Каменарят

Още в първите времена на християнството, в областта на Александрия, живели един светия и един каменар. Светията правил кошници и когато отивал в града да ги продава, минавал покрай каменаря, който го поздравявал и завеждал в дома си да почине. След това измивал краката му и угощавал го, с каквото имал. Светията бил много доволен от каменаря, че се отнасял с него добре. Един ден той се обърнал към Бога със следната молба: Господи, този каменар ми прави големи услуги, добър е и честен човек, но много беден; от сутрин до вечер работи, едва изкарва хляба си. Помогни, моля Ти се, да забогатее малко и той да поживее като всички хора. Като се помолил три пъти за него, най-после дошъл един ангел и му казал: Желанието ти да се измени съдбата на каменаря е добро, но този човек не е готов още за друго положение. Ако му се даде богатство, той ще се развали. – Аз пък мисля, че ако забогатее, той ще стане по-добър. – Да бъде според желанието ти! Иди да кажеш на каменаря, че на еди-кое си място е заровено голямо богатство. Нека го разрови и разполага с него, както намери за добре. Светията отишъл при каменаря и му разправил всичко, каквото ангелът казал. Каменарят взел богатството и веднага си направил хубава, голяма къща в Александрия. Започнал да живее богато, разкошно и в скоро време станал известен в цялата околност. След това го направили пръв везир. Когато светията слизал в града, каменарят не го посрещал вече, защото бил зает с други работи. Един ден светията го посетил в дома му, но каменарят го погледнал и дал вид, че не го познава. – Не ме ли познаваш? – Не те познавам. Върви си по пътя. Аз нямам работа с такива като тебе.

Светията тръгнал по пътя си, но доста загрижен, защото видял, че работата отивала зле. На пътя го срещнал ангелът, който помогнал да се подобри положението на каменаря и му казал: Видя ли сега какво направи? Разбра ли, че този човек не беше готов още за по-добри условия? След това ангелът го хванал за врата, наложил го добре и му казал: Да помниш още веднъж как се изменя съдбата на хората! Като разбрал грешката си, светията пак се обърнал към Господа, с молба да върне каменаря в първото му положение, а за себе си, да му даде възможност, по какъвто и да е начин, да изправи грешката си. И този път Бог послушал молбата на светията. Срещу каменаря, в ролята на пръв везир, започнало голямо гонение: клевети, подозрения, хули, уволнения и т.н. Той изгубил общественото си положение, материалното си състояние и останал без къща, без пари. Като се видял толкова изпаднал, взел чука и отново се отдал на каменарство. Като слизал светията в града, каменарят пак го посрещал, правил му услуги, като се извинявал, че като станал везир, не бил внимателен към него. Не зная какъв дявол ме беше завладял, че не те приемах. Познавах те много добре, но се страхувах от хората, да не кажат за мене нещо лошо, че имам приятелство с такъв беден човек. Светията се усмихнал и казал: Няма нищо, нали се оправи работата? След няколко години каменарят казал на светията: Помоли се пак за мене, да ми дадат малко богатство, да забогатея. – Не, втори път не искам да се моля за тебе; не искам повече да ме бият. По-добро положение от сегашното надали ще намериш. И продължил каменарят да дяла камъни.


Казвам: всеки сам прави тези камъни и сам трябва да ги дяла. Тези камъни са необходим градивен материал, от който човек трябва да направи своята къща. Тези камъни не трябва да се продават, но да се дялат, да се обработват. Какво представляват камъните? Те са ония груби мисли, чувства, постъпки и черти в характера на човека, които непременно трябва да се дялат. В това се крие вътрешния смисъл, вътрешната работа на човека. Един ден, като издяламе, като изгладим тия камъни, и Бог ще бъде доволен от нашия живот и ние ще бъдем доволни. Това не подразбира, че човек изведнъж може да стане учен или светия. Знанието, дарбите, способностите постепенно се придобиват. В това, именно, се състои красотата на живота. Понякога хората искат изведнъж да станат силни, учени, богати, свети, гениални. Казвам: такъв порядък в света не съществува. Има известна зависимост между малкото и голямото: малкото богатство, малкото знание, малките мисли и чувства, които ви посещават, струват повече от големите богатства и знания. Кога? Когато ги задържите и обработите в себе си.

