"Лесния път"

Става масова практика в булевардната литература да се популяризира "лесния път" за живот, като психично здрав. Но нима регресът към животинското носи духовното удовлетворение, което разумният човек търси и ако не го търси , то той разумен ли е ?

.why do they call this a word processor?
It's simple.You've seen what food processors do to food.

Кой е "лесния път"?
А можеш ли да дадеш примери от литературата?

Всяка дума може да носи всякакъв смисъл.

Лесния път е адаптирането към проблема, а не решаването на проблема.
Примерно, съседката ти отгоре обича да си мие терасата точно когато си простряла чаршавите. Лесния път е да преобразуваш ситуацията до " На мен пък ми харесва да пера и да простирам и ще го направя пак"

.why do they call this a word processor?
It's simple.You've seen what food processors do to food.

"лесният път" като "психично здрав"... да лесното е норма, другото е абнормно.

"регресът към животинското"
и хората и животните имаме едни и същи физиологични потребности, разликата е в начина на задоволяването им. Маркс " при хората - с нож и вилица"

"духовното удоволетворение"
Значи се вдигаме малко по-високо от физиологичните потребности.
Което не е задължително за всеки.
Хората се делим на два вида -
Търсачи на сигурност
и
Търсачи на мотивация /онези , които се удоволетворяват от високи постижения/ Хецбърг.
Мисля че и двата типа са разумни , Блек.
Не мога да усетя твойто отношение...
Усмихвам ти се.
Кога ти остава време за булевардна литература?

Много съм си мислила за това. Особено поразена бях като получих веднъж такъв съвет. Обяснявах на една жена, че много мразя да правя нещо си и тя ми каза "ти нямаш изход, трябва да го правиш, значи трябва да си повярваш, че обичаш да го правиш". Направо бях гръмната. Как така ще се лъжа сама себе си по такъв идиотски начин?
Обаче някой път е полезно да мислиш по този начин... не успявам да го прилагам много добре, даже май изобщо не успявам...
Дали този "лесен път" е норма... не знам, но ми се струва нещо дълбоко ненаред. Все едно манипулираш сам себе си което ми се струва, че може да има не много добри последици...

Всяка дума може да носи всякакъв смисъл.

това са тийнейджерски мисли да ти кажа правичката

само тогава е позволено да си наивен и да мислиш, че ако се вреш по храсталаците на неотъпканите пътеки е много ...как да го напиша?, че само тогава Човек-звучи гордо!

а през туй време некой си пришпорват Мерцедесите по магистралата и хич не ги е еня, ни за храсти, ни за птички, ни за тез дет търсят себе си из госките пътечки

абе не знам аз защо ги пиша тез коли толкоз много, ама като видя един , че и всеки ден ми е на пътя, един Мерцедес 500 Д ммммммммм разкошотийка

е как мога да мина и да не видя Мерцедеса, а?

closer than appear

Неприятното на "утъпканите пътеки" е , че като походиш по тях и започваш да стигаш все до места, на които вече си бил . Това е отигчително . Пък има и друг въпрос - Накъде си тръгнал ?
Ако не знаеш отговора, се въртиш в кръг, или си тръгнал за другаде.

.why do they call this a word processor?
It's simple.You've seen what food processors do to food.

Физиологични, да. Макар да не мога да сложа рязка граница между физиологичните и другите потребности.
Разликата е и в обосноваването на потребностите като цяло.

По отношение на мотивацията са три типа: генератори на мотивация, консуматори на мотивация и носещи се по инерция.

Всъщност, дори не ги чета. Прелиствам или срещам цитати.

.why do they call this a word processor?
It's simple.You've seen what food processors do to food.

Адаптирането към проблема може да се окаже също толкова трудно, както и решаването му.
Само че оставя чувство на провал и унижение.

Булевардната литература точно за това е булевардна, да си популяризира това, което и изнася.
Ако анализираме по задълбочено проблема може също така да се каже, че за хората, които търсят психично здраве в булевардната литература, много вероятно така описания от тебе "лесен път" наистина да е едно сносно решение в смисъл на заздравяване и подобряване на функциониране на защитните механизми.... един вид подкрепа на неврозата.

let there be day
let there be speed
let there be FERRARI

Няма лесен път!!! Щом си се появил на този свят, ще страдаш и ще се бориш, колкото по- мъдър става човек учейки се по пътеката на своя живот, толкова повече въпроси заочва да си задава и толкова повече нещата му изглеждат безмислени:))
Но!!!! Знанието- за това какво означава да си жив, все по- плътно запълва пукнатините и празнините в дупките от нашияъ живот!!! И ако си чул за концентричните кръгове на Сократ, ще знаеш, че колкото повече знаеш, всъщност толкова по- малко осъзнаваш нещата от реалността- или знаеш:))))))
Който търси лесният път- регресира, няма развитие и прогрес- това ли искаш???

