Изморително е да си мене!
6 отговора
150 прегледа
Изморително е да си мене!
Искам да ви кажа за една моя житейска дилема и да ви питам какво мислите...
Ето какво се получава... моите пороци са пиене и пушене... дето е неравномерно редовно!
Но минавам за не пушач и не пияч.
Това е защото и двете неща ги правя в някакви си там граници на контрол. Така, че карам и без двете за известно време, и после, нещо се случи - прибирам се - купувам си бира и цигари ... пия две три бутилки бира - унищожавам кутия цигари...някои пъти повече от това някои пъти по-малко.
На другия ден се 'стягам' и ни едното ни другото за известно време - и после пак същата история...Работа по принцип не пропускам - но капацитета ми страда; хоризонтите ми си присвиват...на работа карам толкова до колко да 'мине номера'...Други пък дни когато 'отказвам' пристрастрастяванията си - на работа имам енергия ... хоризонти светли...
'Прекалявам' един ден значи - после пък давам 'редовно'...
От една страна не ми се вайка по въпроса щото работя с хора дето страдат от всякакви пристрастявания, (а и с психологически проблеми по повод на някои от които неотдавна ви писах). Мисълта ми е има много по-зле...но както и да е на мен това ми проблем. Чуствам се като захванатмежду два полюса... сега 'прекалявам' утре се 'оправям'... И все съм в единия или другия цикъл.
Понякои пъти имам чуството че съм алкохолик и пушач дето е замръзнал точно в най-болезнената точка на постоянно отказване...
Изморително е да си мене!

Ето какво се получава... моите пороци са пиене и пушене... дето е неравномерно редовно!
Но минавам за не пушач и не пияч.
Това е защото и двете неща ги правя в някакви си там граници на контрол. Така, че карам и без двете за известно време, и после, нещо се случи - прибирам се - купувам си бира и цигари ... пия две три бутилки бира - унищожавам кутия цигари...някои пъти повече от това някои пъти по-малко.
На другия ден се 'стягам' и ни едното ни другото за известно време - и после пак същата история...Работа по принцип не пропускам - но капацитета ми страда; хоризонтите ми си присвиват...на работа карам толкова до колко да 'мине номера'...Други пък дни когато 'отказвам' пристрастрастяванията си - на работа имам енергия ... хоризонти светли...
'Прекалявам' един ден значи - после пък давам 'редовно'...
От една страна не ми се вайка по въпроса щото работя с хора дето страдат от всякакви пристрастявания, (а и с психологически проблеми по повод на някои от които неотдавна ви писах). Мисълта ми е има много по-зле...но както и да е на мен това ми проблем. Чуствам се като захванатмежду два полюса... сега 'прекалявам' утре се 'оправям'... И все съм в единия или другия цикъл.
Понякои пъти имам чуството че съм алкохолик и пушач дето е замръзнал точно в най-болезнената точка на постоянно отказване...
Изморително е да си мене!
Re: Изморително е да си мене!
Напий се сега!
Наздраве!
ПП: Да откажеш скапаните и миризливи цигари, 4е като те хвана, ейййй!
Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар
.
Наздраве!
ПП: Да откажеш скапаните и миризливи цигари, 4е като те хвана, ейййй!
Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар
Re: Изморително е да си мене!
Кубински ром и Водка Абсолют Ванилия, избирай...
.
Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар
.
Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар
Re: Изморително е да си мене!
Страшно!
Доброютро
. Ве4е минах ба ментов 4ай
.
Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар
.
Доброютро
Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар
Re: Изморително е да си мене!
"Прекалявам, после пак давам редовно"
Изморително е да си между двата полюса.
Ще ти кажа за мен.
Аз или съм се отказала да се отказвам, или въобще не съм се опитвала.
Не че се гордея с това.
Споделям.
Сигурно не съм набрала нужната мотивация.
АКо си забраня нещо обаче, моментно, после се настървявам повече.
Тук ще цитирам някого:
"Даже и алкохолиците от АА казват - алкохолът е нещо хубаво , но е за другите, ние сме болни."
Всичко е в мярката.
Дали успявам да уцеля мярката?
Изморително е да си между двата полюса.
Ще ти кажа за мен.
Аз или съм се отказала да се отказвам, или въобще не съм се опитвала.
Не че се гордея с това.
Споделям.
Сигурно не съм набрала нужната мотивация.
АКо си забраня нещо обаче, моментно, после се настървявам повече.
Тук ще цитирам някого:
"Даже и алкохолиците от АА казват - алкохолът е нещо хубаво , но е за другите, ние сме болни."
Всичко е в мярката.
Дали успявам да уцеля мярката?