Никога

не съм мислила, че това може да ми се случи на мен! Дали е криза на средната възраст /и коя е средната възраст?/. Значи всичко ми си е ОК - семейство, работа, деца /да чукам на дърво!/, също така и със секса всичко си е наред и изведнъж се появи един тип преди година, който откъдето и да го погледнеш е адски неподходящ за мен, обаче адски го желая! Знам, че ме използва, че има много жени, че нищо не може да има между нас, но щом се доближи на по-малко от 2м. от мен и направо ... Не знам, адски е тъпо за зряла жена като мен да се чувства като пуберка. Това минава ли и как? Не желая да си съсипвам живота и семейството, но май натам отиват нещата. Лошото е, че имаме постоянен контакт и няма как да си огранича срещите с него. Откачам направо, все за това си мисля, направо ме е срам от себе си дори. Дайте съвет - къде да забегна от себе си?

Психо е на две крачки оттук.

нямаш шанс - исползвай го

Мерси, откъде точно? Аз сериозно питах - какво да правя?

взимаш една краставица - ама не я белиш
после ми кажи как беше

нямаш шанс - исползвай го

Mай не казваш цялата истина.

Какви краставици бе хора! Аз не съм незадоволена, нали това ви обяснявам, имам си всичко, което му трябва на човек - мъж, деца, аз ги обичам, те ме обичат, винаги съм била разумна, преценявам нещата, рисковете, за-против и т.н., не действам спонтанно, мразя лъжите, измамите, криенето и пр. тъпотии и изведнъж - това или по-точно този! Като гноен абсцес или не знам като какво, но непрекъснато ми е в главата. Дори като ученичка не съм се чувствала така. Имала съм достатъчно гаджета, не съм се омъжила за първия, какво повече да кажа? реших тук да питам, защото съм чувала за няква криза на средната възраст - това ли е? Минава ли и колко време те държи?

В тоя свят са се случвали,и ще се случват подобни неща.
Не се стряскай толкова.
Изчакай.......да ти се избистри главата-и тогава ще прецениш.
Наблюдавай се и виж какво точно чувстваш към тоя мъж...

Minava,golemiq korab minava.......

Ами имаш необходимост от ново, свежо изживяване, което да разбуди позадрямалата ти емоционалност, щото човек първо откъм нея започва да старее - виждал съм отвратително уравновесени и доволни хора на по 30 години, убили всякакви страсти у себе си. И на мен ми се струва, че тоя идиличен брак, който ни представяш, не е цялата истина.. Добър мъж, чудесни деца, разум... Sory, но тая показна картинка често пъти няма отношение към вътрешните изживявания на човека. А къде остават еднообразието, досадата от познатото, скуката от повторението, креативността в отношенията?
ОК, имала си достатъчно гаджета и това също обяснява част от нещата. Знаеш какво е и просто имаш нужда от още едно. Наивно би било да си кажеш: край, моят е последният, повече никаква любов, никакви мисли за друг мъж, никакви чувства и пр. Да, ама не. Ще си навлечеш някой тотален срив така. Едно няколкомесечно изживяване понякога се оказва доста здрав хоросан за сградата на брака. Впрочем, животът си е твой...

прилив на хормони в средна възраст - това е
уедини се, ако можеш, за известно време, и направи оценка на нещата...
дали има смисъл да разбиеш /евентуално, защото и това може да се случи/ хубавото си семейство, или просто трябва да направиш опит да внесеш свежест в поизносените чувства!
а за ежедневния контакт с него...абе я си кажи : ма тоя ли ще ми разтърсва живота бе!!!:))))) я у лево!:))
ти си голямо момиче, ще се справиш и сама, сигурно си си отговорила още преди да попиташ тук

Mnenieto на Новогодин е в десятката, само да добавя, че може да си изненадана колко по-късо няколко месеца ще е еуфорията ти, а може и да си разочарована, но поне си опитала.

Да, знам че съм "голямо момиче", а пък и винаги съм държала да контролирам нещата, дори детето ми наскоро се оплака, че винаги искам моето да става! А сега какво - аз се държа като някаква влюбена 15-годишна пикла! Улавям се, че като разговарям с него /съвсем нееротични разговори водим/, аз неволно плъзвам пръст по някакъв предмет /което си е еротичен жест според bodylanguage/, а той пък си облизва устните като ме гледа. Пълна идиотщина! Що се касае до "идиличния ми брак" - е в началото изобщо не беше такъв, имали сме доста търкания, скандали и т.н /може би тогава и двамата сме били доста млади/., но постепенно нещата си дойдоха по местата и дори да има конфликти на моменти просто знаем как да ги разрешим безболезнено. Склонна съм донякъде да се съглася с мнението, че сигурно имам нужда от нова емоция, нови изживявания. Обаче не мога да разбера защо тези емоции ги отключи в мен един толкова неподходящ субект? Винаги съм се чудела на жени, които живеят с неподходящи за тях мъже /пияници, женкари, побойници, грубияни/ и не предприемат нищо, а сега при мен се случва нещо подобнох - е не съм стигнала още до идеята за развод, но ме е страх, че ако дам воля на емоциите си и до там може да се стигне! Виждам, че това, което съм написала е много объркано, но така се чувствам и аз в момента.

Бе ти да не си мазохистка, да не плачиш за бой сега??!!

Знам ли?

първо ш'та набием, после ш'са напием...а може и обратното - избери си!! и най-накрая няя да поВниш за кво е било сичкото!!

За напиването май е по-добра идея, по боя не си падам много, много - само в краен случай го използвам и то като средство за възпитание на малки деца. Виж напиването по ще ми свърши работа, ама временно...

Изживей си с густо връзката и после следващата,да не ти пука изобщо, и мъжете го правят,да не мислиш че твоя мъж ти е верен до гроб, това за верността е измишльотена на старите моми и задръстените,секса е преди всичко......а любовта е за пуберите.......давай и се не плаши!!!!!!!!!

всичко е в ръцете ми:)))))

кажи ми, ти като си плъзна пръста по предмета, макар и неволно, знаеше ли вече, че това е еротичен жест - или после го разбра? Това заслужава да се обсъди....мнооого сериозно!


Нанче, понесло те е едно розовичко облаче сега, хайде, полети си малко, ама само малко, че не се знае накъде ще те отнесе, може към онези сивите, буреносните - да се е запътило, нищо, че розовее...

Неволно беше, но го осъзнах след това, защото той ме погледна втрещено в този момент и разбрах, че го е възприел като еротичен жест - направо станах Фройд №2 покрай тази история! Преди никога не съм се замисляла за такива неща. За облаците - и аз ги съзирам в далечината и от това ме е страх! Ама много ме е страх! Обаче сега всичко е на кантар - желанието и страхът.

Този ти отговор поражда друг въпрос - той кога си облиза устните - преди ти да си плъзнеш пръста и той да те погледне втрещено - или след това?

Кантарчето, Нана - виж то дали е изправно - и тогава всичко ще си дойде на мястото - независимо как ще постъпиш.

ако знаехме какво ни чака ... Щастливка си, че ти се случва. Има някои си умират на таз земя без грам емоция. Защо да бягаш, когато ти е хубаво ? А единствения начин да пребориш едно изкушение е като му се отдадеш, иначе - хем сърби, хем боли Но от теб си зависи докъде и как.

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце