До ВодоБлейка
25 отговора
1380 прегледа
До ВодоБлейка
Rama,
Извинявам ти се публично пред всички затова, че те намесих (наистина, без да искам) в този шумен спор... Всъщност идеята ми беше за споделяне на мнения, пък то къф цирк стана... Знаех от самото начало, че не бива да праскам цитата, дето ме наведе на тези мисли, трябваше да използвам по-полегатите начини (перефраза примерно
), но аз съм си екстремистка.... Съжалявам много, че си подритнах интуицията за пореден път и то за твоя сметка! (Някой питаше дали смятам, че имам някакъв недостатък - ето този е един от основните ми, убедена съм, че голяма част от злото по света се дължи на него... хората трябва да слушат себе си...)
Искам да ти кажа, че не можах да спя снощи нито за миг и само за теб си мислех. Идеята за извинение в клуба напъпи в малките часове, когато открих един страхотен човек във форума, излезе, че е и твой приятел... Но реших да не пиша, за да съм сигурна, че не е резултат на лигави среднощни настроения и алкохолни кондензации
... изчаках да стане 10 сутринта - така съм сигурна, че е искрено и истинско...
" ...и ето ме вече - съвършено разлистена..." *
Верно, "прошка" мина, но аз не си падам по масовките
. Сега обаче наистина се надявам да ми простиш, защото съм само на една Кола (ванила коук) и по-сериозна не помня от кога не съм била...
Надаявам се, че не съм те засегнала толкова, колкото си мисля, и че не плащаш данък обществено мнение (щото и аз не), особено на непознати по клубовете....
Искам да ти кажа, че повече към литературните ти творения не съм поглеждала (сигурно от срам), но съм възхитена от картините ти - това, което правиш с четката и компютъра... Толкова красота не бях виждала от миналото лято, когато прекарах няколко следобеда в Nelson-Atkins Museum of Art и Contemporary Art Museum в Kansas City...
Наистина се чувствам ужасно за това, което направих и те моля да ми простиш, ако можеш. Сигурна съм, че си страхотен човек, и може би ако се познавахме в реалния свят, щяхме да сме приятелки... Искам да ти кажа и че преди време четох нещо твое в нета (не помня къде, но запомних ника Mesmerisa) - беше за това, че си различна, искаш кариера и не се захласваш по бебетата като "нормалните" жени... Леле, това ми изпълни душата тогава, дори го копирах и пратих на брат ми, с много кеф го четохме с мъж ми
...
Странно ми стана като разбрах, че това си била ти...
Извинявам се на домакините на форума, че трябва да четат сега и това, ама няма да ти пиша на бележки, щото ти го дължа тук извинението...
Само още няколко думи и спирам... Този постинг няма нищо общо с това, че си художник - и да не беше, пак щях да го напиша... Надявам се да ме разбереш - заставам си зад мнението по спорния въпрос, но средствата бяха недомислени и детински...
Но стига вече съм писала...
Пожелавам ти много щастие!
====
* Щом ми идват на ум стихове на малката Велика Поетеса, значи наистина е от сърце...
====
You're much better than this. Don't think you are KNOW YOU ARE.
Извинявам ти се публично пред всички затова, че те намесих (наистина, без да искам) в този шумен спор... Всъщност идеята ми беше за споделяне на мнения, пък то къф цирк стана... Знаех от самото начало, че не бива да праскам цитата, дето ме наведе на тези мисли, трябваше да използвам по-полегатите начини (перефраза примерно
), но аз съм си екстремистка.... Съжалявам много, че си подритнах интуицията за пореден път и то за твоя сметка! (Някой питаше дали смятам, че имам някакъв недостатък - ето този е един от основните ми, убедена съм, че голяма част от злото по света се дължи на него... хората трябва да слушат себе си...)
Искам да ти кажа, че не можах да спя снощи нито за миг и само за теб си мислех. Идеята за извинение в клуба напъпи в малките часове, когато открих един страхотен човек във форума, излезе, че е и твой приятел... Но реших да не пиша, за да съм сигурна, че не е резултат на лигави среднощни настроения и алкохолни кондензации
... изчаках да стане 10 сутринта - така съм сигурна, че е искрено и истинско...
" ...и ето ме вече - съвършено разлистена..." *
Верно, "прошка" мина, но аз не си падам по масовките
. Сега обаче наистина се надявам да ми простиш, защото съм само на една Кола (ванила коук) и по-сериозна не помня от кога не съм била...
Надаявам се, че не съм те засегнала толкова, колкото си мисля, и че не плащаш данък обществено мнение (щото и аз не), особено на непознати по клубовете....
Искам да ти кажа, че повече към литературните ти творения не съм поглеждала (сигурно от срам), но съм възхитена от картините ти - това, което правиш с четката и компютъра... Толкова красота не бях виждала от миналото лято, когато прекарах няколко следобеда в Nelson-Atkins Museum of Art и Contemporary Art Museum в Kansas City...
Наистина се чувствам ужасно за това, което направих и те моля да ми простиш, ако можеш. Сигурна съм, че си страхотен човек, и може би ако се познавахме в реалния свят, щяхме да сме приятелки... Искам да ти кажа и че преди време четох нещо твое в нета (не помня къде, но запомних ника Mesmerisa) - беше за това, че си различна, искаш кариера и не се захласваш по бебетата като "нормалните" жени... Леле, това ми изпълни душата тогава, дори го копирах и пратих на брат ми, с много кеф го четохме с мъж ми
...
Странно ми стана като разбрах, че това си била ти...
Извинявам се на домакините на форума, че трябва да четат сега и това, ама няма да ти пиша на бележки, щото ти го дължа тук извинението...
Само още няколко думи и спирам... Този постинг няма нищо общо с това, че си художник - и да не беше, пак щях да го напиша... Надявам се да ме разбереш - заставам си зад мнението по спорния въпрос, но средствата бяха недомислени и детински...
Но стига вече съм писала...
Пожелавам ти много щастие!
====
* Щом ми идват на ум стихове на малката Велика Поетеса, значи наистина е от сърце...
====
You're much better than this. Don't think you are KNOW YOU ARE.
кате,
Това, което правиш, е невероятно красиво и до такава степен ме трогна и възхити, че почти сълзи ми потекоха...
...И също така публично и пред всички поемам подадената ръка и ти давам прошката си - без да ми пука особено от евентуалната ирония и/или агресия от страна на публиката...тъй като в този клуб очевидно не съм много обичана... Понеже знам, че такива обрати понякога са толкова стряскащи за околните и толкова трудно смилаеми - и в същото време непоносимо идилични - че вероятно сега голяма част от кибиците тук ще бъдат доста разочаровани от това, че така зрелищният женски бой изневиделица прераства в човешки и топъл разговор, който нищо чудно и да посее семената на ново приятелство...
Не, не си ме наранила прекалено много - вярно, че ми докривя, но в съвсем поносими граници. Не ми е за първи път някой да е агресивен с мене в тези форуми - още поне в 2-3 клуба се случи наскоро, да не говорим за онази тема миналата година ("Проклятието да си жена" се казваше), която се оказва, че и ти си чела. Пък и знам, че когато човек прави такива неща, е някак твърде втренчен в себе си и в собствената си истина и всъщност е прав за себе си от призмата на емоциите и моментната си гледна точка. Това се отнася и до мен самата, тъй като и на мен се е случвало да съм агресивна с някого, макар и не по този начин и повод. Знам, че светът е красива и пъстра плетеница от цветове и хиляди нюанси - но си има тъмна и светла страна. И тъмното и светлото са винаги полюсите на едно и също нещо - те се дефинират едно чрез друго. И без едното няма как изобщо да научим за другото. И също така от собствен опит знам, че всеки път, когато съм успявала да надвия тъмното в себе си - и когато съм успявала да надникна отвъд завесата на враждебността си, да видя Другия и да изпитам към него нежност, милост и нужда да съм добра с него - винаги след това съм се чувствала като преродена и светът е ставал някак по-светъл, по-уютен и нормален...
И не се притеснявай, че си ми причинила болка - в момента, в който прочетох това, което сега си ми написала, се почувствах толкова стоплена и някак прегърната, че дори да е имало някакво тягостно усещане от преди, то някак мигновено се отми и изчезна. И навярно си е струвало да изтърпя всичко онова от "онази" тема, защото това, което в момента правиш, е голям подарък за мен - и наистина ме направи щастлива...
Радвам се много, че са ти харесали и картините ми и благодаря за хубавите думи. Прочети и текстовете ми тогава - сигурна съм, че сега и те ще ти харесат, защото все пак това е една и съща енергия, която си е все моя...
Благодаря ти безкрайно много за това, че така неочаквано и приятно ме изненада и изпълни вечерта ми с толкова светлина и хубост... Възхитена съм от това колко смела и честна си - и със себе си и с другите... Между другото в онази тема някой беше пуснал някаква притча за забитите пирони във вратата и за дупките, които оставали след това, дори когато човек спре да има лоши помисли и съответно спре да забива пирони. Моите уважения към притчата и към този, който я е постнал - но да знаеш, че не е съвсем вярна поуката - или поне в сегашната ситуация. Просто ти сега ме накара да се чувствам толкова добре, че, уверявам те, никакви "дупки" не са останали по вратата ми... И, ако продължа с тази метафора - вратата ми, освен, че е здрава и ненаранена, е и широко отворена за теб...
