Моля за съвет

Здравейте.
Разведена съм от почти 5 год. Стандартен модел - беше добър мъж, който след 15 год. безпроблемен брак реши,че съм го подтискала и не може да стои 'залепен' за мен цял живот - каза го,когато имаше вече любовница. Първата му изневяра не се осъществи до края, защото още във фазата на ухажване, аз схванах накъде вървят нещата и след бурно 'изясняване',т.е. борих се да запазя ако можеше семейството си, той избра семейството. Но вторият път разбрах,че уважавам и себе си, за да се погубя в непрекъснати борби за запазване на нещо, което очевидно вече е разрушено. Освен това имаме и дете, което е твърде зряло,за да приеме един развилнял се от гузна съвест баща, да ни унижава и тормози, само защото е нарушен комфортът му.
Добре, разведохме се. Връзката му (както се очакваше,защото познавам любовницата) не продължи дълго. След което по стандартен модел той започна да се навърта и да подмята думи за събиране отново, колко му липсва детето и пр. и след като му отговорих с една дума: никога, той се озлоби, започна един тотален контрол, уж дали се грижа за детето(което сега е на 20) и най-накрая уморена от цялото безумие и абсурдност на нещата, както и от трудното материално съществуване, успях да замина за чужбина на работа с детето си. Или да избягам от него. Тормозът продължи по телефона с безкрайни разпити. Последваха заплахи да му върна детето (пълнолетно).В момента аз съм отговорна за неговото влошено здраве, за неговата безработица, за неговата самота, за всичко,което му се случва. Опитвам се да го разбера - детето всяка година се връща през ваканциите при него. Знам.че го обича и правя каквото мога, дори ако той може да предложи по-добри възможности за детето ни - нека живее с баща си ако иска.
Междувременно аз срещнах отскоро друг човек, който ми помогна да преодолея болката,която носех толкова дълго.Незнам как звучи, но мисля,че намерих някакво душевно спокойствие, чак сега, след толкова много години.
Но моят бивш не спря дотук - той определено се бори - за какво незнам...Последно започнах да получавам писма, в които той искрено се разкайва за всичко, моли да му простя,обичал ме, надява се да се върна...все едно нищо не се е случило. Вярвам му, сигурно страда.И ми е много мъчно за него и неуспехите му в живота. Той е бащата на моето дете, който някога обичах.
Посъветвайте ме да му отговарям ли. Какво да му кажа - не искам да го заблуждавам и да се надява,че ще бъдем заедно, но незнам ако го кажа направо ли (каза,че умирал всеки ден по малко, а преди искаше да се самоубива)..наистина не е добре с нервите.Сигурно е тъпо да не искам да го нараня - но е така. Но и не искам да се връщам при него. Наистина не знам какво да правя.

kaji mu che ako triabva da se varnesh pri nego ti shte se samoubiesh. aman ot manipulatzii!
badi tvarda i pravi tova koeto za teb e dobre. ako ti si dobre i deteto ti shte e dobre. a deteto, to ne moje d ati vzeme ... ha ha ha.. tia da ne e na 2 g.

givei si givota slance!!! toi ne e mnogo dalag!!!

а Роузмери или някоя друга - във всеки случай - не ти си тази, която трябва да дава опрощение. Ти всъщност отдавна си му простила - това се вижда зад всяка твоя дума. Човекът също го знае - може би затова и се опитва да извлече максимални дивиденти от това. Твоят проблем е, че изпитваш угризение на съвестта заради положението му сега. Но мисля, че грешиш. Колкото и да се опитвам да мисля позитивно и да проповядвам човешката "заедност" - в твоя случай, струва ми се, само ще задълбочиш проблема на бившия си съпруг, ако продължаваш да общуваш с него. Той си има проблем със социалната идентичност и реализация - ти не си тази, която ще му го реши. Пък и сте доста зрели хора - двадесет години от брака си е доста сериозно време - недопустимо е да се прави такава грешка на тези години. Когато се разтрогне рано един брак - това може да се обясни с младостта или бог знае с какво, но във вашия случай си е било съвсем обмислено и хладнокръвно решение. Този номер със самоубийството - хич не му се вързвай! - ми говори, че човекът ти е хванал цаката (такива типове обикновено са доста добри психолози подобно на чейнджаджиите и мошениците, които мамят доверчивите) и сега иска да пие мляко за твоя сметка, защото преди 5 години се е отнесъл "благородно и почтено" към теб и детето си...


