За сълзите

Седя си тук тихичко и вече, чакай да видя, значи вече 4 часа си плача. Рева си, като се огледах сега в процес на затишие около килограм кърпички около мен. Без въобще да ви занимавам с проблема, който така старателно успя да ме разплаче.... да ви попитам защо само хората плачем? И израз на какво е това за вас - на безсилие, на слабост, на смелост, на какво? Кога плачете, позволявате ли си го често.
Аз почти спрях да плача вече, вярно силна ръка е стегнала гърлото ми и всеки момент сълзичките пак ще тръгнат. Болката не минава лесно. След вечер на толкова рев винаги искам да се скрия някъде и никога да не излизам, да си седя на тихо, тъмно и забито място, където няма кой да ме нарани. Ама колко съм весела тази вечер... а щях да ходя на парти, ама.... сълзите....

Под хора разбираш човек (общо казано) или свестен човек? Животните също плачат, но ние не ги разбираме и мисля няма и да ги разберем. Иначе понякога пускам една-две сълзи когато гледам филм и в него видя нещо за което душата ми копнее (смелост, чест, достойнство, чувства разни).
... и вдигни глава!

Enter the dark world of Mike LeRoi.
Voodoo hero. Dead man, ShadowMan.

А що не напишеш ревла в скобките

Може да звучи прозаично, но плакането е само част от физиологията. Въпросът за чувствата вече е друга работа, но аз да ти кажа си мисля че и животните имат чувства, просто ни е сме по-осъзнати за някои неща.. така си мисля.

Плакането според мен е начин човек да освободи емоция, не е нито слабост, нито смелост, нито каквото и да е. Иначе причините могат да са безсилие, обида и прочее, а също така и голяма радост(не вярвах че може но плаках и от радост и то цели два пъти, олЕ! сега чакам третия път а той се бави). И съм разплаквала човек от радост и от мъкаа и обида и огорчение...

Ако съм плакала колкото е указано в постинга ти, си взимам един топъл душ, правя си една освежаваща маска на лицето, запалвам си аромати и зачитам някоя разсейваща книга, наспивам се и така - на другия ден съм готова да започна на ново цялата одисея

А що се отнася до болката.. когато ме е боляло така че да не мога да спра да плача часове, почти физическа болка.. мисълта която ме е държала е че утре ще боли малко по-малко, а вдругиден още по-малко, още по-вдругиден още по-малко и така.. И наистина всяка болка отслабва с времето до поносима степен.

А веднъж като разглеждах в музея някакви тракийски неща, видях съдове за сълзи И бяха много шантави - с едни тесни гърла, чудех се как ше влизат сълзите вътре трябва много точен мерник

Усмихна ли се вече?

Знаех си аз че Микеле първи ше се изкаже по темата за сълзите

Просто бях на точното място в точното време.

Enter the dark world of Mike LeRoi.
Voodoo hero. Dead man, ShadowMan.

в психодиспансера

Слънчогледке, толква ме боли, че я усещам като физическа болка. може да звучи глупаво, но понякога думите и отношението причиняват страхотна физическа болка. сега отивам да спя, утре болката ще е по-малка, дано е прераснала в гняв или безразличиеЯдът ми минава бързо, но когато заплача.....се намирам в най-тъмното кътче на земята и дълго седя там

знам знам...

е не, едва ли ще се превърне в гняв и безразличие утре, но и нима ти е необходимо

радвам се че се усмихна

ела утре да кажеш дали нещата с болката се развиват както бе предвидено

Така, нов ден, слънчев. Още ги няма онези малки зеленички пъпчици по дърветата, които сериозно ме карат да летя от щастие, че пролетта идва. Няма гняв - май гневът предхождаше сълзите. Обичам като се ядосам, гневът ми да не преминава в тъга. Тъгата е страшна, от нея няма къде да се скриеш. А гневът излиза... и минава. Хубаво е да си ядосан, изкарваш си го и после ти е едно... почти спокойно.
За съжаление сега е фазата на безразличието. И тук има две положения - безразличие и съжаление към себе си, което си е близко до депресията и безразличие към скапаните проблеми и хората, които са ти ги създали. Като се позамисля - значи съм в момент - все ми е едно, аз съм силна жена и лошите работи и неприятностите просто отминава.

Хубаво е, че скоро ще дойде пролетта. Тя ме зарежда с желание за живот и любов, дори към тези, които не ме обичат

Ами... не плача. Или поне плача много рядко. Безумна семейна традиция във възпитанието - никакви сълзи. Може да крещиш, да се тръшкаш, да се депресираш, да се смееш, но не и да плачеш. Е, понякога се случва - 1-2 пъти годишно и то най-вече от умора. Когато просто вече нямам сили да се боря с някакъв проблем. И винаги плача сама, късно вечер, за кратко. Не ми харесва усещането . А и на сутринта ми личи. Но пък правилото е следното - като изгрее слънцето се хващам за работа и търся изход от положението.