Благодаря ти, Кате...
Прегръщам те...
...И също така публично и пред всички поемам подадената ръка и ти давам прошката си - без да ми пука особено от евентуалната ирония и/или агресия от страна на публиката...тъй като в този клуб очевидно не съм много обичана... Понеже знам, че такива обрати понякога са толкова стряскащи за околните и толкова трудно смилаеми - и в същото време непоносимо идилични - че вероятно сега голяма част от кибиците тук ще бъдат доста разочаровани от това, че така зрелищният женски бой изневиделица прераства в човешки и топъл разговор, който нищо чудно и да посее семената на ново приятелство...
Не, не си ме наранила прекалено много - вярно, че ми докривя, но в съвсем поносими граници. Не ми е за първи път някой да е агресивен с мене в тези форуми - още поне в 2-3 клуба се случи наскоро, да не говорим за онази тема миналата година ("Проклятието да си жена" се казваше), която се оказва, че и ти си чела. Пък и знам, че когато човек прави такива неща, е някак твърде втренчен в себе си и в собствената си истина и всъщност е прав за себе си от призмата на емоциите и моментната си гледна точка. Това се отнася и до мен самата, тъй като и на мен се е случвало да съм агресивна с някого, макар и не по този начин и повод. Знам, че светът е красива и пъстра плетеница от цветове и хиляди нюанси - но си има тъмна и светла страна. И тъмното и светлото са винаги полюсите на едно и също нещо - те се дефинират едно чрез друго. И без едното няма как изобщо да научим за другото. И също така от собствен опит знам, че всеки път, когато съм успявала да надвия тъмното в себе си - и когато съм успявала да надникна отвъд завесата на враждебността си, да видя Другия и да изпитам към него нежност, милост и нужда да съм добра с него - винаги след това съм се чувствала като преродена и светът е ставал някак по-светъл, по-уютен и нормален...
И не се притеснявай, че си ми причинила болка - в момента, в който прочетох това, което сега си ми написала, се почувствах толкова стоплена и някак прегърната, че дори да е имало някакво тягостно усещане от преди, то някак мигновено се отми и изчезна. И навярно си е струвало да изтърпя всичко онова от "онази" тема, защото това, което в момента правиш, е голям подарък за мен - и наистина ме направи щастлива...
Радвам се много, че са ти харесали и картините ми и благодаря за хубавите думи. Прочети и текстовете ми тогава - сигурна съм, че сега и те ще ти харесат, защото все пак това е една и съща енергия, която си е все моя...
Благодаря ти безкрайно много за това, че така неочаквано и приятно ме изненада и изпълни вечерта ми с толкова светлина и хубост... Възхитена съм от това колко смела и честна си - и със себе си и с другите... Между другото в онази тема някой беше пуснал някаква притча за забитите пирони във вратата и за дупките, които оставали след това, дори когато човек спре да има лоши помисли и съответно спре да забива пирони. Моите уважения към притчата и към този, който я е постнал - но да знаеш, че не е съвсем вярна поуката - или поне в сегашната ситуация. Просто ти сега ме накара да се чувствам толкова добре, че, уверявам те, никакви "дупки" не са останали по вратата ми... И, ако продължа с тази метафора - вратата ми, освен, че е здрава и ненаранена, е и широко отворена за теб...
Благодаря ти, Кате...
Прегръщам те...
в отговор на BoдoБлeйka
#3
Re: Е, хайде сега -
как пък да си нежелана втози клуб!?!
Напротив - мисля, че много хора биха спечелили, ако те четат в ролята ти на опонент на обичайните тези - защото си се научила да спориш на ниво, независимо от тезата.
Просто си твърде широко скроен човек, с много интереси и вероятно си много заета в другите клубове, но това не означава, че си нежелана тук.
Ела пак!
Qui scribit, bis legit.
Напротив - мисля, че много хора биха спечелили, ако те четат в ролята ти на опонент на обичайните тези - защото си се научила да спориш на ниво, независимо от тезата.
Просто си твърде широко скроен човек, с много интереси и вероятно си много заета в другите клубове, но това не означава, че си нежелана тук.
Ела пак!
Qui scribit, bis legit.
Ихааа!
