Дъжд...

обичам дъжда...
и мокрите улици...мирис на вода ...
и блещукащи облаци...
сенки- розови, сини, препускащи...
слънце събудено...
хората дремещи...
децата подскачащи, викащи...смеят се...
Боже,колко е хубаво...
света е шарен, облачен,скучен, витален...
обичам дъжда...
пречиства тръпките...и мокрите пътища...
слънцето бавно разлистващо пъпките минзухарени...
пролет зачената в нощите...
толкова много треви и пясъци...
Боже колко е хубаво...

..........

плющи
или
ромоли
каква разлика, Господи...

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

различни възприятия...
усещания...
хубавото дали наистина е хубаво?
а лошото, грозното?
въпрос на мислене, на попиване, на вглеждане...
погледи...електрони, вълни, феромони...
хората - ние всички сме просто мигове...
днеска, и вчера...а утре?
по -добре да не мисля...
днеска е слъчево...
а през нощтта беше стихийно, тропащо, страшничко...
променливо, преобладаващо...времето
аз съм безкрайно спокойна, усмихната, бяла...
вероятно всичко е правилно...
въпрос на възприятия...
.........

Дъжд
посред Зима
размразява дълбочините
на тревите
и на мечтите.

усещане за мирис, който скоро ще се случи.

Моята любов е моята лавина.

Вали ама и мокри! Студени струи се стичат по гърба ми, минават през гъза ми и изтичат през крачолите.
Не стига това, но и отпред съм мокър. Мокри са ми боксерките, мокри са ми и яйцата.
Студено ми е!
Няма ли да спре да вали?

блаженство.......... - ярка светлина и спокойстие
илюзия само..........
някои съдба я наричат....
не че я търсият, сама ги намира......
"въпрос на мислене, на попиване на вглеждане....."
а казахме ли отправната точка? може би - щастие
въпрос на усещане, и не дъжд и не слънце и най-малко наука,
при грешка, животът ни връща на изходна писта...

Дъждът е страхотен - но само сред слънце и дъга, тъй както сълзите от смях.

* * *
Моят сайт

е, нали е казано, че мокър от дъжд се не бои?

мoкър e звукa
cуши ce нa въжe ...

Днес хората плуваха из Раковска, докато аз слушах тропота на дребните колкото ориз лдени късчета. Не помня скоро от небето да се е изливала толкова вода и лед, мислех си за дъждовните сезони в тропиците, които траят по шест месеца - шест месеца, през които не успяваш да се изсушиш и за миг. Дали ще го усетя някога?

Между моята Любов и мене се изправят
триста нощи, сякаш триста зида...