още оригинали
27 отговора
1106 прегледа
още оригинали
Знам, че макетата отново ще ни лишат от коментарите си, но пускам материалите в полза и употреба на всички труженици-негатори на форума.
Братя Миладинови, Българските народни песни:
Konstantin Miladinov, Iz "Pravoslavni carkovni bratstva vo Jugozapadnata Rusija", Moskva 1858
Konstantin Miladinov, "Bisera"(Bulgarski knijici), chast`, 15, 1858)
Братя Миладинови, Българските народни песни:
Konstantin Miladinov, Iz "Pravoslavni carkovni bratstva vo Jugozapadnata Rusija", Moskva 1858
Konstantin Miladinov, "Bisera"(Bulgarski knijici), chast`, 15, 1858)
Re: още оригинали
аз и още имам
сега ги подотвям, но нека все пак да е на хапки, че нашите приятели рискуват колапс
Re: още оригинали
ами линка е един форум, на който ги качвам, за да мога да ги сложа тук рискувам, ако дам адреса рискувам там да настане хаос
но ако искаш мога да ти пусна една бележка с линк
Re: още оригинали
То човек с теб само може да се повтаря и да казва: "Жестоко е!"

Браво бугарашине! Само така, пълниш ми душата.
There's no place like 127.0.0.1
Браво бугарашине! Само така, пълниш ми душата.
There's no place like 127.0.0.1
Re: още оригинали
Споделям оценката ти.
За нашия добър познайник-"дюнек",
нещо на родния му език от "Бугарските песни":
"Голапче мало хубаво, голапче златокрилесто,
Кога дойде при мене? и кога вчасот побегна?"
За нашия добър познайник-"дюнек",
нещо на родния му език от "Бугарските песни":
"Голапче мало хубаво, голапче златокрилесто,
Кога дойде при мене? и кога вчасот побегна?"
Re: още оригинали
Бугараш, ти както се казва не само изби рибата ами и раци не остави след себе си!
Това дето ни представи толкова много и разнообразни документи за Миладинови и Жинзифов е супер! Сигурен съм, че почти всички са постъпили като мен и са си ги копирали! Така, че огъня посят от теб рано или късно ще прерасне в пожар (доста фигуративно казано)!
Още веднъж ти благодаря!
Бог да пази България и нейните чеда навсякъде по света!
Това дето ни представи толкова много и разнообразни документи за Миладинови и Жинзифов е супер! Сигурен съм, че почти всички са постъпили като мен и са си ги копирали! Така, че огъня посят от теб рано или късно ще прерасне в пожар (доста фигуративно казано)!
Бог да пази България и нейните чеда навсякъде по света!
Re: още оригинали
Баш бугараш, първо искам са ти кажа ашколсун за снимките
а за форума - ти бидейки модератор можеш да забраниш на други потребители да постват и така фи-ромите само ще зяпат с гневни погледи и течащи лиги от бяс
а за форума - ти бидейки модератор можеш да забраниш на други потребители да постват и така фи-ромите само ще зяпат с гневни погледи и течащи лиги от бяс
Re: още оригинали
Баш Бугараш ли е модератор ? Нещо се "заебаваш" каккто казват бракята 
Re: още оригинали
този форум е личен, аз съм го правил, аз съм му модератор и единствен участник
Номера го научих от ССЧП-то, негови са авторските права
Това е начин да мога да пускам снимките на форума.
Re: още оригинали
Dobra ti e temata, ama malku si i go zgresil nazivot. Si trebal da ja nareces
"още фалсификати"
A so ogled na dolgorocnata i bogata tredicija sto ja imate kako tataroljubci-falsifikatori i propagandisti, toa bas i bi odgovaralo.
"още фалсификати"
A so ogled na dolgorocnata i bogata tredicija sto ja imate kako tataroljubci-falsifikatori i propagandisti, toa bas i bi odgovaralo.
Re: още оригинали
ето го и фиромския "оригинал"
драги еничар и сърбоекскремент би ли ни казал защо е изрязано наименованието български отгоре и защо в обяснението пише че това били уж някакви "Popular Songs" само
.
[линк]
драги еничар и сърбоекскремент би ли ни казал защо е изрязано наименованието български отгоре и защо в обяснението пише че това били уж някакви "Popular Songs" само
[линк]
Преданието за "пандзирлиите" и..
някои етнографски изследвания :
В местността "Пандзир" над източния бряг на Охридското езеро до с. Пещани и под планината Летница се намира пещерната църквичка Св. Стефан;
по предание там имало предградие, от което ежегодно излизали до 300 души войници-пандзирлии [Шапк. 2, с. 616];
Според братя Миладиновци местн. Пандзур е на западното ребро на Галичница планина - "велят, че тамо болгарските цареви държале пандзурлия войска до четересет хиляди" [Милад., 527 (=БНТ 11, с. 205)].
Според Евтим Спространов "Пандзир" е "твърде забележително място на юго-изток от Охрид",
близо до полуострова Горица;
"над езерото се простира великолепна тераса, покрита с едновремешни стари развалини",
"близо до тях в една скала се намира малка черковичка, посветена на св. Стефан", където се служи на 2 август (Пренасяне мощите на св. архид. Стефан);
"според преданието там живяли войници "пандзирлии", т.е. облечени с ризници.
Те били много горди и с мъздраците (копията) от коньете си взимали анафора."
[в бел. под линия Спространов пояснява:
"Според вярваньето на народа българското царство пропаднало, защото войводите и войниците станали горди и почнали да не зачитат религията и черковните обреди. Паданьето под турска власт било божие наказание зарад тяхната гордост."];
"Старци уверяват, ако се направят разкопки тука, щели да се намерят важни археологически находки." [Спространов Е., 1897, с. 725].
[линк]
В местността "Пандзир" над източния бряг на Охридското езеро до с. Пещани и под планината Летница се намира пещерната църквичка Св. Стефан;
по предание там имало предградие, от което ежегодно излизали до 300 души войници-пандзирлии [Шапк. 2, с. 616];
Според братя Миладиновци местн. Пандзур е на западното ребро на Галичница планина - "велят, че тамо болгарските цареви държале пандзурлия войска до четересет хиляди" [Милад., 527 (=БНТ 11, с. 205)].
Според Евтим Спространов "Пандзир" е "твърде забележително място на юго-изток от Охрид",
близо до полуострова Горица;
"над езерото се простира великолепна тераса, покрита с едновремешни стари развалини",
"близо до тях в една скала се намира малка черковичка, посветена на св. Стефан", където се служи на 2 август (Пренасяне мощите на св. архид. Стефан);
"според преданието там живяли войници "пандзирлии", т.е. облечени с ризници.
Те били много горди и с мъздраците (копията) от коньете си взимали анафора."
[в бел. под линия Спространов пояснява:
"Според вярваньето на народа българското царство пропаднало, защото войводите и войниците станали горди и почнали да не зачитат религията и черковните обреди. Паданьето под турска власт било божие наказание зарад тяхната гордост."];
"Старци уверяват, ако се направят разкопки тука, щели да се намерят важни археологически находки." [Спространов Е., 1897, с. 725].
[линк]