Ванила коук! Ама и аз искааам... А тук само гледат да ни алкохолизират - единственото ванилово нещо на пазара е Абсолют Ванилия, която е страхотна... ама нали разбираш разликата
Та значи, вдигам радушен тост с нещо пищно и ванилово за новия свеж лъх в клуба
Имаше една много хубава, макар и леко мистична теория, според която емоциите влияели върху начина на кристализиране на водата, а оттам - директно върху всички живи организми, съдържащи в изобилие въпросната вода... ама не я помня достатъчно, че да я изложа поне що-годе компетентно Мисълта ми беше, че аз - на микро-кристално ниво някак си - се чувствам по-хармонична, след като прочетох това
Луд умора няма
Та значи, вдигам радушен тост с нещо пищно и ванилово за новия свеж лъх в клуба
Имаше една много хубава, макар и леко мистична теория, според която емоциите влияели върху начина на кристализиране на водата, а оттам - директно върху всички живи организми, съдържащи в изобилие въпросната вода... ама не я помня достатъчно, че да я изложа поне що-годе компетентно Мисълта ми беше, че аз - на микро-кристално ниво някак си - се чувствам по-хармонична, след като прочетох това Луд умора няма
в отговор на BoдoБлeйka
#8
много...
ти благодаря. и аз също се чувствам щастлива и стоплена...
от няколко дни просто не бях на себе си...
много се вълнувам и не знам вече какво да кажа...
затова спирам (за днес)
страхотна вечер/нощ/ на всички и сори за патоса (за по-твърдите)
====
You're much better than this. Don't think you are KNOW YOU ARE.
от няколко дни просто не бях на себе си...
много се вълнувам и не знам вече какво да кажа...
затова спирам (за днес)
страхотна вечер/нощ/ на всички и сори за патоса (за по-твърдите
)
====
You're much better than this. Don't think you are KNOW YOU ARE.
в отговор на Mama Netty
#10
Mama Netty,
Благодаря ти много за гостоприемството - както и за мъдрите и великодушни реакции по време на цялата "одисея". Явно не случайно са те избрали за модератор...
Вероятно бих идвала и занапред, но действително двата клуба, в които вече споменах, че ходя, някак запълват малкото ми свободно време и енергия. Пък и не се вписвам в социалната група на клуба ви, тъй като нито съм разведена, нито имам някаква активна позиция по темата.
Нека само да уточня, че ролята на опонент нито ми е вътрешно присъща, нито е съзнателно търсена от мен. Вероятно понякога така изглежда отстрани като краен резултат, но то не е тенденциозно търсене на спор заради самия спор, а просто казване на истината и изразяване на личната ми позиция, която е такава, каквато си е - независимо дали ще я оповестя или не. Друг е въпросът, че във вече отминалата (надявам се) дандания в "онази" тема всъщност на мен ми опонираха - иначе аз дори не бях чувала за клуба ви. Правя тези уточнения, защото ми се стори, че говориш така, сякаш аз съм някакъв бунтар по призвание и "ловец" на обичайни тези, които само дебна да се появят някъде, за да им опонирам.
А това наистина не е така, вЕРвай ми.
Явно не случайно са те избрали за модератор...
Вероятно бих идвала и занапред, но действително двата клуба, в които вече споменах, че ходя, някак запълват малкото ми свободно време и енергия. Пък и не се вписвам в социалната група на клуба ви, тъй като нито съм разведена, нито имам някаква активна позиция по темата.
Нека само да уточня, че ролята на опонент нито ми е вътрешно присъща, нито е съзнателно търсена от мен. Вероятно понякога така изглежда отстрани като краен резултат, но то не е тенденциозно търсене на спор заради самия спор, а просто казване на истината и изразяване на личната ми позиция, която е такава, каквато си е - независимо дали ще я оповестя или не.
Друг е въпросът, че във вече отминалата (надявам се) дандания в "онази" тема всъщност на мен ми опонираха - иначе аз дори не бях чувала за клуба ви. Правя тези уточнения, защото ми се стори, че говориш така, сякаш аз съм някакъв бунтар по призвание и "ловец" на обичайни тези, които само дебна да се появят някъде, за да им опонирам.
А това наистина не е така, вЕРвай ми.
в отговор на BoдoБлeйka
#12
направо...
ми подпали интереса
не си спомням точно... така ли се казваше онази вкусотия, която лакомо лапахме с моя приятелка (Близнак, ех...) в кафенето на Централна гара (онова, по стълбичките горе...)
Ооо, май беше Плодова пита! също беше велико, аз и кремчета обичам много!
понеже си мислех за Петя Дубарова, реших да проверя и видях, че съм цитирала неточно...
