КЪДЕ да избягам?
98 отговора
2335 прегледа
КЪДЕ да избягам?
Не мога да си намеря място, и това чувство е от доста време. Обикновено става натрапливо, когато някой се държи особено грубо с мен. А това обикновено са родителите ми. Така, оставяме мислите за самоубийство, защото те вече ми показаха безсмислието си, макар че все още понякога успяват да се наместят отново в главата ми, в моментите на отчаяние. И не, не съм тинейджърка, не съм нещастно влюбена, макар че бях и тогава щях да се самоубивам, но опитът беше неуспешен...и дотам с опитите, или пък не, всъщност все още не съм решила. Продължавам да търся ИЗХОД от цялата бъркотия, която ме заобикаля, но уви, имам чувство, че съм се загубила в лабиринт... Сутрин майка ми ме буди с крясъци, а когато "й падне пердето" налита да ме бие и удря жестоко(само да уточня - аз съм на 25 г.!) - "о да, тежък климакс, бъди внимателна с нея..." - защо все АЗ?! - някой някога ще се опита ли да бъде внимателен с мен?! -"ама тя е изнервена, не й е лесно" - е добре, а НА МЕН лесно ли ми е, пита ли ме някой КАКВО МИ Е?!!! Единствените думи, които чувам от наште са: "Чакай сега, гледам телевизия!", "Аз отивам да си лягам", "Тя не е добре, аз отдавна съм спрял да й обръщам внимание, по-добре не й говори."... Баща ми има безпричинни периодични изблици на агресия, вероятно и той е в климакс?, знам ли... Та така, обикновено и двамата обичат да си я изкарват върху мен. Най- ама нааай-интересно е когато се скарат и всеки си го изкарва на мен...
Положението е нетърпимо, не мога да се разбера с думи с тях, те просто не искат да ме чуят, за уважение към мен да не говорим... И това не е единичен такъв случай, така че не може да се твърди, че просто съм ядосана и всичко е моментно, и разбирате ли аз утре вече ще им се усмихвам, ще сме се сдобрили и ще бъдем пак онова задружно и щастливо семейство, което някога сме били... А били ли сме някога? Вече започвам да се съмнявам в това.
Опитвайки се да погледна на ситуацията отстрани действително се затруднявам да разбера как е възможно едни родители да имат подобно отношение към единственото им останало дете, след като вече са претърпяли загубата на другото си такова. Не мога да проумея подобно враждебно отношение. Според мен би трябвало да е точно обратното, би трябвало да са дори по-загрижени, отколкото някога са били.
Да, поне да имах приятел, при който да мога да отида... Поне да имах свестни роднини, към които да можех да се обърна...
Знаете ли, чувството за безпомощност е най-ужасното чувство на света! Чувството, че си АБСОЛЮТНО САМ и НЯМА КОЙ ДА ТИ ПОДАДЕ РЪКА... ето това ме отчайва, ето това ме кара да плача като малко дете, ето това... поражда самоубийствените мисли в главата ми...
Да, няма къде да избягам, а ТОЛКОВА МНОГО ми се иска да имаше!
Последната изцепка на родителското тяло беше тази сутрин, когато ме обявиха за психично болна и трябвало да ме водят на психо-доктор... Ха-хаа, това вече са го правили, но май са забравили за случая?!
Нищо, и без това нямаше ефект, честно да си кажа май имаше само допълнителни дефекти...
Започвам да се замислям дали пък да не осъществя откачената идея действително да се направя на психичноболна, че така поне да има къде да избягам - в някоя психиатрийка, далеч от наште, и при доста по-весели, но също толкова луди хора, като тях...
"Ще избягам ли от теб,
ще избягам ли, бягам ли,
бягам ли, или към теб отново,
връщам се назад..."
Последни уточнения: не употребявам никакъв вид дрога и не съм употребявала, освен може би, ако това се брои към дрогата - различните видове успокоителни хапчета(все още се опитвам да намеря тези, които действат...), чат-пат, за по една-две седмици или колкото време е необходимо за да спра отчаянието и сълзите си, и евентуално пак да успея да се усмихна, на нещо си, каквото и да било, ама от сърце! Мда, защото хората ме мислят за лъчезарна и усмихната, ама, простено им е, те не могат да видят каква чернилка и скръб се крие под тази усмихната и приветлива...повърхност. Е, вие имахте "невероятната възможност"(звучи като в някоя тъпа реклама, нали?) да "се насладите" на част от нея, сега... Съжалявам,че ви се наложи да прочетете всичко това. В крайна сметка, то може само да ви натъжи. Разбира се това в случай, че сте достатъчно чувствителни към чуждата тъга... Незнам защо го написах, вероятно имах нужда да го излея някъде, тежко е, нали, товари, натъжава... Няма как, такъв е живота, деца, добре дошли в него!...
