Все повече

се убеждавам, че скоро няма да се оправим.
Влизам в книжарница. Ама не от тия, дето книгите са ти изложени и можеш да ги разлистваш, а от типа това-това. (малко отклонение - моя приятелка ми каза, че нейни познати испанци наричали нашите магазини "това-това", защото трябвало да посочваш и да казваш - искам това, това и това...)
Само най-новите книги са на витрината и е възможно да ги разгледаш (ако не си кинта и двайсет като мен и имаш дълги ръце, щото са нависоко). Та! Избирам си книга, обаче ми се иска поне още две да си взема. Питам - имате ли нещо от рода на Паулу Коелю, ама да не е от него, защото съм го изчела, друг подобен автор? Ми не знам, е отговорът. Хубаво, а нещо на Блага Димитрова? Разглеждат се всички книжки на реда и накрая ми се подава една. Взимам я, казвам, друго нещо нейно? Ми не знам. И се почва ровене, от което естествено книгите по стелажа започват да падат. Пристига щерката на собственичката, видимо ядосана, чак зла. Да му стане страшно на човек. Започва да блъска книгите върху щанда и нарежда - изчакайте, като падат, не виждате ли че така не може да се работи!! (към майката)-Казвала съм ти че тук няма български автори, защо ровиш?! Сумти и продължава да блъска книги. Подавам си парите и изчезвам.
Е, ...

"I really think that we could make it good...."

Ми да, накарай мързеливия на работа, ама той като е и глупав, на какъв акъл да те научи ? :)

Е, може и да се оправим, ама да знаеш - то ще е ако Китай изчезне от лицето на Земята. Щото ония там са страшно пренаселени и свърх-бедни и привличат световното производство, после всичко било ставало некачествено, но пък продаваемо - за малко парички да си го купиш. И така, те там се поопрайват, за сметка на целия свят, дето тъне в евтините им ментета. Мизерията се среща с благополучието и всичко се изравнява. То в това няма много лошо - все пак хуманно е. Ама ние тук явно сме най-потърпевши, щото хем пари нямаме, хем харчим и малкото което имаме за китайски боклуци. Сетне бизнеса не върви, а на един търговец ако не му върви бизнеса, освен да е възкисел няма как инак да бъде. Няма ли финикийски знак да му шумне в ръката, няма и благо поведение. Злините вървят навързани една за друга като три синджира роби. Колкото и супер-хора да сме, от пръдня боя трудно ще направим ...

Преди месец и аз коментирах на подобна тема. Никой не репликира. Изобщо на никой явно не му прави впечатление. Примирих се. Щом е така...

Love is not a mood, but a dynamic way of being.

ама аз им давам пари, бе, Уелски, те сигурно за една седмица не са продали толкоз книги, колкото аз имах намерение да купя за 15 минути внимание. Няма да се върна там повече, гаранция. Имам чувството, че съм ги ограбила, след такова отношение. После ще реват, че пари няма. Ми няма и да има. Хората в белите държави са готови и звездите да ти свалят, само за да влезеш в магазина, а ние тука....абе немам думи.....
И аз работя с хора. За мен гостите (пасажерите) ми са винаги прави, най-важни и специални. И ги карам да се чувстват така. За тях е добре, за мен още повече

"I really think that we could make it good...."

Пропускаш една важна подробност. Ти влизаш и питаш. Но дали ще купиш, те не знаят. Проблема у нас сега е че хората масово влизат, гледат, питат, разкарват те насам-натам да им показваш, цъкат с език и после си намират причина да не купят. Просто защото не могат да си го позволят. Но поне са си помечтали, опитали са да се правят на купувачи, дет се вика - за самочувствие. Пък някои и се кефят да те действат. А магазинерите бързо се изнервят, защото им е писнало само да тичат без никой да си купи. Ще ти дам един друг пример. Ти на Запад едва ли си виждала някой да седне в кафене например, ей така - без да си поръча нещо. Но и да се случи, никой няма да го направи на проблем. Тук най-вероятно в такъв случай тактично ще те изгонят. Щото и такива има много. Други пък си поръчват един чай и го пият с часове. Ако знаеш как им се ядосват пък на такива ...

И всичко е свързано с безпаричието.

Не искам да изглежда че ги оправдавам тъпите патки.
Магазинери, които не могат да различат на кой купувач да теглят майната ( ако само лае месеца както се казва) и на кой да обърнат полагащото се внимание, познавам много. Те са тактични само с тези, за които знаят(или допускат - например по познати им признаци в поведението) че ще купят. А понякога и с тях допускат грешки, защото са си глупави :)
Трябва с всички да са вежливи, разбира се. Но сме една селска държава, това е. Пълно е със селяни. Нали от толкова време търся кадърни хора - еми няма. Просто няма. Хора много - човеци - няма.

Наблюденията ти вероятно са родни ? ;)

китайците казват - лош късмет...

вероятно адреса им където е магазина не завършва на 8 ...

да се преместят трябва,
а то преместванията вътрешни/външни си влияят и на тренинга на съзнанието - адаптирането към новости

---

Ей ти един трик.
Отваряш устата и почваш на някакъв чужд език
Първо, застават мирно
После, пристигат с квоткажеш
Сетне, лижат под зад и над теб

Уен ин бг, ду ес 4еНе даз. Кофти, обаче..




