Времето просто лети

Момичета, не ви ли се струва, че времето направо лети- като гледам мойта дъщеричка, която скоро направи 2г., тя вече си е едно чудесно момиченце и колко бързо порасна. Направо някой път стомаха ми се свива, като си помисля, че това са и най-сладките години, а те летят, летят. И се укорявам, че трябва да ходя на работа, че нямам достатачно време за нея, не знам, изпитвам и чувство на вина, и радост и даже страх от това, че много бързо ще стане голяма. На вас минават ли ви такива мисли?

Как добре те разбирам. Ти го осъзнаваш това на 2-та година, а аз го почувстваях на 12-та. И понеже тогава именно ме озари идеята за второ, си мисля дали и теб не те спохождат такива мисли?

В раю, конечно, климат получше, зато в аду гораздо более приятное общество!

Дааа, минават ми:)Поне на мен, а и предполагам на всички родители:) И причината и аз да се изкажа по темата е, че и аз тази вечер докато я приспивах малката кукла, която вече е на 1г и 7мес, си мислях подобни неща - колко много е порастнала, какви неща умеее да прави вече, как разбира, говори...дори си спомних преди 2 години по това време като бях бременна...изпитах известна носталгия....дори се осмелих да се върна и към спомени от преди забременяването:)))))Как както бях едно отвеяно хлапе изведнъж се "превърнах" в мама...:))))))))))))))))))))))))))))))

Не си единствената на която й минават такива мисли! И за мен неусетно се изниза почти година и половина.Като гледам снимките от бебе се чудя как е възможно за толкова малко време да стане такава голяма промяна! А то и аз мисля за второ и май откак се е родило първото!

Явно всички си го мислим. Аз понякога имам чувството че Яна е още новородено бебе, все се хвърлям да чета теми за кърмене и колики. А тя вече подкара шестия си месец, като се замисля че другия месец вече ще закусва попара седнала в столче за хранене, просто не мога да повярвам.
А като се сетя че докато бях бременна си мислех че времето се точи толкова бавно и че няма да доживея да се видим лице в лице с "плода"

Яна 21.09.2003

Ти още си си хлапе
Може би вече не толкова отвеяно, но съвсем легитимно още си пребиваваш в "лапешката" възраст

Наистина лети, а аз си спомням с най-дребни подробности самото раждане преди 2 години,а той вече е едно голямо момченце,загубва му се всичко бебешко,особено откакто махнахме биберона и памперсите.
А ти защо се укоряваш,че работиш....те така или иначе спят следобед,и реално губим само сутрините с тях.Вечер сме заедно,събота и неделя също.А и виждам останалите майки,които вече 2 години си гледат децата,вече си ги дадоха на градина,а дори и не са започнали още работа...просто искаха малко да починат и да обърнат внимание само на себе си.
Е,не казвам,че не ми липсва юнака,но не съм сигурна,че варианта денонощно да сме заедно е по-добрия за мен и него.Не мислиш ли,че и при теб е така...

Абсолютно! Сега като се замисля все едно вчера беше когато сано спеше и се събуждаше само за да яде. А сега година и два месеца по - късно сутрин като се събуди започвад да ме дърпа за косата, събужда мен, после се прехвърля от другата страна на леглото и докато и тати не се събуди не мирясва.
Като си помисля че например времето прекарно на работа са едни безценни мигове от нейното детство, които аз не мога да видя. Липсва ми, аз също изпитвам чувство за вина, все едно не й обръщам достатъчно внимание..