"Това, което не ни убива , ни прави по- силни"

това се явява ирония и самоирония.

вдействителност точно всичко останало популяризира "лесния път", но без да го назовава, индиректно е, просто те карат да се досетиш (САМ!*) че друг изход освен да хванеш лесния път няма, обаче всяка "лицемерна" литература нарочно ти пречи да се досетиш за него...

* това повишава самочувствието и е по-принцип положителен ефект...

---

Адаптирането се привежда често до лицемерия спрямо самия себе си( което от своя страна носи комплексираност), това е още по-лесното.

.why do they call this a word processor?
It's simple.You've seen what food processors do to food.

То си е пропаганда прилагането на защитните механизмиа, като решение на проблемите. Аз лично възприемам използването на защитните механизми само като средство за много критични ситуации, а не като повсеместна практика.

.why do they call this a word processor?
It's simple.You've seen what food processors do to food.

Има лесен път и той е точно да не си задаваш въпроси .
Очвеидно не искам това .

.why do they call this a word processor?
It's simple.You've seen what food processors do to food.

Точно! Лицемерно е . Пътища има много, но дали занем накъде сме тръгнали е друг въпрос. Т и знаеш ли за себе си ? Аз не ...

.why do they call this a word processor?
It's simple.You've seen what food processors do to food.

Вярно и тук пише че харата сме три типа:
"1.Секретари, помощници, компаньони, благодатно непостоянни, услужливи, грижовни, домошари, донякъде находчиви, с чувство за хумор, възпитани, благи и деликатни. С един огромен недостатък - не могат да действат самостоятелно.
2.Вторите не са хич приятни: дребнави, отмъстителни, завистливи, ревниви егоценрични. Изисквайки всички да се съобразяват с тях. Неспокойни и не почиват. Несигурни и недоволни и от това стават още по-зли. Фатален недостатък е че биха убили човек само и само да са начело.
3.В третата категория влизат хора, които са нито добри нито зли. Не служат и не се налагат никому. По скоро безучастни. Имат възвишена представа за себе си, поради мечтите и самозалъгването. Ако са с нещо необикновени, то е в очакването нещата да се наредят от само себе си. Очакват света да ги открие и разбере и те да го покорят. Имат удивителната способност да си въобразяват, че държат ключа за "великите дела", които са във временен застой и които те постоянно обещават да извършат и все не успяват защото са извън техните възможности.
Нашето лично самомнение ни поставя в една от тези категории. "


^Главното не е фактът, а отношението към него. ^

Вярно и тук така пише:
" Знаещия е само мъничко по-добре от средния човек. Знанието не му помага да живее по-добър живот. Всъщност бих казал, че знанието му пречи. То прави живота му тежък и несигурен. Като започне да се отваря към знанието, човек става по уязвим от средния човек. Необяснимите и непреклонни сили, които ни заобикалят по силата на това, че сме живи за знаещия дори са източник на по-голяма опасност. Да бъдеш пронизан от човек е наистина мъчително и болезнено, но то е нищо в сравнение с докосването от тези сили"

^Главното не е фактът, а отношението към него. ^

да

нямаш шанс - исползвай го

добро утро,lmBlack
прескачам термина "булевардна литература" защото така без конкретни примери всеки от нас си представя различни заглавия
хубаво е, че си дал пример със съседката
кой е трудния път?
има много решения, но за всеки "лесния път" е различен
за мен лесно е всеки път когато чуя наливането на вода в кофата да отивам да и чета проповеди за вредата миенето на терасата и с това да печеля време докато изсъхне прането, след което да прескачам по 5 стъпала и с един замах да го прибирам, докато тя припявайки, с приповдигнато от проповедтта настроение си допълва кофата с вода,
но и твоето решение да я питаш кога точно мисли да си мие терасата и да не пропускаш точно тогава да си прострш прането защото обичаш да си переш и простираш не е лошо
за друг лесно може да бъде ,когато тя започне да си мие терасата да и звънне, да я поздрави любезно, след което с най-лъчезарната си усмивка да и забие един между веждите и така да я остави безжизнена докато му изсъхне прането

ето кое за мен най-трудния път
да се отклони течението на Ниагара със система от каскади към балкона на съседа, тогава духовното удовлетворение е гарантирано

неДоСпИвАнеТо ЗабРанено