Започвам сериозно да се замислям, дали наистина трябва да причинявам един ден на децата си такова нещастие като това да им дам живот...
А някога... мечтаех да имам деца... И май все още не съм спряла, аз обичам децата, радвам се на бременните жени и на майките с колички, но вече всичко това започва да ме плаши... Отговорността е огромна и май никой не си дава сметка за това... Е, това не е ли страшно?!... Е, по-добре да спра дотук. Да премълчим болката, току виж така изчезнала... Друг път!
Where Do We Go, Where Do We Go Now,
Sweet Child, Sweet Child Of Mine...
Положението е нетърпимо, не мога да се разбера с думи с тях, те просто не искат да ме чуят, за уважение към мен да не говорим... И това не е единичен такъв случай, така че не може да се твърди, че просто съм ядосана и всичко е моментно, и разбирате ли аз утре вече ще им се усмихвам, ще сме се сдобрили и ще бъдем пак онова задружно и щастливо семейство, което някога сме били... А били ли сме някога? Вече започвам да се съмнявам в това.
Опитвайки се да погледна на ситуацията отстрани действително се затруднявам да разбера как е възможно едни родители да имат подобно отношение към единственото им останало дете, след като вече са претърпяли загубата на другото си такова. Не мога да проумея подобно враждебно отношение. Според мен би трябвало да е точно обратното, би трябвало да са дори по-загрижени, отколкото някога са били.
Да, поне да имах приятел, при който да мога да отида... Поне да имах свестни роднини, към които да можех да се обърна...
Знаете ли, чувството за безпомощност е най-ужасното чувство на света! Чувството, че си АБСОЛЮТНО САМ и НЯМА КОЙ ДА ТИ ПОДАДЕ РЪКА... ето това ме отчайва, ето това ме кара да плача като малко дете, ето това... поражда самоубийствените мисли в главата ми...
Да, няма къде да избягам, а ТОЛКОВА МНОГО ми се иска да имаше!
Последната изцепка на родителското тяло беше тази сутрин, когато ме обявиха за психично болна и трябвало да ме водят на психо-доктор... Ха-хаа, това вече са го правили, но май са забравили за случая?!
Нищо, и без това нямаше ефект, честно да си кажа май имаше само допълнителни дефекти...
Започвам да се замислям дали пък да не осъществя откачената идея действително да се направя на психичноболна, че така поне да има къде да избягам - в някоя психиатрийка, далеч от наште, и при доста по-весели, но също толкова луди хора, като тях...
"Ще избягам ли от теб,
ще избягам ли, бягам ли,
бягам ли, или към теб отново,
връщам се назад..."
Последни уточнения: не употребявам никакъв вид дрога и не съм употребявала, освен може би, ако това се брои към дрогата - различните видове успокоителни хапчета(все още се опитвам да намеря тези, които действат...), чат-пат, за по една-две седмици или колкото време е необходимо за да спра отчаянието и сълзите си, и евентуално пак да успея да се усмихна, на нещо си, каквото и да било, ама от сърце! Мда, защото хората ме мислят за лъчезарна и усмихната, ама, простено им е, те не могат да видят каква чернилка и скръб се крие под тази усмихната и приветлива...повърхност. Е, вие имахте "невероятната възможност"(звучи като в някоя тъпа реклама, нали?) да "се насладите" на част от нея, сега... Съжалявам,че ви се наложи да прочетете всичко това. В крайна сметка, то може само да ви натъжи. Разбира се това в случай, че сте достатъчно чувствителни към чуждата тъга... Незнам защо го написах, вероятно имах нужда да го излея някъде, тежко е, нали, товари, натъжава... Няма как, такъв е живота, деца, добре дошли в него!...
Започвам сериозно да се замислям, дали наистина трябва да причинявам един ден на децата си такова нещастие като това да им дам живот...
