва да можеш да следиш и разговора и да усещаш откъде идват тези "други " мисли. Като започнеш да осъзнаваш процеса в себе си , ще спреш да допускаш мислите , които минават в момента през главата ти , да излизат наяве в разговора, ще можеш да контролираш процеса и да останат вътре в теб. Явно сега си по- отворен към мисловния свят.

понякога, когато печелиш всъщност губиш; понякога, когато губиш всъщност печелиш

... по-скоро другата страна смята така...
Работата е там, че има връзка, макар и невидима на външен вид...

Винаги вярвай и винаги имай мечти:)

Има разлика...
Тук не се касае за забравяне на току що говореното нито по време нито след превключването... После както казах връзка има, просто другият не я вижда ясно...

Винаги вярвай и винаги имай мечти:)

Винаги вярвай и винаги имай мечти:)

Много точно описваш ситуацията... и аз почти така я виждам:)

Винаги вярвай и винаги имай мечти:)

Единственото лечение е да наблюдаваш мислите си.
Не всичко, което е в ума ти, трябва да е на устата ти.

Не случайно е казано, че мълчанието е злато.

Разбира се, че "Не всичко, което е в ума ти, трябва да е на устата ти"
Проблема е, че става светкавично и някакси се изплъзва от контрол.
Всъщност, това не се случва често, но все пак...

Винаги вярвай и винаги имай мечти:)

С упражнения в концентрация, постепенно ще успяваш да владееш това, което се появява в ума ти и тогава няма да става светкавичното излизане през устата. Ти си този, който държи юздите на ума.

това трябва да се спира, не разбирам.

Не знам за тебе, но за мене е естествено когато раздвоявам вниманието си между няколко неща, а имам събеседник, да не го засипвам с всичко друго, което преминава през мене в процеса на разговора. Има случаи, когато се обсъжда нещо много важно, да се концентрира вниманието само в това, за което става дума, да стане потапяне в състояние на пълноценно общуване /то зависи и от събеседника, говоря за случая с добър събеседник/ и другото да пропускам покрай мене. За мене се оказа полезно да усвоя и умея и едното, и другото. Не винаги успехът е пълен, все пак е въпрос на енергетика...

Точна си, както винаги:)

Винаги вярвай и винаги имай мечти:)

Упражнявам се... и ти благодаря за добрите думи, дано да успявам поне от време на време, ако не винаги...в точността...

... да последвам примера ти:)
И се надявам да се запознаем през м.Май

Винаги вярвай и винаги имай мечти:)