Евтаназия?

Доколко смятате, че е морална?
Ако ваш много близък страда от непосилни болки, които могат да бъдат облекчени само медикаментозно( и временно), няма възможност за лечение, а по обективни причини той няма как да ви каже какво би пожелал сам и лекарите ви предложат евтаназия как бихте постъпили?
А как бихте живяли с избора:
а) да изберете неговото"избавление",но физическа смърт, за която реално ставате отговорни вие
б) да го гледате всеки ден как страда, за което пак ставате отговорни вие?

Някой сблъсквал ли се е с подобен проблем?
За случая който говоря не е забранена или незаконна евтаназията.

Това е нещо за което АЗ ЛИЧНО никога не бих могъл да дам съвет на другиму. И аз съм се питал как бих постъпил в подобна хипотетична ситуация, не като лекар, като обикновен човек поставен пред избор. Още не мога да си дам отговор, мисля, че конкретната ситуация заставя човек да реши сам за себе си, и никой няма право да се бърка в този много личен избор...

Оптимистът е човек на който му липсва информация!

Изкушавам се да попитам - за човек ли става въпрос?

Не зная в кои случай е законна и разрешена. Извинете ме за некомпетентността. Може и да има, но аз да не зная. Зная само за животните - допуска се по желание на стопанина.

За хората това, което зная е, че никой няма право да отнема човешки живот. Дори напротив, доколкото зная лекарите се борят за него, независимо от страданията на които е подложен индивида. И това е тяхно задължение и морална отговорност. Когато един лекар полага хипократовата клетва ( не съм наясно прави ли се все още), той не споменава изключения. Та от гледна точка на лекарите - трябва да се запази живота.



Но от другата, човешката страна - лично аз, ако ми се предостави тази възможност, още когато съм в съзнание и ако има правно основание за това, бих посочила и разпоредила прилагането на евтаназия за определени ситуации. Така, както бих дарила органите си на нуждаещите се, така бих определила случайте на прилагане на метода спрямо мен.
За съжаление не зная това да е разрешено.
А иначе напълно те подкрепям. И мисля - правото на свободен избор трябва да съществува, дори за този акт. Мисля си, че има ситуации в които той трябва да се прилага и не следва да се причислява към убийствата. Мисля си, че и близките трябва да имат право на избор за своите родители, деца, съпрузи, ....., които не са в състояние да вземат адекватно решение. Защото много, много по-жестоко е да оставиш човека жив, отколкото да прекъснеш страданията му, да освободиш духа му.
За съжаление от правна гледна точка не може да се намери точният казус. И този, който го направи винаги може да бъде обвинен.

Живота е хубав, въпреки гадните му номера!!!!

За БГ мисля че не е разрешена.
Иначе процедурата е сложна и включва лекарски комисии, с участие на психиатри, съд и т.н.
До колкото съм чел само съдия може да разреши подобен акт.
Има обаче варианти - даваш на пациента "копчето" така че в същност не е убийство а самоубийство.
Но лекаря пак е виновен, защото самоубийството е престъпление, следователно става съучастник в престъпление.
По принцип одобрявам евтаназията, но не бих я практикувал дори и да беше законна. Е така де ям месо но не бих искал да работя като колач на животни.

Bеer? Moooorrre?

Аз съм разсъждавала години наред на тази тема. Дори бях писала подобни статии в българската преса под заглавие "За или против достойнството". Мисля, че трябва да се уважава достойнството на човека, да не се унижава, да получи правото не само да живее, но и да умре достойно. Това особено важи за тези терминални състояния - примерно раково болни, които протичат с много болка и мъка за пациента. Аз, за съжаление, съм виждала много такива състояния, както и съм преживяла смъртта на някои мои близки по тази схема. Повярвай ми, ужасно мъчително е. Особено да гледаш как страда близкия ти човек и да знаеш, че няма никакъв шанс да стане по - добре. Напротив, да виждаш как ежечасно се превръща в подобие на човек, без мисъл, да халюцинира, да страда, да се унижава за поредната доза морфин, която не действа ... Нередно е да оставяме хората да умират така. Това е израз на нашето лицемелие и псевдоморал. Не мога да го приема. Дори съм си мислела, че ако не трябваше всеки ден да работя за хляба на децата си, щях да посветя съзнателния си живот за легализиране на евтаназията - а начинът е някой лекар да я направи, да отиде в затвора, да предизвика общественото мнение ... Е, знам, че поне в този живот няма да ми стигне смелостта да го направя, но тове е мнението ми.