А някога... мечтаех да имам деца... И май все още не съм спряла, аз обичам децата, радвам се на бременните жени и на майките с колички, но вече всичко това започва да ме плаши... Отговорността е огромна и май никой не си дава сметка за това... Е, това не е ли страшно?!... Е, по-добре да спра дотук. Да премълчим болката, току виж така изчезнала... Друг път!
Where Do We Go, Where Do We Go Now,
Sweet Child, Sweet Child Of Mine...
Re: КЪДЕ да избягам?
Привет:)
Не можеш да избягаш преди всичко от себе си, Тринити!
Ако искаш да промениш нещо, то е само твое и единствено решение, от теб самата зависи, как ще се развият нещата в живота ти. Ти си тази, която трябва да вземе решение, не някой друг вместо теб!!!
Имаш два варианта:
1. Ако работиш, да напуснеш семейното жилище и да заживееш сама, като носиш отговорността за собственият си живот и взетите от теб решения! Сигурно ще ти бъде доста трудно, но няма да търпиш всичко това, което описваш, като ситуация в дома си.
2. Поради някакви причини нямаш възможността да направиш горепосоченото и да останеш да съжителстваш с родителите си, но тогава ще трябва да променяш себе си- тях няма да можеш!!!! Това го запомни.
Какво ще избереш и дали изобщо ще решиш да действаш за да промениш нещо - пак е само твой избор, но без движение и вземане на решение до никъде няма да стигнеш. Ще си се въртиш в този омагьосън кръг до безкрайност!
"Това, което не ни убива , ни прави по- силни"
Не можеш да избягаш преди всичко от себе си, Тринити!
Ако искаш да промениш нещо, то е само твое и единствено решение, от теб самата зависи, как ще се развият нещата в живота ти. Ти си тази, която трябва да вземе решение, не някой друг вместо теб!!!
Имаш два варианта:
1. Ако работиш, да напуснеш семейното жилище и да заживееш сама, като носиш отговорността за собственият си живот и взетите от теб решения! Сигурно ще ти бъде доста трудно, но няма да търпиш всичко това, което описваш, като ситуация в дома си.
2. Поради някакви причини нямаш възможността да направиш горепосоченото и да останеш да съжителстваш с родителите си, но тогава ще трябва да променяш себе си- тях няма да можеш!!!! Това го запомни.
Какво ще избереш и дали изобщо ще решиш да действаш за да промениш нещо - пак е само твой избор, но без движение и вземане на решение до никъде няма да стигнеш. Ще си се въртиш в този омагьосън кръг до безкрайност!
"Това, което не ни убива , ни прави по- силни"
в отговор на white_angel
#3
ами опитвам се да взема решение
нима това не си личи в постинга ми?!
решение №1: да живея другаде и сама - невъзможно,особено и най-вече във финансово отношение.
решение №2: да се гръмна - нямам оръжие, пък и никой не иска да ми направи тая услуга.
решение №3: да излъжа някой със самостоятелно жилище, че го обичам и да заживея при него - възможно, но неприятнооо...
решение №4: ? (нямам идея, ти имаш ли?)
а, май забравих за прихиатрията като вариант!?!...
Where Do We Go, Where Do We Go Now,
Sweet Child, Sweet Child Of Mine...
решение №1: да живея другаде и сама - невъзможно,особено и най-вече във финансово отношение.
решение №2: да се гръмна - нямам оръжие, пък и никой не иска да ми направи тая услуга.
решение №3: да излъжа някой със самостоятелно жилище, че го обичам и да заживея при него - възможно, но неприятнооо...
решение №4: ? (нямам идея, ти имаш ли?)
а, май забравих за прихиатрията като вариант!?!...
Where Do We Go, Where Do We Go Now,
Sweet Child, Sweet Child Of Mine...
в отговор на white_angel
#4
някой
загуби дар слово?
Where Do We Go, Where Do We Go Now,
Sweet Child, Sweet Child Of Mine...
Where Do We Go, Where Do We Go Now,
Sweet Child, Sweet Child Of Mine...
в отговор на white_angel
#7
що
предлагаш да ми услужиш ли?
Where Do We Go, Where Do We Go Now,
Sweet Child, Sweet Child Of Mine...
Where Do We Go, Where Do We Go Now,
Sweet Child, Sweet Child Of Mine...
Re: КЪДЕ да избягам?