но тук ще пусна цялото стихотворение, надявам се си се сетила за него.... по-горе
Ето ме днес съвършено разлистена.
Дяволска сила във жеста ми свети.
А във очите ми тайни и истини
врат като билки в магични котлета.
Дълго пих кръв от зелени насекоми.
Живо месо от издъхващо птиче
ядох. Предсказвах. На длан гледах всекиму,
за да добия сърце дяволиче.
После презрях и магии, и измислици.
Стига съм търсила - казах - наслуки.
И пожелах да ми станат орисници
всичките живи човешки науки.
Не за да бъда всевластна незнайница,
нито с човешки съдби да играя,
а да гребете от мене и никога
да не ме изгребете докрая!
**************
Хей, чела ли си "Най-синьото вълшебство"....
страхотна книга за Петя....
====
You're much better than this. Don't think you are KNOW YOU ARE.
не си спомням точно... така ли се казваше онази вкусотия, която лакомо лапахме с моя приятелка (Близнак, ех...
) в кафенето на Централна гара (онова, по стълбичките горе...)
Ооо, май беше Плодова пита! също беше велико, аз и кремчета обичам много!
понеже си мислех за Петя Дубарова, реших да проверя и видях, че съм цитирала неточно...
но тук ще пусна цялото стихотворение, надявам се си се сетила за него.... по-горе
Ето ме днес съвършено разлистена.
Дяволска сила във жеста ми свети.
А във очите ми тайни и истини
врат като билки в магични котлета.
Дълго пих кръв от зелени насекоми.
Живо месо от издъхващо птиче
ядох. Предсказвах. На длан гледах всекиму,
за да добия сърце дяволиче.
После презрях и магии, и измислици.
Стига съм търсила - казах - наслуки.
И пожелах да ми станат орисници
всичките живи човешки науки.
Не за да бъда всевластна незнайница,
нито с човешки съдби да играя,
а да гребете от мене и никога
да не ме изгребете докрая!
**************
Хей, чела ли си "Най-синьото вълшебство"....
страхотна книга за Петя....
====
You're much better than this. Don't think you are KNOW YOU ARE.
ама
разбира се, че съм я чела.
И за стихотворението се сетих веднага.
На крем-пита ще те заведа на едно много магическо място, където е ужасно красиво и артистично и има дори аквариум със живи костенурки, които се струпват около ръката ти, когато почукаш на стъклото...
Не казвам името на мястото, та да не се сърди Мама Нети, че правя реклама.
Ще те поздравя и аз с нещо любимо от същата авторка - с което ти предлагам да приключим със поезията, че да не ни се карат, че сме го обърнали на литературен клуб.
ПОСВЕЩЕНИЕ
В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми - властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!
Петя Дубарова
И за стихотворението се сетих веднага.
На крем-пита ще те заведа на едно много магическо място, където е ужасно красиво и артистично и има дори аквариум със живи костенурки, които се струпват около ръката ти, когато почукаш на стъклото...
Не казвам името на мястото, та да не се сърди Мама Нети, че правя реклама.
Ще те поздравя и аз с нещо любимо от същата авторка - с което ти предлагам да приключим със поезията, че да не ни се карат, че сме го обърнали на литературен клуб.
ПОСВЕЩЕНИЕ
В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми - властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!
Петя Дубарова
в отговор на BoдoБлeйka
#16
ех,
тази математика! как да не я обича човек!
щото аз като видях тези форми и се сетих за фракталната геометрия на Менделброт
Rama, ето малко картинки (качвах,после ги махнах, щото става бавно...):
[линк]
Бас държа, че не си предполагала такива неща за математиката! Аз не съм също голям математик де, но си начешах крастата тука в един университет с няколко семестъра Computer Science и Math
ох, малко ме притеснява формата, която заема водата под въздействието на хеви метъл. (последният адрес, който си дала).
дали пък да не сменя Металика изцяло за Вивалди
====
You're much better than this. Don't think you are KNOW YOU ARE.
щото аз като видях тези форми и се сетих за фракталната геометрия на Менделброт
Rama, ето малко картинки (качвах,после ги махнах, щото става бавно...):
[линк]
Бас държа, че не си предполагала такива неща за математиката! Аз не съм също голям математик де, но си начешах крастата тука в един университет с няколко семестъра Computer Science и Math
ох, малко ме притеснява формата, която заема водата под въздействието на хеви метъл. (последният адрес, който си дала).
дали пък да не сменя Металика изцяло за Вивалди
====
You're much better than this. Don't think you are KNOW YOU ARE.
Редактирано от kate_ на