Love should be everything or not at all...

му се обясняваш надълго и нашироко, с което само още повече се ангажираш емоционално - просто изпрати на бившия си съпруг една снимка, на която сте ти и новият ти приятел - щастливи и прегърнати...
Един поглед - дава повече отколкото хиляди думи.!

След, което най-добре си смени телефона и e-mail- а и не търси връзка с него поне 6 месеца, докато не стане време да се срещне с детето евентуално...За такъв период - мисля, че вече ще се е отказал от абсурда да те връща обратно.

П.С. Благодаря ти, че разказа твоята итория тук! От нея аз лично научих доста - и за моята собствена ситуация...

Qui scribit, bis legit.

i az mislia taka. triabva da prekasnesh vsiakakva vrazka s nego. az imah podoben sluchai i se otarvah s mnogo tvardost i totalno izkluchih vsichki vazmojnosti za vrazki s men.

Дилемата ти определено си я бива.Не мога да ти дам никакъв съвет но ще се опитам да задам няколко въпроса... по-скоро ги приеми като мисли на глас и не се чувствай длъжна да ми отговаряш на тия мисли.Те са за теб.
-Защо той е разрушил това което е имал?
-това в момента битка ли е или болка в душата?
-ако му кажа да и се върна няма ли отново да стане същото?

по принцип могат още доста въпроси да се зададат но ме извини за момента.Просто точно сега нямам сили да се съсредоточа върху постинга ти за което се надявам да ми простиш.

Добавка: Май че Мамчето е права... във всеки случай го е казала много по-добре отколкото бих го казал аз.

Пусть вечно мой друг защищает мне спину,
Как в этом последнем бою.

И моето мнение е да се покриеш.Добре е 4е си в 4ужбина.Определено ти дава вазможност за успех,смени телефона и адреса и детето ти да не му го казва,когато са с баща си. Не се поддавай на 4увството за вина,което изпитваш,защото и ти си 4овек и имаш право на твой ли4ен живот.Бъди здрава и успех.

Paise zemio,shop te gazi!!!!

И на мене ми се струва добра идея смяната на телефон и др. По въпроса за снимката обаче имам едно притеснение - не се знае колко е луд и как ще реагира. Някои се амбицират да отмъщават.

А нищо не пречи да е едновременно добър психолог и луд!

О-о-о-оранжеви китари оранжево звънят!

Хубав съвет..благодаря. Проб;емът май е у мен - не мога да съм твърда и май повече се съобразявам с другите - да не ги нараня, отколкото да мисля за себе си.
Детето е добре.Много по-добре от преди, то го казва.Впрочем 'то' вече е един порастнал и мислещ човек;)

Знаеш ли, много ти благодаря,за това което написа. Много ясно описа как стоят нещата. Наистина са такива. Много съм състрадателна и това е проблем за мен. Не му желая да е зле, не го мразя, искам просто да ме остави и да разбере,че репризите в живота носят още по-голямо разочарование. Също искам да разбере кое е по-добре за детето ни, а както- че детето вече е порастнало и може само да взема решения с кога иска да живее.
Това за социалната идентичност и реализация е също точно така - през целия ни съвместен живот повече аз съм се грижила за всичко и разбирам, че сега му е трудно без някой да го 'срита' какво да прави.
Относно за самоубийството - не му вярвам, но и се съмнявам,че е добре с нервите. Май пак започнах като майка Тереза:)...

Ако направя това, което звучи наистина гениално, после сигурно ще се влача с чувсто за вина години:)
Той това заслужава, де.

Като си помисля само наистина какви страдания ми причини. Понякога забравям това.

А що се отнася за периода - чакам да отмине вече 2 години - не отговарям на емейли и не говоря по телефона. Изпраща писма по пощата.

