Корени

Твоят корен те тегли,
каза ми ти,
затова все сънуваш
ония гори,
градината с рози,
небето над тях,
аромата черешов
и шептящия праг.
Трябва там да отидеш,
може само за час
и спокойна,
ще видиш,
ще се върнеш при нас.

Трябва там да отида…
Но кажи ми къде?
В дните детски остана
онова бистро небе.
Прагът е отдавна
онемял, опустял…
В душата ми само
тоя свят си е цял.
Но спокойна се връщам
от всеки свой сън,
где баба прегръщам,
а ти
ме чакаш отвън.
Спокойна се връщам,
защото сега
моят корен минава
и през твойта душа.

уф,страхотно е! Поздравления!
Все едно,че аз съм го писала,в смисъл,че ако пиша на такава тема,точно така бих го почувствала...чак носталгия ме обзе...много е истинско

много, много е хубаво

Благодаря!
Радвам се, че те е докоснало

Имаме сходни усещания
Стъхът е наистина почувстван, съвсем искрен.