studentsko

Дванайсет часа е, възпитани, мои колеги.
Денят е заспал и затваряте книгите вие.
Сега, както казвате, свестният трябва да легне,
а ние, свинете, сме почнали вече да пием.

Ще станете утре, и слънцето кротко ще свети.
Ще бъдете бодри, ще бъдете пълни с надежди,
ще купите вестник, ще сърбате шумно кафето,
ще гледате мъдро, с достоинство сбърчили вежди.

А аз съм свиня, и ще падна във някоя локва,
ще легна по гръб и до утре ще гледам звездите,
ще плача безмълвно, ще питам всесилния Господ,
защо не е сторил и мене добър и възпитан.

Но само не казвайте, мина ли с мойте другари,
че с този живот, който водим не ще остареем -
нима не разбирате, ние отдавна сме стари,
макар, че тук-там във косите ни косъм белее.

Това, към което днес пъплите, ние открихме.
Какво да направим, щом Господ не ни е повикал.
И всъщност, това ни остава, додето притихнем -
безсънните нощи и чашите с джин и мастика...

Брей. Много ми хареса

On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

Напомни ми един апокриф на Пеньо Пенев, от който помня само това:
... Леко пийнал, пиян като долна свиня...:)))

Страхотно написано.

Cool!!!