Проблем със заспиването вечер

Привет, момичета!
Още от първите дни свикнахме дъщеря ми вечер да заспива сама в леглото си на загасена лампа.Не е имало носене, люлеене и т.н.От една седмица обаче имаме известни проблеми.Около 21,30 ч. след къпане и ядене на млякото я слагаме в леглото, пожелаваме й лека нощ и с мъжа ми излизаме от стаята като загасяме лампата.Яна започва да плаче и то доста сърдито.Успокоява я само моето присъствие -дори не я взимам, само седя до леглото на едно столче.Ако мъжът ми влезе да я успокоява продължава да плаче.Като усеща че съм при нея се успокоява и за 5-10 мин.се унася.Снощи ситуацията беше такава, предишната вечер само чухме протест, който бързо приключи и не сме влизали при нея.Сигурна съм, че причината не е никнене на зъби, защото вече познавам тези симптоми.
Яна е на 8,5 мес., спи без да се буди по цяла нощ и е сама в стая.
Според вас каква може да е причината.Дали е страх от тъмно или се чувства изоставена?
Какви ритуали при приспиване са подходящи за дете на нейната възраст?

Благодаря ви предварително!

Моята кръщелница си има една детска лампа - пчеличка, която свети съвсем слабо в розово и тя видимо си фиксира погледа в нея и така заспива. Пробвайте.

И аз си мисля,че една слаба нощна лампичка щея успокои,има прекрасни детски лампи.Но в никакъв случай не я свиквай да заспива в твое присъствие,защото след годинката може и с часове да я чакаш да се отпусне,а и май им действаме възбуждащо като сме пред погледа им и не могат да се унесат.
А церемонията по заспиването трябва да е една и съща всяка вечер и да не си припряна да я сложиш в леглото...усещат когато бързаме и сякаш напук правят всичко възможно да ни бавят.

И ние до година и три месеца нямахме проблеми със заспиването, но от няколко месеца Жорко казва "нуни -нани", но почва да протестира като го сложа в креватчето. Следва половин час гушкане и след като заспи го пренасям в леглото и излизам от стаята. В началото много се дразнех, че сме развалили дисциплината, но после осъзнах, че това е от малкото време когато мога да го гушкам на спокойствие. Вече е на година и 8 мес. и не дава с повод и без повод да го гушкат. Пък и без това не се виждаме по цял ден. А си давам сметка, че докато се усетя, ще порасне и ще затваря вратата на стаята си сам и тогава и да искам, няма да стане с гушкането....

И ние сме така - заспива гушнат моя сладур и после го пренасям. Лошото е, че и през нощта се буди и се гушкаме, ама така или иначе през деня бяга и лудее..., това ни е времето за гушкане. А и защо трябва да ги изтезаваме децата... На всеки му е по-добре да спи гушнат, нали

м-дааа а най хубаво е, когато той съзнателно ме гушка и целува мама по бузите

Тъкмо идвам от поредния рунд, наречен "хронично Незаспиване". Мислех да пускам тема, но май е по-добре да се оплача тук...
При нас от известно време, може би 1-2 седмици, заспиването е влудяващо (за мен). И не само вечер, през деня е същия цирк. До скоро си спеше като по часовник по 1/2 час три пъти на ден по едно и също време. Слагах го на леглото, сядах до него и заспиваше почти веднага. А вечер, спазвайки "ритуалите", заспиваше в рамките на 10-15 мин.

Сега обаче става следното:
Започва да му се спи, и той става кисел. Започва да хленчи, след което хленченето бавно и сигурно преминава в рев. Каквото и да правя, той реве. Когато го сложа на леглото, когато го сложа да седи, да пълзи, да "ходи", в столчето, в бебе-центъра, в ръцете ми... кисел, та кисел. Борбата и увещаването продължава понякога цял час, понякога повече (особено вечер - достигали сме до 3-часово "приспиване"). Ако изляза от стаята толкова истерично започва да пищи, че чак заеква и хълца, и не може да си поеме дъх. Накрая се предава. И след това спи точно половин час (през деня), а моите нервички трудно успяват да се отпуснат за толкова малко време...

