Срам, несрам.... :-(

Здравейте,

Смятах, смятах и все не излиза...та да попитам за помощ.
Имам следната схема

                    ________________________ VCC

                   |                |

                   |                |

                   -                -

                  | | R2           | | R3

                  | |              | |

                   -                -

                   |                |

                   |                |_______ OUT

                   |______          /

                   |      |        /

                  / T1    |      |/ T2

                 /         ------|

IN   ____ R1   |/                |\e

  --|    |-----|                   \

     ----      |\ e                 \

                 \                  |

                 |                  |

                 |                  |

                ---                ---

Схемата получава на входа (IN) периодични правоъгълени импулси с амплитуда UI = 5V, честота 5 KHz и запълване 50%,
като на изхода (OUT) трябва да излязат с амплитуда около 12V и 50% запълване. Захранването VCC e 12V. R3 = 1KOhm. T1=T2 - NPN, hfe > 150. Това са даденостите, както и схемата.
Изброените дотук неща не подлежат на промяна!

Проблема е, че като я смятам по метода IB = IC / hfe, стойностите стават такива, че при отпушване Т1 се насища, в резултат на което запълването на изхода става 90% вместо 50% (не може да се запуши бързо). Според мен липсва един резистор, между колектора на Т1 и базата на Т2 :-(. Идеята е да я докарам сметката без него.

Как да накарам проклетата схема да изкара простичък правоъгълен сигнал със запълване 50% и стръмни фронтове?

Предварително благодаря за всички съвети, препоръки, изчисления и усвирквания.

Няколко идеи или може би по-скоро коментари:

1. hfe > 150 не значи, че е 150 - можеш да си го измериш на мултицета за конкретния транзистор

2. Ясно е какъв изходен коеф. на запълване ти трябва, но какво подаваш на входа: не си писал коеф. на запълване? Предполагам е стандартен 50%.

3. Принципно, и двата транзистора трябва да работят изцяло в ключов режим, така че бързото насищане на Т1 е нормално и желателно.

4. От описанието ти се подразбира (макар че май си го пропуснал), че Т2 не може да запуши достатъчно бързо, въпреки бързото насищане на Т1. Но това не обяснява коеф. на запълване 90%: по-скоро коефициента на запълване става по-малък, тъй като Т2 стои отпушен по-дълго ("бавно се запушва") и държи изхода на 0.

5. Ако наистина Т2 не се запушва въпреки наситения Т1, значи R2 доставя достатъчно ток и за Т1:К-Е и за Т2:Б-Е. Избери за Т1 транзистор с по-малко остатъчно напрежение на насищане К-Е.

6. Погледни нещата на осцилоскоп (всъщност това е първото нещо, което аз бих направил) и по-конкретно момента на превключване, който не си върши работата.

В крайна сметка Т2 не е симистор, че да се изключва с отрицателно напрежение... Успех!

Pich, /ne se obijdai ot dumata pich/ evala ti! Az tolkova pati se muchih da risuvam shemi s ascii vse ne izlizat, evala ti za shemata kak si ia dokaral! Obache mi se struva neshto burkash v teoretichnata postanovka, ne si dal dostatuchno informacia, ili ne moga da razbera tochno kakva e celta na zaniatieto. Zashto 2 tranzistora za usilvane po naprejenie = 2? Po opisania problem stava iasno che e ili e oburkan postoianno-tokovia rejim na tranzistorite ili tranzitnata chestota na tranzistorite e <= chestotata na signala. Pisal si za amplituda na vhodnia signal 5V, toi sus 50% zapalvane li e, kakvi sa mu nivata spriamo zemia/GND/. T.e. simetrichen li e spriamo nulata /GND/. Ako vhodnia ti signal e razlichen ot 50% zapulvane, s tazi shema ne mojesh da go dokarash na 50% na izhoda. Ako niskoto nivo na vhodnia signal e > ot 0.6V sashto ne moje da dokarash pravoagalnik na izhoda, shte triabva da dobavish saprotivlenie baza-emiter na T1. Inache smetkata Ib = Ic/h21 si e savsem viarna, samo che se pravi pri h21/Hfe/ minimalno, a za da raboti v kliuchov rejim /na nasishtane/ umnojavash bazovia tok pone x2. Vij proveri vhodnia ti signal dali sliza pod 0.5V , ako ne sloji saprotivlenie B-E na T1 taka che naprejenieto na bazata da sliza pone do 0.3V. Sloji i takova saprotivlenie B-E na T2.

Нещата се оправиха!

Всъщност, схемата която Ви показах е почти еквивалентна на оригиналната.
В оригиналната Т1 е транзистор от оптрон, а през R1 се управлява светодиода на оптрона. Оптрона БЕШЕ H11А817С. Замених оптрона с транзистор (съгласно горепосочената схема) и нещата се оправиха.
Оказа се, че транзистора на оптрона се отпушва прекалено бавно, в резултат на което се получаваше отрицателен фронт почти по диагонал на отпушения полупериод в колекторната верига на Т1.