И не става въпрос да решаваш дали да живее или да умре, а дали и доколко да страда и да се унижава.

В България евтаназията е инкриминирана като предумишлено убийство. В някои страни е разрешена само пасивната евтаназия - т.е. отказът от лечение. В други е разрешена и активната.

В съображение могат да влязат и религиозни моменти - в някои от познатите ми религии убийството и самоубийството е грях. Затова е редно, както в някои страни, хората предварително да декларират желанието или отказът от реанимация.

При всички положения ти съчувствам.

We dance round in a ring and suppose,
But the Secret sits in the middle and knows.

Да, разбира се, че Хипократовата клетва още се прилага. Аз я казах преди 4 месеца, но за добро или лошо там се заклеваш да пазиш и съхраняваш живота с всички сили...
Аз лично си мисля, че няма универсално решение за толкова сложен морален казус като евтаназията. Винаги ще има много "за" и "против" и никога близкия няма да е убеден, че е направил най-доброто за страдащия.
Колкото до лекаря, който трябва да осъществи евтаназията, било пасивно или активно, то това е невероятно бреме, което малко хора биха поели на плещите си...няма нищо по-необратимо от смъртта.

Оптимистът е човек на който му липсва информация!

Разбира се въпроса е зададен толкова общо, че трябва сто екрана постинг да се изпише. Съвсем накратко моето мнение... или какво НЕ Е евтаназията:

Активната евтаназия не е лекарска работа и според мене е кутия на Пандора. Страни в които е легална (Холандия) налетяха на такива проблеми, че още им държи влажно. Например, възрастните хора някак си се почувстваха притиснати от младите че трябва да си заминават и взеха да звънят на GP-тата за "онези хапчета". От нещо замислено като за терминално болни се оказа, че е просто начин да освободиш родните от себе си.

Евтаназията не е заместител на лечението на болката. Инжекция Морфин от време на време не е лечение на болка по съвременните стандарти. На практика почти няма болка, която да не може да се контролира със съвременните методи (дългодействащ орален Морфин, фентанил лепенки, епидурална анестезия, patient controlled analgesia, подкожни помпи, новите антепилептични лекарства, напр Габапентин и т.н. са само някои от тях). Т.е. евтаназията не може да се оправдава с калпаво лечение.

Евтаназията не е лечение на депресия. Много от хората с терминални заболявания са и депресирани и това е причината да искат да умрат, сега и веднага.

Евтаназията не е лечение на близките "които не могат да гледат стараданието" или които не могат върте в себе си да се справят с идеята за смъртта. Сраха от смъртта е един от най-изконните страхова на човека и много често роднините говорещи за евтаназия всъщност са водени от страха вътре в себе си, затова и искат всичко да свърши "по-бързо".

Пасивната евтаназия е нещо съвсем различно и там много неща зависят от лекаря, от конкретна ситуация и от това как роднините виждат нещата. Дори тогава решенията не са много лесни.
PRN

ПС: Написах ги тези неща за това какво не е евтаназията, защото много често подмолни и неосъзнавани мотиви движат решенията на човека. Колкото си по-наясно с мотивите си - толкова повече нещата се опростяват

Впечатлена съм! Научих нови неща, включително и по моята специалност. Благодаря.

О-о-о-оранжеви китари оранжево звънят!

Препоръчвам книга - "За смъртта и умирането" на Елизабет Кюблър-Рос, София: Наука и изкуство, 1996.

Описани са случаи, в които стои въпросът с евтаназията. Има интервюта с терминално болни пациенти и описание на работата със семействата им.

О-о-о-оранжеви китари оранжево звънят!