Б.Дуно

Много важно е , човек да внимава с желанията си. Да внимава какво иска, защото те винаги се изпълняват. Може да не е в този живот, но се изпълняват. И обикновено тогава не си готов или не са ти нужни вече тези неща, които ти се дават.

понякога, когато печелиш всъщност губиш; понякога, когато губиш всъщност печелиш

Още по-важно е да вярваш в Бог и неговите творения. Да вярваш или да знаеш, че зад всяко страдание или щастие има причина. Да се учиш от всяка ситуация, в която попаднеш.

да , така е
но все пак това да не искаш нищо е просто задача , която човек може да изпълни

понякога, когато печелиш всъщност губиш; понякога, когато губиш всъщност печелиш

Тази притча още един път показва,че всичко е на мястото си.Бедния е беден,защото така трябва.
Богатия,богат-защото така трябва.
Този синоним ,който Беинса използва,с дялането на камъните-което е изглаждане на мисълта,показва-че всичко е в наши ръце и в какво положение ше бъдем зависи само от нас.

Така мисля аз.За този прекрасен цитат.




.............................

Или с други думи-имаш само онова, което сам си създал. Всичко, що ти е дадено по милост, после трябва и да задържиш. Ако не си готов да го имаш-губиш го.
Не е трудно за придобиеш нещо, трудно е да го задържиш.
А камъните се дялкат много време, пък тук са се навъдили едни...дето все бързат като пуле пред майка си.

Това, което за какавидата е краят на света, за пеперудата е само ново начало.

Наполовина съм съгласна с теб.
"...имаш само онова, което сам си създал. Всичко, що ти е дадено по милост, после трябва и да задържиш. Ако не си готов да го имаш-губиш го."

- Не можеш да създадеш сам, всичко ти се дава по милост. (но въпреки това трябва да дялкаш камъните)
Не трябва да задържаш, трябва всеки момент да си готов да го оставиш - друго ще ти се даде.

Също и за дялкането - когато не се разсейваш да гледаш другите дали бързат или не, работата ще върви по-добре.

На мен ми хареса в този смисъл това:
"Разбра ли, че този човек не беше готов още за по-добри условия? След това ангелът го хванал за врата, наложил го добре и му казал: Да помниш още веднъж как се изменя съдбата на хората!"
И поуката, че само когато човек е готов за новите условия, те му се дават.

А светията са го наказали за това, че се меси в съдбата на хората.

Пак се отнесе.
Първо ти си СЪ-зидател, СЪ-творец. Не избирай едната страна на монетата само, бог сътворява, но и ти сътворяваш и двете са едновременно верни. Ако не можеш да обхванеш и двете противоположности като едновременно верни, бог не може да твори чрез теб и избира друго оръдие, а ти се явяваш консуматор на творението.
Сам не можеш да създадеш, само с божия помощ. Но ТИ си СЪ-зидателят.

А за дялкането-права си, не се разсейвай.

Това, което за какавидата е краят на света, за пеперудата е само ново начало.

"А камъните се дялкат много време, пък тук са се навъдили едни...дето все бързат като пуле пред майка си."

Селесто пак пропусна да забележиш основното: в приказката има И Светец.

Ти като си одялкала САМО половин камък, не си мислили, че всички са на твоя майсторлък.
Тука виждам доста по-добри КАМЕНАРИ от тебе
Та не е лошо да учиш майсторлък и от тях

Труден

Все едно че НИЩО не съм казал

да ти кажа, нещо не ми импонира тона ти-не мяза да е одялан камо ли шлифован

Това, което за какавидата е краят на света, за пеперудата е само ново начало.

Да ти кажа нещо: аз хич не искам да съм шлифован.
Всеки бъдещ диамант се нуждае от ШКУРКА.
Ако си тука да ИМПОНИРАШ и да ти ИМПОНИРАТ, седи си пред огледалото.

Труден

Все едно че НИЩО не съм казал

да, това е ясно, аз затова не го и коментирах

понякога, когато печелиш всъщност губиш; понякога, когато губиш всъщност печелиш