Сега ми трябва оптрон, който се отпушва бързо и да е в DIP-4 корпус !!! Така или иначе, в схемата имам още оптрони от същия тип, а тях не мога да заменя с транзистори. Дайте идея за бързи оптрони?

П.П. По отношение на входния сигнал - писал бях, че е с 50% запълване. Сигнала идва от CMOS логически елемент и има изтеглящ резистор 10К към +5V. Изменя се от 0.0x V до < +5V. Преди да постна темата, гледах схемата с осцилоскоп (графичен мултиметър).
В момента запълването на (OUT) ми е 49% / 51% при R3=1K, R2 = 150K, R1= 1K, T1, T2 - 2N3904. Работи и е задоволително. Хубаво ще е ако го докарам 50% / 50% , защото на входа е точно толко.

при честота 5 килохерца, всеки нормален транзистор ще ти даде незначително удължаване на импулса, с не повече от 1 микросекунда, което е 0.5% коефицент на запълване. съдейки по бетата на транзисторите не са мощни някакви итака да беше, пак не можеш ги насити за 100 микросекунди. единствено фототранзисторите се запушват много бавно, винаги съм се чудил по какви причини.

Абе има такива които се запушват бързо ама не са в DIP 4 .... чакай сега да помисля ... LTV 817 , пробвай с това, мисля се запушваше достатъчно бързо, т.е. става като за 5 Khz, иначе има и други, с изведена база и можеш да си ги запушиш нормално, то даже те не сафототранзистори а диоди, такива позлвам в оптобуфери а вътре има и транзистор но ....... са дип 8

H11 sa dosta burzi
mislq che sa nad 1 MHz
az gi pozlvam za razvurzvane na RS i pri 19200 nqmam nikakuv problem
durjat se mnogo chitavo

Трябва ти резистор между база и емитер на фототранзистора, за да се запуши по-бързо:)

има оптрони с фотодиоди, които са доста по-бързи. аз не знам защо фототранзисторите са толкова мизерно бавни.
когато ми се е налагало, ползвал съм диоди. с диоди съм пренасял 5 мегахерца сигнал, като дори фронтовете му се запазваха.

Фототранзисторите са с голяма площ на прехода база-колектор - за да улавят повече светлина. Съответно милеровия капацитет се получава голям и транзистора става бавен. Или поне така си мисля...

Голямо е времето за разсейване на токоносителите в базата т.е. проблема е в запушването. Затова някой имат изведена навън база. Ама има и 10 мегабитови оптрони

Много ти е малък тока през светодиода : 5В/10К=0.5 мА - светодиода ти почти не свети и не може да отпуши транзистора.

е защо бе джанъм времвто за разсейване ще е по-голямо от на простосмъртните транзистори?
а аз да си призная не съм пробвал никога какво е времето на фототранзистора, ако се действа през базата, тоест дали фототок и обикновен ток са едно и също.

Става въпрос за запушването - иначе се отпушва достатъчно бързо.
R1 = 10K при транзистор, за оптроните ползвам 470 ома.

Toва е много хубаво, но от къде да взема базата на транзистора :-(

Всъщност, в Комет ми продадоха оптроните за H11817C, но на корпуса им пише:

V313T
817C

може и от това да е проблема...

От къде да си купя истински H11 817C?

S malko shemni promeni shemata moje da stane dostatuchno burza i s kakuv da e optron. Imashe edna mnogo cenna knijka "optroni i prilojenieto im". V neia ima dosta reshenia na podobni problemi. Principno ideiata da se vdigne burzinata e kato se komparira izhodnia signal ili triger na shmit. A optronite sa si bavni ustroistva - problema s razseivaneto na neosnovnite tokonositeli, kakto niakoi spomena. Burzite imat v sebe si i usilvateli i komparatori i kvo li oshte ne.

Същото си е като на простосмъртните, ама няма от де да се разсеят при оптрони които нямат изведен извод "база" на транзистора. Имал съм си гайлета с такива истории - не ще да пренесе даже 9600 на RS-232 интерфейса. Базата си "виси във въздуха" - откъде да се разсеят токоносителите?
Варианта е оптрон на който има изведена база на транзистора и тя се свързва към маса през резистор със съпротивление м/у 470 и 720 Кома. Стойността зависи от много неща и е най-добре да си я подбереш експериментално.

А инак и фото- и нефото- все си е ток

Ами за съжаление с тия оптрони няма да стане.
Решението което ми идва на ум в момента :
1. Намаляваш тока през светодиода - идеята е да поизлезеш малко от ключовия режим. Вярно, ще ти поизбягат фронтовете, но за сметка на това няма да имаш наситен транзистор - следователно запушването му ще е по-бързо.
2. След транзистора слагаш един шмигер на Трид да ти оправи фронтовете

Е, ще трябва да си поиграеш малко при настройките, но сигурно ще работи. А за в бъдеще - оптрони с 6 или 8 крака
А може и сега да ползваш такива - направи им нещо като преходни платки или се помъчи да ги вкараш в текущите отвори на платката. Един резистор все ще има де да го залепиш.

Едва ли е това проблема....