Гледна точка

Животът е твърде кратък!За какво тогава да го живееш?

Някой съгласен?

Когато намерят бърз и безболезнен начин за заминаване, който да е общодостъпен, много хора ще изберат да отпътуват. Така или иначе много от хората живеят само защото нямат смелост да се убият.
Аз съм от тях, например. И за мен лично животът е прекалено дълъг, така че безсмисленото изречение съвсем се обезсмисля.

Заслужава си-от спортна злоба

Има и някои мн.хубави неща-деца например...и не само...В ДЕЙСТВИЕТО МУ Е МАЙКАТА,дори когато е безсмислено!

Точно защото е кратък трябва да го живееш пълноценно, дори и да грешиш, дори и да не правиш това което трябва поне през това кратко време трябва да си щастлив

Въпросът е дали можеш да намерш щастието

Миличък, първо го изживей този живот и като станеш живот и здраве на 70-80 години, тогава си дай сметка кратък ли е или не. А как ще го изживееш зависи само и единствено от теб. Да не говорим,че той е само една малка част от един мноооого дълъг път по който минава нашата душа в своето развитие, така , че това е само една илюзия за определеност във времето

Аааа,да-не си струва целия този труд за едното щастие!Знаеш ли какво?-Аз мисля,че щастието или идва само или не идва при някого!Какво е това щастие,за което си си съдрал задника да го докопаш?Щастие по план?Отработено щастие?
Щастливи са щастливите хора.Искам да кажа,че тези,които се усещат щастливи са си били щастливи и преди,само дето не са го осъзнавали...

Е за тва-последното съм навит да ти повярвам...:)

Може би си прав донякъде. Бях чела че щастието генетически е заложено в човек, както са заложени дарбите, болестите и т.н. Така че наистина човек може да бъде щастлив само ако е "предразположен" към това. Но все пак вярно е и това, че човек се променя и понякога се научава как да "придобие" щастието си :)

...за да си щастлив?

... но не съвсем.

Има си чалъм

вярно е, че щастието е заложено, но не от гените, те само определят физическото тяло, а щастието е продукт на душата,която е божествено проявление и ние сме част от това и то идва тогава, когато намерим хармонията вътре в себе си, т.е не губим връзката с душата си. Друг е въпроса, че в този материален свят е трудно да се постигне това, защото всичко, което се стремим да постигнем с цел накакво щастие се измерва в материлани постижения, които не те парвят щаслив и са една много голяма илиюзия за постигането на такова.

"...нашата душа в своето развитие..."
По повод на това което каза се сещам да те питам нещо: Та....доколкото Любовта (тогава когато Я ИМА в истински вариант) е Съвършена,Пълна,Максимална....и т.н. до безкрай....та - какъв според теб е смисъла от тази спирала на духовно ирастване,ако приемем че любовта е връхната точка в същото това духовно израстване?!
Кое е шибаното нещо,което ще ме окуражи,че "има още"?...

...трябва да ти отговарям - до някъде е така, но донякъде не съвсем....

ох, нямам време....

В края на краищата се разбрахме че си заслужава да живееш дори и кратко стига да си щастлив, нали?

Любовта драги, но не към ЕДИН човек, а към хората като цяло )или ако щеш към душите или светлината). Любовта не като Съвършена, Пълна и Максимална, а като Неискаща, Даваща, Безвъзмездна, Искрена и Цялостна!!!! Ето ТОВА е връхната точка

Хеееей.....Ще трябва да си взема отпуска за да разбера тва послание!Брех!

.......за да прочетеш малко такава литература :)))))))))

хехе, аз не съм проповедник за да те карам да ми вярваш или не ...всичко е въпрос на осъзнаване не мислиш ли?
не приемам сляпото вярване в каквото и да било, всичко трябва да премине през теб, да бъде озсъзнато, да бъде почувствано.

Не, ПРЕКАЛЕНО дълъг е.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

защо ти е да знаеш, че има още, засега ти е достатъчно това, което имаш, което си, направи това, което се изисква сега от теб, изживей този си живот с всичките му хуабави и лоши неща, намери смисъла му.Радвай се на всичко което ти се случва, защото то не е случайно.
и помни , че to be continuation...
защо винаги искаме да достигнем големите неща, преди да сме минали през малките, няма такъв филм...

За това съм писал 10000 пъти. Много смешници говорят "да даваш напред". Никой не ми даде дефиниция какво е "напред". Дзупай си. Кога друг път ще усетиш дъжда и кога задъхан ще се почувстваш топлийка след убийствен секс. Ти какво повече очакваш? Много по-страшно е да се замислиш какво ще е ако вземеш да пукнеш. Мен не ме е страх. Страх ме е как си съсипвам сам останалите дни. А, че ще минеш през реката, това е абсолютно сигурно. Явно не си бил много болен. Тогава ще си псуваш на воля. Ритни се отзад, че не се мъчиш. Тогава разбираш какво е живот и колко е болезнен понякога.
Само отиди в детското отделение по хемодиализа. Като те блъсне вонята на пикня и видиш тези малки мишки как се мъчат, после се изхвърли като ученическа чекия, която е видяла ръбчетата на гащичките на съученичката си. Животът ТРЯБВА да се уважава, дори поради фактът, че си избран изобщо да го имаш. Някой да е казал, че е само вино и рози? Трябва да си доста тъп, за да го поемеш. Дискетката изпи 11-14 блистера с всякакви хапчета. Скъсах се да повръщам и сега не мога да пия алкохол като хората. И не съм 12 годишен разгащен пубер. Не ми се живееше. Веднага ти говоря за гръцкият философ, който живял в бъчва. И на него не му се живеело. Мен не ме измъкна жена ми. От глупост нямам дори такава.
Имам си едно Пухче, което не спира да ме дразни с виталността си. Така и не разбирам какво му е хубаво на живота, просто го виждам в нея. Родителите ни не престават да ни дразнят. Крием се като плъхове по каналите. Когато й видя гуреливите очи сутрин, поглеждам възглавницата и очите й, впити в Слънцето. Иска ли ти се да умреш? Един приятел се уби с мотор. Няма да му забравя лицето. Сигурно се е отървал. Половината му лице го нямаше. Всичко беше силикон. Защото се е влачил с мотора 400 метра.
Аре мри! Животът е скапан, но за това кратък. Има още Слънце и пъшкания, които те карат да свършиш. И жени, които те обичат, въпреки всичко.

Безаварийна!