Майчини тревоги

Здравейте!Знам,че всички майки се страхуват и притесняват за децата си.Аз по принцип съм си притеснителна,но когато се роди детето ми се чуствах уверена в себе си и не съм изпитвала големи притеснения.Сега,обаче,колкото повече расте и става по-самостоятелно взеха да ме налягат едни страхове,дали ще мога да го опазя от всичко.Като си помисля,че скоро ще дойде момента ,в който няма да сме постоянно заедно,косата ми настръхва.
Вие как успявате да се преборите със страховете си относно децата?

Честно казано, аз не успявам, засега поне

Кръгълче.

Кърт Вонегът го е казал много точно (макар че аз цитирам по спомен)
"Не се тревожете за глупости, защото истински големите бели идват в някой мързелив следобед точно от нещо, за което никога не сме си помисляли да се притесняваме"
Нямам какво да добавя...

Не можеш да предвидиш всички опасности, които дебнат детето. Така че Господ да ни ги пази! Колкото повече се притесняваш, толкова по-вероятно е да му докараш беля до главата. Просто си приготви спрейче за ранички (аз като видя кръв и ми прилошава), Дефламол за опарено и това е. Остави детето да е самостоятелно.

Най-големия ужас, който съм преживявала е когато понякога сънувам, че на детето ми му се случва нещо. Когато се събуждам, едва дишам и после дълго време не мога да се оттърва от усещането за болка. За щастие досега нищо сериозно не се е случвало, но майчинството е това. Майката до края на живота си носи страха от загубата на детето. Това й е най-големият кошмар.

Точно тези сънища,за които говориш ме провокираха да пусна тази тема.Преди 2 дни сънувах,че детето ми изчезва и не мога да го намеря и оттогава сън не ме хваща.Замислих се за всички онези моменти,в които аз няма да съм до него.Знам,че е глупаво,защото аз не мога да го опазя от всичко,а и каквото е писано да ти се случи рано или късно неизбежно се случва,но някак си не успявам да подтисна страховете си.

Знаеш ли, моят бебо има вроден дефект на небцето, първите месеци правеше едни задушавания, храни се до 9 месеца със сонда (това е тръбичка да стомахчето), повръщаше на фонтан, на 17 дни се задави ужасно и получи аспирационна пневмония... Първите месеци изобщо не беше сигурно, че ще оцелее... Лежахме по болници и какво ли не...
Много е трудно да обичаш бебе, за което лекарите не са сигурни дали ще го бъде...
В един момент разбрах, че страха не помага... ако мисля "какво ще стане, ако..." ще се побъркам...
Опитвах се да не мисля за лошото, а да се радвам на всеки ден с бебо, защото вски един ден беше един спечелен ден...
Насенце сега е почти на годинка, вече не повръща, храни се хубаво с лъжица, скоро ще му направят пластика на небцето и тогава вече всичко ще е наред...
А ако човек се отдаде на лоши мисли, той предизвиква лошото... Не бива да се мисли така. Как би се чувствала ти, ако... я си представи майка ти да те заключва у дома, защото примерно ако ходиш на улицата, може да те блъсне кола...
Радвай се на детенце, а сънищата са си сънища... Мозъкът е искал да се пребори със страховете, като ги преживее.

Радвам се,че детенцето ти вече е добре.Желая му много здраве и късмет.
Като говоря за страховете си въобще нямам предвид те да ограничават личната свобода на детето.Аз не ограничавам сина си с нищо,нито съм го заключила в къщи,за да го предпазя.

Аз понеже съм отглеждана от майка, която би ме държала под стъклен похлупак, само и само да не ми се случи нещо... която за всичко се притеснява, паникьосва, тревожи... и затова го казах... И тя така сънува нещо и се подплаши и ако ме няма у дома, и ми е излючен мобилния, настава такава паника...
Адски е натоварващо да имаш такава майка.
Та не се тревожи, а се радвай. Страхът е полезен в разумни граници, колкото да се говори на детето какво не трябва да прави, за да не си навлече беля на главата.