Когато се тръшка?

Когато детето се тръшка, пищи, хленчоти или проявява друго гадно и обществено неприемливо поведение, каква е правилната реакция?
От една страна то понякога разиграва драмата умишлено и това, което търси, е някаква реакция, каквато и да е. Цярът тук е да не се обръща внимание. От друга страна такова поведение може да е вик - имам нужда от теб и твоето внимание СЕГА! Тогава можеш просто да го прегърнеш и да му говориш нежно докато му мине. От трета то може да направи връзката - аз пищя, мама ме гушка, значи е хубаво да пищя, щото получавам това, което искам. В тоя случай едно хубаво смъмряне със сериозен тон би му дошло добре. Обаче ако всеки път, когато детето иска нещо (то няма кой знае колко начини да си поиска внимание освен хленчене и тръшкане), то бива смъмрено, ще реши, че родителите му пет пари не дават за неговите желания. И ще изгуби доверие в тях...И така в затворен кръг...
Аз обикновено в такива случаи гледам да й отвличам вниманието, или просто я гушкам и я оставям да се наплаче. Но понякога ми минават съмнения дали не съм прекалено мека с нея и дали не я разглезвам така. Или с други думи (тука литераторите ще ме простят за това безумно изречение с много 'че'-та, но ме мързи да мисля), че е грешка, че не й показвам, че такова поведение е неприемливо. Обаче какво да направя като на мен скастрянето ми идва отвътре в доста редки случаи...

Това ми е болна тема напоследък. Ще ми бъде интересно да чета мненията по нея.
Денис е ужасно твърдоглав. И освен, че се тръшка в случаите, когато не може да постигне целта си - вече се и бие. Вече на няколко пъти яко ме ошамарва А това което ме плаши истински е, че си удря главата в пода.
Ляга и почва да я тряска и то силно, кънти! Тръпки ме побиват. Беше се отучил, но от известно време го прави отново и по-тенденциозно.
Когато е в къщи и се тръшне се опитвам да не го забелязвам. Но пък почне ли да се бие главата не мога да го оставя да го прави, страхувам се да не се нарани. И се опитвам да го вдигна, което от своя страна го докарва до нов изблик на гняв и става още по-страшно. А и по-този начин му показвам, че така той може да постига целите си.
Страхувам се от момента в който когато сме навън ще започне да го прави. Наистина не зная кое е правилното поведение вече.

Мен Цвета ме е удряла от гняв само веднъж. Тогава много й се ядосах и единственото, което направих, бе да я хвърля на леглото и да отида да рева в ъгъла:) На нея това й подейства, защото се разрева и тя, почна да се бие сама, и изобщо се държеше като много виновна и отчаяна. И аз я гушнах. Не се е повтаряло друг път
Но Денис е момче, при това овне. С мойта девойка-везничка би трябвало да ми е къде къде по лесно да се разберем.

Да ревеш?!?
От обида или от болка?
Но си права, че с момиченцата е по-лесно. Отчитам го този факт, макар това да не решава проблема при нас и да не ми помага в случая

От обида и бе по-скоро симулация. Ама пък много й се ядосах и това ми дойде отвътре

Njamam oshte lichen oipt, no moga da ti kaja, kakvo pishe v literaturata po tozi vypros. V nikakyv sluchaj ne biva da otstypvash, stojsh tvyrdo do nego i ne otstypvash, kolkoto i da e trudno na obshtestveno mjasto pod izgarjashtite pogledi na horata. Otstypish li, njamash mira poveche, zashtoto dezata sa hitri i mnogo byrzo razbirat kakyv e nachina, za da postignat svoeto. Drugo predlojenie za spravjane sys situazijata beshe - lubimo lakomstvo - otvlichash mu vnimanieto s lubimata vafla naprimer.