[линк]

интересно. съгласна съм с теб, но нека спомена и още нещо.
аз обожавам книгите и все казвам, че бих си прекарала живота в четене. за съжаление, в момента книгите са последното нещо, което си купувам напоследък...вече не влизам и в книжарници, че се натъжавам.
преди две години обаче работих в книжарница. харесвах си работата, макар че се уморявах, макар че понякога се крадяха книги...и когато влезеше някой, все му казвах, ако не търси нещо конкретно, че може спокойно да разгледа, да ме попита и изобщо не е задължително да си купи нещо. фактът, че някои хора влизаха и си мислеха за мен като за тази, която ще ги излъже да си купят нещо, че ще се нацупя, ако само ровичкат книгите, ме обиждаше. и се дразнех понякога, че ме вземаха просто за някаква там, която се интересува само ще си продаде ли книгите...
имаше и дни, в които нещо ме боли, нещо ми е терсене, недоспала съм, тогава може би съм била и по-рязка. когато на мен се поглеждаше с недоверие и аз ставах по-неотзивчива.
има книжарници и книжарници - аз затова си имам любими такива. просто при нас го няма поведението, трупано с годините - не просто да се усмихваш лицемерно, а наистина да искаш да помогнеш.
защото мен най-вече това ми допадаше - хората си тръгваха доволни.
а хора, както знаеш, има всякакви. те не ме познават и аз тях.
надежда определено има.

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

когато хората започнат да крадат книги
да се случва често

нямаш шанс - исползвай го

Най-добрата книжарница в София за мен е тази до кино "Люмиер" /малкото НДК/.
Можеш да си "убиеш" много часове там- и много литература от различни издателства има, и достъп да си пипнеш... кеф...
Е, столчета за посетителите няма, но то понеже не е библиотека, все пак

Сигурно щото сме свикнали. Аз обаче отвикнах и сега, всеки път като се връщам, всички ми се струват ужасно груби! Една моя приятелка се беше изразила за такива хора с думите - Бягат от парите си! И не само това, но... проблема у нас няма да се оправи скоро, сигурна съм. Трябват ни 40 години в пустинята, преди да видим обещаната земя..

"I really think that we could make it good...."

Да се правя на чужденка в собствената си страна, за да получа подобаващо внимание. Даже смешно. Ама съм си го мислила. Обаче ще ми е наистина смешно и ще разваля всичко. В София и в по-големите градове има места, където е по-цивилизовано. Но в град като Силистра.... ще ти издерат очите, че си ги отклонил от любимия сериал, примерно. Как може такова нещо, ще чакаш!!

"I really think that we could make it good...."

Хе, при мен е така /както пише КАНЕЛА/ във ВСЕКИ един магазин. Където и да вляза, в колкото и часа да е, 3 следобед примерно, веднага продавачките започват да пухтят и да си гледат часовниците! И като не купя нищо от техните боклуци, щото просто не ми е харесало, направо ми изпепеляват гърба с погледи и ме псуват до девето коляно...


А по въпроса за книжарниците - сетих се от клуб "Л-ра" за един надпис - че били пуснали ГИДЮ Мопасан. Много неграмотни тия хора бе! Веднъж си търсих нещо от Иполит Тен, книжарката ме изгледа като извънземно...

Именно. Българинът все още е със старото си мислене - работим, колкото да не заспим. Е, не слагам всички в кюпа, но .... Абе култура няма, това е.
Уелски е прав, че не всички купуват. Но не можеш да делиш хората на купуващи и некупуващи, просто щото не ги познаваш.
Ще ти дам пример от личния ми опит. Пасажерите на кораба имат право да не си платят за обслужването, ако не им хареса отношението. Но аз не мога да знам, кой ще си плати и кой не. Понякога разбирам още в началото на круиза, че определен пасажер не си е платил, раздаваме им едни сметки и се вижда. Какво, трябва ли оттук нататък да се държа с него, като че ли не съществува?! Първо, той ще се оплаче веднага и си рискувам работата, второ, възможно е на края на круиза да си плати, ако е доволен. И да ти кажа, ама съвсем честно, винаги си плащат. ВИ-НА-ГИ! Освен ако съвсем нямат пари. Просто защото се държа еднакво с всички, и с платили, и с неплатили, това ми е работата. И всички са доволни. Най-важното нещо там е УСМИВКАТА. И има защо

"I really think that we could make it good...."

не съм от София.

"I really think that we could make it good...."

за подходяща поговорка. Обаче файда нема, и да се преместят, и челна стойка да правят, все тая..

"I really think that we could make it good...."

...мислички и кръвени бузки, капело.
Ти неска имаш имен ден, май.
И наместо да почерпиш на место и тутакси, си й се закосила на тая алитератка.
Стигнали й за толко парите и хинтелигенството на клетата патка.
Търчането им е по-малко на Книжките. ХЕИ не щат. Иначе одма да бе стропосала чудна универбакалий, в некой собачи ауспух, дет с крилцата са до маслините.
Ного си сладка.

Ама аз...верно го мисля !!!

да, това си е така, защото никога не са се местили, няма и да се преместят...

въпрос на вяра е, от едното следва другото... като няма - няма и да има

---