Пишете ли?

Абе чудех се... пишете ли някакви разказчета, стихове и т.н. бе хора?? някви такива работи.....каквото и да е де!шото знаете че често правим такива неща............дали заради любовни разочарования, или такива от приятел, или пък заради щастие....понякога по една или друга причина изразяваме чувствата си на белия лист.....
Предлагам в тая тема да пускаме такива неща.....
който иска да сподели някое от своите неща......да го направи тук :))
аз много обичам да чета такива неща.......


айде, чакаааам :)))



~~~SuN~~~

пиша всичко.....а от известно време установих, че и стихове мога да пиша...незнам дали са нещо кой знае какво, но си ги харесвам, пък и ми е много разтоварващо да го правя....


~~~SuN~~~

zashto zalaizvash slunce moe,nima neznaesh che ti si edinstvenia slunchev luch,sposoben da pronikne v moeto nejno i dulboko surce,nedei zaliazva ljubovta mi shte te prevurne v izgriavashto slunce kitaike moia

vulka shrifta si meni,ma pisaneto-ne

Браво за слогана!

closer than appear

Обичам те,
а ти не ме поглеждаш...
Казвам ти го, а ти отново пак мълчиш...
И пак ме гледаш с тъжния поглед,
и пак се цупиш,
и да знаеш, че грешиш.
Обичам те, ала ми писна...
та нима ти си единствен?!
Обичам те,
но съм вече уморена,
и изтощена,
и с душа от страдания опустошена.
Казвам ти ''обичам те'',
а ти не реагираш.
Поглеждам те с влюбени очи...
но сърцето ти е ледено за мене,
и такова ще е винаги, нали?
Разбирам.Ти не ме обичаш.
И това не ще се промени...
Дори не правиш опити да се преструваш,
а и май не е нужно, нали?
И ето пак сълзите в очите ми напират,
и аз немога да ги спра...
Но въпреки сълзите, мъката, тъгата ,
ти пак оставаш безразличен,
и пак не ме обичаш,
и дори една усмивка не желаеш да ми дариш.
А ако знаеш само колко те обичам,
как копнея за тебе всеки ден,
и как искам да видяв очите ти
радост, щастие и желание да си с мен.
И ето...
ти си тръгваш!
Но... всъщност тръгваш ли си?!
Не. Защото май никога не си бил до мен.
Тъй че ти не си отиваш,,
тъй че пак сама съм аз-
Както бях сама и досега,
докато те гледах в захлас.
Но...странно!
Щом до мен не си бил ти,
защо тогава на раздяла ме боли?
Защото се надявах, че
нещо ще се промени.
Но ти не си виновен.
Ти никога и мъничка надежда не си ми дал.
Надеждите, илюзиите, раят и мечтите
не ти, а си ги дадох аз!
И така бях принцеса в приказка,
докато студеният ти поглед
не я разби на пух и прах!
Да страдам ли?
Незная.
Не искам да страдам за съня,
Не искам да плача за една погубена мечта.
А трябваше ли всичко да свършва така?
Да се стопи илюзията?
Може би да...
да, на мен ми беше добре така- в съня...
но трябва да погледна в очите действителността-
че в съня ме обичаш,
но не и в реалността!

~~~SuN~~~

za6toto zaleza e nai krasiv i e liubimata mi 4ast ot denq :)))



~~~SuN~~~

Люлякова звездна нощ
безкраен път
любов и светлина
в две виртуално влюбени сърца.

Повей на вятър
Писък на орел
Изгряваща луна
Перо пропадащо сред
тишината.

Вярвам че наруших тишината край теб.

Само в смъртта,има живот.Само в мрака,светлина.Само в мълчанието,слово.

Усетих летен полъх ,
усетих музика цветя,
усетих много топлина!

Днес усетих
слънчевата топлина.
Усетих радостта
събрана в твоята усмивка.

Денят се превърна в
песен,изпята
вътре в моята душа.

Само в смъртта,има живот.Само в мрака,светлина.Само в мълчанието,слово.

Запявам с теб
рано сутринта
и така със радост
се изпълва моята душа.
парченце от нея откъсвам
вземи го сега и радостта ми сподели днес ,сега.

До скоро.

Тръгвам си, защото те обичам,
защото знам че с мен не си щастлив...
Не съм за теб желаното момиче,
а ти си толкова красив!
Тръгвам си защото те обичам,
защото животът си с нея сподели,
но не бъди към нея безразличен
и цялата лубов й подари.
Бъди щастлив ти пожелавам
помни ме и не се сърди,
щом твота лубов не заслужавам,
тогава нейната дано заслужиш ти.
Аз повече не ще те моля,
на колене пред теб не ще стоя.
Обичам те, без теб немога,
но горда съм и горда ще умра!
Отиваш си завинаги!
Така ли?!
Не ми го казвай, знаеш че боли.
Не искам на сбогуване да плача,
неискам сълзи да има в моите очи.
Върви!
Тя там те чака,
ти вече закъсня.
Аз ли?!
Аз може би ще плача,
но не сега,
а когато съм сама!

~~~SuN~~~

Ти ме уби. Много ми хареса.
Нещо в другата крайност имаш ли? Аз лично като напиша нещо го хвърлям.Така се разтоварвам.

Привет!Мдааа хубава тема- за себе си мога да кажа,че нещата, които пиша са един свят, в който допускам малко хора, защото го правя предимно за да си подрдя мислите или да си поиграя с тях и ми действа много разтоварващо, ако намеря точните думи...
ще ти напиша нещо мн.кратичко:
***
Пак се влюбих във Вягъра...
Докога-
ще се връщам разрошена
в къщи?!


Скорпион захапал опашката си!

Вземах от шепите ти топлина
от очите ти-светлината на звездите
от устните ти-топлата усмивка.

Вече мога да заспя
да сънувам своя сбъднат сън.

Само в смъртта,има живот.Само в мрака,светлина.Само в мълчанието,слово.

Очаквам те в ранното утро
да се завърнеш пак при мен.
Ще помоля нощният вятър
да те повика,и луната
да ти покаже пътя
към дома ми.

Само в смъртта,има живот.Само в мрака,светлина.Само в мълчанието,слово.

***
Всяка следваща загуба няма лик.
Всеки ритъм и стон на сърцето е миг.
Знам, че няма последна надежда,
всеки път на пътека извежда.

колко много болка поглъщаме,
колко често забравяме да прегръщаме.
Колко рядко се вливаме,
колко често изстиваме.

Скъпи Мой, Непознато-Познат,
запази този изгрев смутен, този залез крилат.
Ще те чакам на ъгъла на света,
не е важно кога, просто ела....

П.С. Апропо хареса ми написаното отдолу и си месля за това как отношението ни към смъртта е мерило за отношението ни към живота....

Скорпион захапал опашката си!