Кал

Навсякъде кал.
От пролетта ще да е.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Така е.
Но едва ли е от пролетта.

П.П. Някога от калта къщи са строили...

Сетих се как като деца правехме кюфтета от кал и после ги изпичахме на слънцето...

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Аз пък се сетих и за кални следи ...
Но те се почисват.
Нека да вали.

let it rain
on my soul again
;))))

А кой ще чисти? Не би ли трябвало който си е изкалял, м?

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

ами той бога си е голям чистник, ще вземе да почисти с някой армагедон...

или друг вариант, ще вземе да му хрумне да направи нещо с толкова много кал налична...

---

Ми да - я виж какви ги е насвършил с тая земя и с нас. Кална работа.

Може пък следващият опит да е по-успешен.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

"Ще бъде нощ. По уличките малки,
заспали първи сън, дъжд ще вали.
Ще пазим дрехите от пръски кални,
но душите ни ще се окалят. Ще боли.
И ще мълчим, говорейки за времето.
Прозира в думите обидата дребнава,
в докосване случайно - страшно ледено...
Студът в телата? Не, а в нас остава.
Ще спра. Ще продължиш незабелязал,
че си отминал пряката на своята съдба,
а аз - поизостанала - ще се наказвам,
че нямам сили да извикам да те спра.
Над мен лъчи от уличната лампа
ще се пречупват в несдържаните сълзи.
Ще бъде тихо, мокро, много кално
в мен... Ще бъде нощ. И ще боли. "

(BlackCat)

Слънцето глава надига бавно,
хоризонта осветява на вълни,
върху деня полага своя отпечатък.
Дали и днес пак ще боли?



If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Всеки край е начало на нещо,
всяка среща раздяла грози
и когато обичаш горещо,
ще дочакаш и студ, и сълзи…
........

грешиш, като опитваш да възспираш
препускащия трепет в своя пулс.
Без трепети душата не пулсира!
Без порив жарък твоят свят е пуст

В сърцето обич грее! Като факла!
Тя път към нов простор ще освети –
простор по-щедър, по-щастлив, по-ласкав.
Простор, от който няма да боли.

Да ти повярвам ли? Красиви думи
са пълнили тъй много мои дни...
Надеждата, мъждукащ пламък,
окъпан в милион сълзи...


If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Тези, които нахълтват с кални обувки или все бързат, или нехаят за следите.

Та кой ще чисти ?
И кому ще осигуриш достъп,м?

Zashto pochti vinagi zvuchish tuzno...kakvo stava s teb?

цяла нощ,
но така и не намерих
най-точните думи...
За да обясня...
Продължавам да търся...

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

"Пуснете вкъщи кучето, покрито с кал.
И толкова по-зле за хората, които не обичат
нито кучетата, нито пък калта.
Пуснете вкъщи кучето, въргаляло се сред калта.
И толкова по-зле за хората, които не обичат кал,
които не разбират,
които не разбират кучето,
които не познават и калта.
Пуснете кучето да влезе вкъщи.
И нека се отърси от калта.
То може винаги да се окъпе.
Водата също би могла да се измие.
Не могат никога да се измият тези,
които казват, че обичат кучета,
но при условие, че...
А кучето, покрито с кал, е чисто.
И калта е чиста.
Понякога водата също бива чиста.
А хората, които казват: при условие, че...
Точно тези хора не са чисти,
никак не са чисти.
"

Жак Превер, заровила съм се в него и ... рев ...

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Сълзите на дъжда
==
Знаеш ли как плаче дъжда
И от къде идват сълзите
Знаеш ли как се люби с нощта
И безумно се врича на дните

Знаеш ли как мрази дъжда
И разбива се в твоя прозорец
Знаеш ли, че е болка това,
А всяка капка - сълза богомолец

Знаеш ли как се моли дъжда
С тиха песен по покрива слиза
В съня ти се ражда като чиста сълза
И в реката на времето влиза

Знаеш ли как целува дъжда
С мечти по косите, очите, страните
И отмива с всяка целувка една
Тъжните мисли от ъглите на устните

Знаеш ли как се усмихва дъжда
Рисува дъга с пъстроцветна завивка
Стъпи с главата надолу на небето сега
За да видиш красотата на тази усмивка

Знаеш ли как обича дъжда...?

усмивката

От калта сме дошли, там ще си отидем

Я каква приятна изненадкаа!Драго ми е да те видя тук

Къде се изгуби!

...Ama ho gi tarsi v kalta.Tam nEma nishto.