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

да плачеш.Това значи ,че можеш да изхвърлиш емоциите си чрез тези чисти или солени капчици очи ,които се стичат и те пречистват.Така физиологически миеш и очите, и душата си.
Хубаво е,че можеш да изразиш нещо,а не да го скъташ черно в сърцето си и когато най-малко го очакваш..тогава да избухне в нещо къде-къде по-лошо и неприятно за теб.
Казах ти-Ноблес оближ...ако можеш прости....и на себе си...често ние сме си виновни,че допускаме да ни наранят/ с надежда този път да е по-различно,да е по-красиво,да е истинско и да не страдаме/,но....тайно си знаем.Ма..ако не вярваме...няма и да знаем...кога ще сме намерили истинското, което ще ни разплаква от щастие.
Мноооо рядко плача....не ми и олеква ,когато споделям....проблемът не отминава.Сам човек трябва да се справи на тази земя и с живота си.Както и с хората и проблемите ,които приема за малко/много в себе си. Но...ако можех по-често да си изплаквам болката...да изхвърлям насъбраното,да се пречиствам....щях да оперя мокри пера и да се хилна с изсветляли очи/моите са пъстри и след плач ми се ожлебва зеленото/.Защото:
Хубаво е това,че сме живи, че можем да си крещим,че можем да плачем...щяхме ли да го можем,ако нямахме сърце?
Радвай се,че чувстваш и ти пука!!!
Аз ти се радвам за това...
Я..глей кво слънчице ти се усмихва...смихни се и ти
Пък..да става каквото ще!

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

те дизинформирах-природата плаче с теб,НО..
И в това можеш да видиш добро-ти плачеш по -добре и по-усмихнато...А дъждът бързо ще премине..важното е ,че е топло...както и сърцето ти.
И слънцето пак ще надзърне зад момента...скоро и за по-дълго.

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

Този начин на изхвърляне на емоциите е много неприятен, може би един от най-неприятните... за друг по-гаден в момента не се сещиам. Не съм по прошките... просто отминавам с "така е трябвало да се случи" и имам едно на ум. За съжаление прошавам рядко и само на много специални хора. На себе си - никога. Но все си мисля, че трябва да възприемаме хората като лоши по своята същност и да не ги допускаме близо до себе си. Така ще се предпазим от наренени сърца.
Сълзите са просто израз на безсилие пред себе си и другите. Идват, минават, на другия ден пак ставаш и така...
Какво те спира да плачеш? Човек трябва да е открит пред себе си.
Струва ми се, че сърцето Дракулке е нещо гадно в по-голямата част от живота ни. Голямата чувствителност ти носи само неприяности, как ли се чувстват студените хора? Може би понякога са по-добре от такива като мен

Заваля, а сутринта.... Дъждът не ми влияе по никакъв начин. Просто нещо, което идва, отива си.... а след него може и да дойде дъгата

Сълзите при филм са нещо.... хубаво. Но сълзите на болка, тогава вече е страшно. Може би си прав, че няма да разберем животните, но сълзи не съм видяла в очите на сладката ми котка.
Мислиш ли, че е слабост мъж да плаче? Това разсъждение ме дразни, въпреки че много мъже то използват.

Традицията наистина е безумна. Когато ти се плаче.... защо да не пролееш някоя сълза. Плачът е нещо лично, тоест няма нищо общо със семейството или традициите. Но аз те знам, дори и да си мислиш, че нямаш сили пак изкопаваш от някъде и пак скачаш.

отчет да ни усмихне мерси

Точно там е въпросът - вече не става дума за семейството или традицията. Просто сълзите не идват .

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

дъгообразно на проблемите...ще се появи дъгата,не се съмнявай!!!
Мдаа, лошите хора не ни разочароват и изненадват неприятно, защото очакваш да са такива, но ако възприемаш така хората как ще допуснеш добрите?Как ще ги отличиш?Със сърце..Понякога допускаме съзнателно да бъдем наранени.Как си помагаш,като не си прощаваш..как другите да ти простят?Как да те обичат,като ти не допускаш пред себе си ,че заслужаваш обич, защото си се излъгала от обич?Какво по-човешко от това да грешим...Не обиждай сърцето си ,защото то ще се затвори от мъка и ще откаже да гледа,слуша и чувства.
Така сълзите ти ще са ледени и не от сърцето, а от празнината ти,че не си му се доверила.
Ако сега те боли да плачеш, може би е защото не си прощавала дълго време..насъбрано е..и ..сега се откъртва.Ще мине.
Плачът..Не само израз на безсилие-има много видове сълзи...някои от тях са и оръжие за победа...в нужното време ,пред нужните хора.Искрени и неискрени.
Не се спирам аз да плача-вече трудно мога да се усетя така наранена...Аз съм дейна и се стягам да разбия и преборя проблема.
Ако е от човек-ужасно ме боли,но...е по-скоро яростна болка, а не сълзи.Не съм плакала още от яд.
Сълзите са нещо мноооо нежно и специално.Затова когато плача е мноооо лично и уникално-фино чувство.Дори се наслаждавам на момента ,защото е рядък.То си е изразно средство, а като такова си е произведение на личното ми изкуство!!
А и аз си поплаквам на филми..както Майкъл каза...щот съм си емоционална, та се леят едни ми ти сълзи...
Да, чувствителните хора страдат повече ,но и се радват повече.
Опитай се да извличаш полза от всяко нещо.Извади си извод от тези ти сълзи, за да не плачеш повече за това.Или ако плачеш..да е за друг извод!!!
Бе я ми се усмихни!
А..аз сърцето и чувствата си за НИЩО НЕ БИХ ГИ ЗАМЕНИЛА!!!!дори и да ме боли.Милите ми те!

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

каквото и да си говоря, трудно мога да спра чувствата си и най-вероятно цял живот ще си остана сантиментална, чувствителна глупачка
Често в момент на мъка ми е криво и искам да съм студена, но..... това не е по желание.
Слъзите не са, че не мога да се справя с рпоблема. Проблемът за момент е проблем, след това просто бива пометен. Всичко е въпрос на отношение - срещу него не можеш да се пребориш.
И какво значи да простиш? Прошката носи безразличие.

специално за теб изпращам цяла кошница с усмивки.