Другата версия (само вечер я изпълнява) е да не реве, а да си приказва нещо, да си пее, да си мрънка, да лази из креватчето. Обикновено забил глава и надупил задните части. Казвам си - успива се. Обаче не - снощи това продължи близо два часа. Накрая се намесих с галене по главичката и заспа от раз.

Та се чудя и аз, да не би да се е изплашило нещо това дете от Сънчо? Такава съпротива досега не съм виждала... При вашите деца виждали ли сте такива истерични писъци и такава съпротива? Моля, кажете ми, че ще премине! Моляяяяяяяяяя!

Мале все едно четях за мойта бебка. Голяма борба и при нас със съня. Особенно денем дето викаш света раздира докато преклони пред съня. Вечер сравнително бързо и сама заспива(да чукна на дърво), но пък към 3-4часа през ноща решава , че трябва да играе и почва едно бърборене , което преминава по-късно в мрънкане и.........ноща отлита и мама пак не се наспала, защото пък каката станала

Имам някакви спомени да съм чела, че точно към тази възраст започва някаква болезнена привързаност към майката и усещане за това че са изоставени.
И аз се чудя какво да правя.При нас засега през деня няма проблеми, но знае ли човек.
Утре ще ми се наложи да я оставя при баба й за половин ден и ще видим каква ще е реакцията-дано всичко да е наред.

Надявам се и при нас, и при вас по-бързо да отминава този период!!!!!

Здравей

Не си сама- и ние се приспиваме с часове понякога, дере се като е сам- независимо дали ще спи или си играе нещо. Все трябва да е при мен, но от няколко дни трябва да ми е в ръцете, така че, за Интернет също няма време. Но- да не се отплесвам. Ние винаги си го приспиваме, но, когато не иска да спи сам денем и мрънка, лягам с него на голямото легло и го обръщам с гръб към мен като го гушвам през кръста и си заспива. А доколкото дали ще продължи вечно- ами, не, сигурно и ние сме били така досадни!

И моят пакосник напоследък не иска да заспива сам( на 10месеца е).Изтеглих му нощният сън с половин час и сега нямам проблем- докато си изцоцка млякото и е заспал без да ме търси.Може би порасват и си сменят режима.

Абсолютно същия проблем имах! Никакви проблеми със заспиването нямахме преди, обаче като стана на 7-7.5...направо беше ужас. В рамките на 1 седмица нямаше ден, в който да заспи нормално.
Сега ще ти кажа от моя опит.
Нещата бяха абсолютно както ти ги описваш. Пробвах по метода на Спок, убедих се, че не действа и реших да попрочета и други неща в нета. И се разрових...та в нещата дето бях намерила( питай ме къде бяха, не помня) пишеше, че именно осъзнаването на зависимостта от майката е причината, затова е и привързването. Та, от прочетеното и от моя опит те съветвам:
- задължително оставяй малка лампичка да свети
-може да пробваш да пускаш тихичко нежна музика( напр. нещо класическо)
- намери някаква играчка, която детето да гушка( при нас свърши работа мечо Пух дето е на снимката с малкия), това беше най-ефективното. Той все още не я гушка, но като му я сложа до главата хваща и крака и заспива така.
-в никакъв случай не оставяй детето да плаче! Не го носи на ръце също така. Първоначално, ако много се е разстроило може да го вземеш за малко, но да не е практика. Оставяш в леглото, приказваш нежно и милваш. Постепенно в следващите вечери отпада всяко едно нещо в тази последователност- носене на ръце(евентуално), говорене, милване, присъствие на майката.

Трябва да ти кажа, че само за 1 седмица се успокои детето, а за 2 съвсем се оправи и сега си заспива като бубичка. Верно, ние много се събуждаме вечер, но то е, че сега много ни никнат зъби..и се мъчи милото, но си заспива сам.

Забравих да кажа! Много важно ВСЕКИ път, когато заплаче, влизай за секунда, да те види! Дори само да промрънка. От това, което четох останах с впечатлението, че този плач е защото е уплашено да не бъде изоставено. Идеята е, като влизаш да му покажеш, че винаги когато те "повика" с плач и има нужа от теб ти ще бъдеш до него.
Надявам се да има полза при вас.
Не се притеснявай, това е период и минава!
Аз много се бях уплашила, че ще остане така...направо вода не можех да отида да пия. А и понеже съм самичка просто ме беше изтощил, но слава Богу мина.