Ще ти отговоря на тези мисли - може би си прав,че са обърнати към мен.

Защо той е разрушил това което е имал?
Моят отговор е: Може би е имал комплекс или е искал да изживее подмладяваща емоция, защото съм му омръзнала и защото не е допускал,че ще тръгна да се развеждам,ами ще искам да се 'боря' за него.
Неговия отговор е: Защото не отговарям на неговите сексуални нужди и/или защото мъжете около 40 обикновено вършат това.

Това в момента битка ли е или болка в душата?
За него е и двете.
За мене няма битка, само горчивина, дори не болка вече.

Ако му кажа да се върне няма ли да стане същото?
Той вярва,че не.
Аз казах някъде по-горе,че не вярвам в репризите. Нещо като умре,как може да бъде съживено?

Ех,ако можех да 'запечатам' твоите думи и да са винаги пред мен! Благодаря!Ще трябва да опитам...

Напомняш ми за моя собствен живот... Е, не е точно съвпадение но има няколко аналогии.Бъди здрава.

Пусть вечно мой друг защищает мне спину,
Как в этом последнем бою.

Ти казваш:"Мъжете около40-те..."Ама не знаеш какво казват мъжете около 50-те и горница...

Обичта може да дава много повече свобода, отколкото Любовта е способна да отнеме.

и най-уместно за него е сам да намери себе си и после пътя към хората. Но тези неща са лични - помощта отвън само вреди. А за "детето" сега може да се говори само в кавички. Сегашните деца са по-мъдри и по-съобразителни от родителите си - животът работи изцяло за тях и ако си имат проблеми - те са изцяло в тяхната ("детската им") компетенция. Ние можем само да им се радваме и да поемаме позитивите им - и да даваме съвети: само ако ги поискат.
Ти имаш нужда да се грижиш за някого - това те прави щастлива - очевидно. Дано сега си намерила човека, за когото да се погрижиш - и той непременно ще оцени това. Така и двамата ще бъдете много, много щастливи. Знма, че човешките желания и усилия са нещо прекрасно - и винаги намират подходящо място за цъфтене.


Love should be everything or not at all...

da, tochno tova iskah da ti napisha . da ne se podavash na chuvstvata kato milosardie, jelanie da pomognesh na drugia, na bolka kato vijdahs che niakoi strada i t.n. kolkoto poveche poddavash, tolkova poveche toi shte te manipulira.
tochno v tozi sluchai triabva da si zatvorish goliamoto sartze za da mojesh da podredish svoia jivot. inache drugite t.e. bivshiat ti, shte go podredi za teb.

Мисля, че твоят бивш съпруг съзнателно те манипулира и определено успява. Според мен той е имал една представа за нещата /че ще живее щастливо и безоблачно с любовницата, а път ти се оправяй както знаеш/, но ... изненада. Нещата не са се получили, а междувременно при теб са. Точно това го мъчи- защо ти си добре, а той не е. Не може да преглътне именно това /поне аз така смятам/. А това за самоубиството си е абсолютна съзнателна манипулация, при това ти внушава /както виждам вече ти е внушил/ чувство за вина.
Моят съвет е ясно и категорично да му кажеш, че каквото и да прави-връщане назад няма. Разбере ли веднъж,че наистина е така ще спре за измисля подобни неща, защото ще му стане ясно, че вече няма контрол над теб. Защото сега все още го има, той го знае и го използва. Затова и така ти влияе. Просто трябва да спреш да го изслушваш и да се занимаваш повече с него.Живей си с човека, когото си срещнала и нямай угризения, не изпитвай вина, защото няма за какво.
И не се притеснявай, няма да се самоубие. Ако е имал такова намерение, досега е щял да го направи и то без да тръби за това. Просто те манипулира.

Да...знаеш ли...права си..не бях се замисляла над това - че вероятно не може да преглътне, че мога да построя сама за себе си и детето нов живот, но без него...докато той не може да се справи със своя собствен.
Очаквал е да падна на колене и да му се моля да се върне при нас - но не стана.