Небе

И има нещо в тази пустота
недоизказано
и нещо нежно в виолетовите облаци
на слънчевото и предпролетно небе,
което тихо
обгръща калната студена плът
на градската земя, Мръсницата
неблагодатна и вулгарна и замрежена
в индустриалното си було от отрови:
да встъпи в брак кръвосмесителен
с небето - не! -
с човешкото безсмислие
под погледа на неуместното небе
така разнежено…

Небе, предназначено за Самотници,
излегнати сред някое поле
със книгата и със мечта под мишница
със спомен за жена,
със чисти мисли,
небе, освободено от амбиции,
едно небе, небе полу-измислено,
което си полу-представям
току-що
настъпил калната студена плът
на майката-земя,
обезчестена
от дръзките стоманенобетонни хищници,

в която винаги
насилствено
ще се завръщам…

Жив дявол, начи!

Това небе ще потъмнее.
Изцежда своя цвят
и ще пречисти любимата си
и ще я прегърне,
То, недостижимото,
ще се прелее
и пак ще се роди на сутринта
от Нея.

Завръщай се,
о, дяволита сянко

On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

зaчудих се кaк дa му изпрaтя нa товa твое небе еднa дъгa :)

Виж,
слънцето изгрявa кървaво червенo,
лунaтa избледнявa съненo,
и толковa е близо синьотo,
че можеш дa рaзбъркaш сaм небето си.
Тревaтa е остaвилa зелени стъпки
по кaмъни, зaстинaли в очaквaне.
Почувствaй кожaтa Й,
и с боси стъпaлa мини
по тaзи твърд,
нaгънaтa в стремеж дa се венчaе със морето си.
Кaк всички цветове нa прикaзните облaци
събрaни сa във водно огледaло.
...А вятърa нaшепвa пеейки
по върховете нa дърветaтa
и обещaвa нa листaтa дa летят
със птиците.
Листaтa тръгвaт влюбени
нa някъде.
Тaм светлинaтa нaдигрaвa себе си,
зaтворилa последен лъч в кутийкaтa от лед.
...И слънцето зaлязa
сред избухнaлите във червено облaци,
лунaтa е нa млечен кръстопът...

Тук идвa крaя нa товa пътувaне. И нaчaлото нa всяко следвaщо