Нали така се пише на бг? Извинявай ако бъркам
Ние налучкахме този път случайно и малко според метода проба-грешка.
Но наистина е важно да покажем, че сме загрижени. На нашто бръмбарче мноого му се харесва и се успокоява бърже.

Да, така се пише
А иначе и аз на проба-грешка го карах...много ме беше яд на себе си дето първоначално пробвах да го оставям да плаче. ТОй плаче...аз седя пред вратата и ми се къса сърцето...и накрая викам майната им ( извинявайте за израза)на всички научни писания...както самия Спок казва, никой не познава по-добре вашето дете от самите вас.
И стигнах до извода, че детето не плаче просто без причина и ако аз бях на негово място последното, което щях да искам е да ме оставят сама да си плача.

Леле като чета как децата ви заспиват самички... това при нас никога не е било И до ден днешен Калина заспива само с менКато беше по-малка имахме големи проблеми с приспиването, то не беше носене на ръце, люлеене и какво ли още не. Сега ляга на нашето легло, заспива там и ние я местим после в нейното. През нощта се буди и идва отново при нас и така до сутринта Вече не знам. Изпуснах положението, но така стана, че се преместихме в друг апартамент и Калина е в нашата стая. До 4 месеца спеше в самостоятелна стая и не сме имали проблеми, но като се преместихме... Сега вече не знам как ще я отделя в самостоятелна стая

Човек има велики намерения, но малки възможности за осъществяването им!

Колко е голяма?
Аз си мисля, че още може д аима шанс. Само трябва да стане постепенно и внимателно. Калин спи в една стая с нас, но в нашето легло го взимам само сутрин, като се събуди да се погушкаме малко.
Ти в БГ ли си? Има едни много хубави книги в Амазон-а за съня на децата. Мисля, че може да са ти от полза.

На 1г. и почти 8м.
И аз си мисля,че има шанс, но може би като поотрасне малко. Иначе в БГ сме
Ще проверя за тия книжки, със сигурност ще са ми от полза

Човек има велики намерения, но малки възможности за осъществяването им!

Абсолютно съм съгласна! Преди Мартин заспиваше без никакъв проблем, сам и по едно и също време. Обаче от около 2 седмици...ААА - през деня почти не спи - иска само да му се мяркам пред погледа. А да кажеш че съм го свикнала на нон-стоп внимание - не - не сме се носили на ръце, играл си е сам, вярно че аз учех за изпити и не му обръщах особено внимание, ама нямаше как - та сега си наваксва явно.
Обаче и нощния сън е ужас! Ако не заспи на мен докато го кърмя почва мрънкане, върти се в леглото, забива глава дупи се и си въртоляви задните части на всички посоки, а накрая почва рев, ама жесток рев. Цаката му е да има лека светлина,аз лягам на нашето легло, пъхвам ръка в кошарката - той ме хваща и заспива. При него задължително е и една играчка тигър - много си я обича

Я да ви питам за нещо във връзка със спането - Мартин вече изобщо не спи по гръб - непрекъснато е настрани, обаче много често се обръща по корем и се надига на лакти без да се събуди ама явно му става неудобно и почва да плаче, като го обърна по гръб се успокоява и продължава да спи- изобщо не се събужда де.Правят ли вашите бебоци така? Ами ако някой път остане с муцунка заровена в леглото и аз не го усетя?

Ние до годинка си заспивахме сами,никакво носене,просто го слагах в креватчето,ако не му се спи си играе,но дори се дразнеше ако има присъствие.Обаче след като стана на година,коренна промяна,просто няма начин да заспи без люшкане.В началото поне бързо заспиваше,но сега се случва да се приспиваме и по 1ч.,струва ми се,че му хареса и гледа да удължи гушкането.Всички изброени от вас методи опитах,нищо не става.Вече имам чуството,че до ученик ще си го приспивам.Ужас!
Искам да ви попитам ,понеже стана въпрос за спането в отделна стая,аз мисля чак на 3 години да го отделя.Много ли е късно?Трудно ли ще свикне на тази възраст?

Ралица си спи надупена или по корем още откакто взе да може сама да се обръща, така че не се притеснявай. Като му стане неудобно, сам ще се завърти.