И аз искам да знам какво да правя в подобни ситуации
Калина вече проявява характер, по-скоро се лигави Не винаги обаче минава номера, най-вече при мен. Много пъти ми е ставало жал, ако й се скарам, но от друга страна си казвам, че е за добро. Прави ми впечатление, че всички деца са така. Искат да бъдат чути, искат да са в центъра на вниманието. Аз съм на приниципа, че едно дете трябва да се научи на самостоятелност още от малко, защото после става трудно(имам много примери около мен). Неща, които виждам и знам, че може да свърши сама я поощрявам и дори да не иска да го прави, аз не го правя вместо нея. Например напоследък се е научила да получава всичко на минутата. Да, ама не. Тоя номер върви само при бабите Да, тръшка се, вика, реве, но аз се правя, че не я чувам и когато види, че няма да мине номера престава.

Човек има велики намерения, но малки възможности за осъществяването им!

Да чукна на дърво, Ева досега не ми се е тръшкала без причина. Така че когато се разреве, то е от гняв, че не може да постигне своето и аз лично в такива случаи или не обръщам внимание, или я гушкам, в зависимост от степента на драматичност на изпълнението. Незнам дали е правилно, не ме интересува...виждам, че в този момент детето ми изпитва болка и най-нормалната реакция е да го успокоя и да го разсея с нещо друго. В крайна сметка така тя не получава каквото иска, но усеща, че и съчувствам и съм до нея.
Обаче за едно нещо съм я разглезила - винаги съм се притеснявала да не и е скучно и когато мрънне да се занимавам с нея, рядко я оставям. Е, тя мрънка само като седна на компютъра, ако върша някаква работа няма нищо против и не ме закача. Седна ли обаче се почва, но на мен ми е кеф да си играем, да четем книжки и т.н... само като си помисля, че скоро няма да мога да съм по цял ден с нея...
Но като цяло ми е много кротка, тъй че нямам особено голям опит в тръшкането. За удряне пък от гняв, не се е случвало никога. Вчера ме удари без да иска с четката за коса, аз извих:"оууу", на нея и хареса и понечи пак да предизвика този звук, ама аз я скастрих и не повтори. Даже ме целуна после

И на мен периодично ми става болна тема това тръшкане! При това нещата се усложняват от това че децата ми са с малка разлика и много бързо "попиват" всякакви дивотии един от друг. Освен това живеем с баба и дядо и те естествено глезят децата по най-недопустим начин.
Това, което помага при нас е да им кажа категорично, че точно това за което се тръшкат няма да стане и да ги оставя да се потръшкат известно време. Ако не помогне - гушкам и се опитвам да разсея обиденото хлапе. Това, разбира се е идеалния вариант. Кошмарите започват, когато баба или дядо започнат да обвиняват мен или таткото, че "така не се възпитава дете" или пък сме навън и дъщеря ми откаже да върви, ако не я гушна. Тогава следва влачене за ръка около 50 метра и рев, но неизменно помага. Представям си как изглежда отстрани, но нямам голям избор - в 9-ия месец, дори и да искам не мога да я нося дълго.
Всъщност, не се притеснявайте - и тръшкането е до време. Като се замисля Боян сега е на 4 години и почти не се тръшка откакто е станал на 3 - 3,5. За съжаление не мога да потвърдя че момичетата се тръшкат по-малко или по-леко. Герана е на 2,8г. и е непоносима понякога. Реве, тръшка се хапе, дере и най-лошото - вика "ти си лоша мама" и "няма да те обичам повече". Тези последните неща съзнателно съм избягвала да им ги говоря, именно за да не ми се връщат, но на баба това са методите за възпитание и аз често страдам от тях.

а-а-а честно това си го писала за моята щерка направо побеснявам като почне да ми се тръшка ,тоя въпрос е на дневен ред и у нас,не може да постигне нещо реве,не и се изпълни някакво желание ляга на земята и реве като на пожар ,я се опитай да я гушнеш или утеши не и не реве още повече,ако не и обърна внимание реакцията е все същата опитвам се да и отвличам вниманието ама не винаги се получава най -се дразня на бабите като почнат да ме поучават ,че и липсвало внимание -ужас,та незнам ситуацията е много деликатна овладявам положението ама непрекъснато ме изненадва с нови умения ,та незнам колко ще издържа,а най -интересното е от приятелки съм чувала ,че като тръгнат по ясли и градини такива ситуации там няма-макар ,че провокации дал господ от там съдя ,че децата са големи манипулатори

Ама това си е чисто подмазване, имам предвид да даваш лакомство. Като я знам мойта к`ва е манипулаторка само ще се тръшка по цял ден!

на мен това също ми беше кошмара. налитането да ме удря. при нас не минаваше номера да изляза и да го оставя да се набеснее на спокойствие. като ме видеше да излизам и изпадаше в истерична криза, че е изоставен. определено се влошаваха нещата.
удряла съм го 3 пъти до сега и трите пъти беше м/у 2 и 21/2 години. и трите пъти беше когато ме е удрял в яростта си. за мен боя не е решение и досега се чудя дали не съм прекалила. иплясках го здраво по дупето, така че да съм сигурна че и през памперса го заболява. поглеждаше ме удивено (поне тръшкането преставаше) и веднага обяснявах "приятно ли ти е да те удрям?боли ли те?разбираш ли защо не искам да удряш никого?".изчела съм сума книги - според тях този ми подход е изцяло погрешен. обаче при нас проработи.

Ралица за сега не се тръшка по пода, по-скоро като тръгна да я слагам в столчето, тогава рита, бие шамари и пищи. Като я сложа и млъква. Същото е като излезем на разходка - както я гушна да я слагам в количката и оревава цялото НДК. Боже, умирам от срам, само как ме гледат другите майки, ужас...

а туй с количката е коронен номер ,ние затова вече сме без от доста дълго време като каже ,че ще слиза нищо не е в състояние да я спре ама и аз съм твърда оставям я да реве докато не ми се изперчи някоя бабка да ми каже не оставяй детето ма баби гушни го а-а-а много се тварех честно,а за майките хич не ме е еня да не знаят за какво става въпрос разбирам всяко дете и най-кроткото си има някакви номера

Да, и баба й по тоя начин я "възпитава", пък после се чудя откъде се е научила...
Абе тя и мене по тоя начин ме "поучаваше", та и досега много-много не се търпиме с нея. Та за това си мисля някак подсъзнателно, че ако я ударя Ралица после цял живот ще ме мрази.

о да-а и като и каже някой ела да те цункам тя казва не-е-е ,ела ,че ще ти дам нещо а-а-а чупи си краката и затова сега знаеш ли каква и е реакцията мамо купи чип-чипс това точно преди да се приберем за обед аз казвам не в къщи има после а тя купи де-е-е дам цунки айде и после нямало да те купят и продадат да се чудиш да се смееш ли да плачеш ли

Още не е много стабилна, та цяла разходка без количка ще ни дойде в повечко. Напоследък й хванах цаката - седи си в количката и ~20 мин. преди да си тръгнем почваме да ходиме, и после цапър-цапър по улицата, докъдето й стигнат силите.
Я аз друго да ви питам дали и при вас е така. Застава на 4 крака и се люлее, ама т`ва още от съвсем малко бебе. А сега любимият й номер е да подскача - сменяме памперс- скача, в леглото е и пак рипа, абе постоянно или се люлее или скача. От`де толкова енергия е събрала - не знам! Сигурно от мене я е дръпнала, щото аз пък капка нямам...

Калина редовно, когато недоволничи удря баба си И мен се е пробвала, но аз й се скарвам Ведъж я ударих през ръцете Гадно е, но не мога да позволя такова отношение А все още не сме стигнали периода, в който да можеш да й обясниш, че така не се прави

Човек има велики намерения, но малки възможности за осъществяването им!

абе не знам за твоята баба, но аз никога не съм удряна и както писах и досега страдам от угризения за тези три случая.
със сигурност марти не ме мрази. скоро установих, че дори не помни да съм го удряла. все пак това е било преди 2 години.
истината е че повече никога не е посягал да удря възрастен. не коментирам леките схватки в детската градина ако знаеш пък колко време ми отне да обяснявам, че ако някой го нападне трябва да се защитава, въпреки че не е хубаво да се удря това в същност е най-голямото противоречие.

мдаа а пък нашата баба му угажда за всичко и е най-голямата му любимка.всеки път й повтарям, че му прави мечешка услуга.отговорът който получавам е"ще видиш един ден като станеш баба, колко мили са внуците"

Хе, аз като й кажа "дай целувка на тати" мене ме млясва. И то по устата. Е това пък откъде го е научила...