така е , може да са те водили , но да са забравили,
защото те самите са за там,
а и всеки би казал че какъвто и проблем да има, той е в родителите, дори без да ги види,
така че следващ път би било добре ти да ги заведеш, стига да беше възможно (а не - те теб)
защото те самите са за там,
а и всеки би казал че какъвто и проблем да има, той е в родителите, дори без да ги види,
така че следващ път би било добре ти да ги заведеш, стига да беше възможно (а не - те теб)
Re: КЪДЕ да избягам?
ми време ти е да се махнеш от там!!
мислИ за варианти, за възможности, а не как не можеш..
само ако си парализирана от врата надолу, сляпа и глуха едновременно имаш някакво оправдание да стоиш там въпреки всичко..
можеш да намериш да гледаш стара жена, като живееш при нея,
можеш да намериш други 2- 3 момичета, с които да си вземето под наем един двустаен или 2 момичета - гарсониера, има и по 80 лв. в люлин, а една средна заплата е над двеста лв.
пусни си обява, че търсиш мъж със жилише, ще ти пишат десетина, от тях все един ще харесаш, иначе какво?? само да стоиш и чакаш ли>??
и докога това? докато те побъркат ли???
какво образование имаш??
знам населени места, където на лекарите и учителите- пришълци предлагат цели къщи за да живеят, верно, не е лукс, обаче се живее сносно, или ти искаш където си сега??
ми трябва да се размърдаш и да поемеш някакъв риск, иначе нищо няма да се промени..ако чакаш вашите да умрат, може да минат и още 30- 40 г. и ти ще си баба..и то луда баба със сигурност..
сериозно ти говоря, стегни се!!
мислИ за варианти, за възможности, а не как не можеш..
само ако си парализирана от врата надолу, сляпа и глуха едновременно имаш някакво оправдание да стоиш там въпреки всичко..
можеш да намериш да гледаш стара жена, като живееш при нея,
можеш да намериш други 2- 3 момичета, с които да си вземето под наем един двустаен или 2 момичета - гарсониера, има и по 80 лв. в люлин, а една средна заплата е над двеста лв.
пусни си обява, че търсиш мъж със жилише, ще ти пишат десетина, от тях все един ще харесаш, иначе какво?? само да стоиш и чакаш ли>??
и докога това? докато те побъркат ли???
какво образование имаш??
знам населени места, където на лекарите и учителите- пришълци предлагат цели къщи за да живеят, верно, не е лукс, обаче се живее сносно, или ти искаш където си сега??
ми трябва да се размърдаш и да поемеш някакъв риск, иначе нищо няма да се промени..ако чакаш вашите да умрат, може да минат и още 30- 40 г. и ти ще си баба..и то луда баба със сигурност..
сериозно ти говоря, стегни се!!
Re: КЪДЕ да избягам?
предстои ми държавен изпит, а нямам нерви - за нищо...
чувствам се изтощена и празна...
знаеш ли, вътрешно не се различавам от бабичките... точно така се чувствам...и знам, че това е ужасно, но незнам дали ще успея да се преборя - сили трябват за това и много нерви, а аз май нямам вече нито едно от двете...
Where Do We Go, Where Do We Go Now,
Sweet Child, Sweet Child Of Mine...
чувствам се изтощена и празна...
знаеш ли, вътрешно не се различавам от бабичките... точно така се чувствам...и знам, че това е ужасно, но незнам дали ще успея да се преборя - сили трябват за това и много нерви, а аз май нямам вече нито едно от двете...
Where Do We Go, Where Do We Go Now,
Sweet Child, Sweet Child Of Mine...
Re: КЪДЕ да избягам?
Трудно е. Но не се самонавивай, много е вредно.
Помисли си само , дали някога няма да дойде момент, в който да си кажеш "Господи, каквито и да са, само да ги има...".
Аз съм го изпитал.
Сега ти е много трудно, защото си вътре в проблема и той те травмира ежедневно, даже ежеминутно, но ако излезеш, примерно, на квартира и се успокоиш, гарантирам ти, че след една година ще забравиш всичко лошо.
"Свободата не може да се симулира..."
Помисли си само , дали някога няма да дойде момент, в който да си кажеш "Господи, каквито и да са, само да ги има...".
Аз съм го изпитал.
Сега ти е много трудно, защото си вътре в проблема и той те травмира ежедневно, даже ежеминутно, но ако излезеш, примерно, на квартира и се успокоиш, гарантирам ти, че след една година ще забравиш всичко лошо.
"Свободата не може да се симулира..."
Re: КЪДЕ да избягам?
Подавам ти ръка.
"Ако премълча болката, току виж - изчезнала"
Ако премълчиш, потъпчеш или преобразуваш - тя ще те блокира още повече.
Подавам ти ръка.
ТИ не си го искала тоя живот и не си избирала родители.
Но твоят живот се случва сега.
Ти правиш нещо със себе си сега.
Не можеш да промениш родителите си , нито миналото.
Можеш да съградиш твоя живот.
Подавам ти ръка.
И ако те са ти създали достатъчно проблеми...
не си обърквай Ти повече живота.
"Ако премълча болката, току виж - изчезнала"
Ако премълчиш, потъпчеш или преобразуваш - тя ще те блокира още повече.
Подавам ти ръка.
ТИ не си го искала тоя живот и не си избирала родители.
Но твоят живот се случва сега.
Ти правиш нещо със себе си сега.
Не можеш да промениш родителите си , нито миналото.
Можеш да съградиш твоя живот.
Подавам ти ръка.
И ако те са ти създали достатъчно проблеми...
не си обърквай Ти повече живота.
Re: КЪДЕ да избягам?
виж са, знам че ще те ядосам, обаче от това, което написа в тази тема, ми се струва, че си склонна да се самосъжаляваш и да си намираш обяснения/ оправдания за това, което правиш или не правиш..и че доста често правиш това, което не трябва, а не правиш това, което трябва..самата ти си си написала титлата - лошо момиче..
всичко това са заучени положения, също като във футбола (интересуваш ли се от нещо извън домашните проблеми?)..
мисля също, че си много, да не кажа прекалено много взискателна..търсиш мъж, но не само да е с къща и 'приличен' на външен вид, но и да те превъзхожда интелектуално, като същевременно тайно вярваш, че това е доста трудно постижимо :-)..искаш ли въобще да промениш нещо??
и още много неща може би ако не се разсърдиш прекалено на това, което написах и ако си склонна да ги чуеш..
държавен изпит по какво и каква ставаш след това??
ако не е тайна
всичко това са заучени положения, също като във футбола (интересуваш ли се от нещо извън домашните проблеми?)..
мисля също, че си много, да не кажа прекалено много взискателна..търсиш мъж, но не само да е с къща и 'приличен' на външен вид, но и да те превъзхожда интелектуално, като същевременно тайно вярваш, че това е доста трудно постижимо :-)..искаш ли въобще да промениш нещо??
и още много неща може би ако не се разсърдиш прекалено на това, което написах и ако си склонна да ги чуеш..
държавен изпит по какво и каква ставаш след това??
ако не е тайна
Re: КЪДЕ да избягам?
ами разбира се, за да го каже дори не му трябва да те види, нито аз теб, нито тях - такава е насоката на цялото общество, достатъчно му е да знае това...
... което е лесно...
виж, конкретно нещо за вас - не е ясно дали може да направи - ще трябва да ви "види" първо - точно вас, трима различни, а не да вижда пред себе си "който и да е"...
за самоубийството трябва да знаеш само едно :
"трябва да си намериш начин да се пристрастиш към живота" , след това няма отказване, каквото и да те кара да изпиеш като горчива чаша, трябва ти пристрастяване към самия живот, без да се хващаш за сламка/причина - "заради него", или "заради това" (най-лошия вариант - заради "хапче" - в реален или виртуален смисъл), но пък не бива да отричаме и 'плацебо' ефекта на предписваните хапчета, тъй като лекува самата вяра в тях, а не хим.строежа им. Вярата всъщност се поделя м/у тях и доверието в способностите на специалиста който ги дава.
... което е лесно...
виж, конкретно нещо за вас - не е ясно дали може да направи - ще трябва да ви "види" първо - точно вас, трима различни, а не да вижда пред себе си "който и да е"...
за самоубийството трябва да знаеш само едно :
"трябва да си намериш начин да се пристрастиш към живота" , след това няма отказване, каквото и да те кара да изпиеш като горчива чаша, трябва ти пристрастяване към самия живот, без да се хващаш за сламка/причина - "заради него", или "заради това" (най-лошия вариант - заради "хапче" - в реален или виртуален смисъл), но пък не бива да отричаме и 'плацебо' ефекта на предписваните хапчета, тъй като лекува самата вяра в тях, а не хим.строежа им. Вярата всъщност се поделя м/у тях и доверието в способностите на специалиста който ги дава.