виц

Не е виц, но с такова заглавие съберам повече погледи

Малко профилактика :


"Внимавай за Твоите мисли, защото те стават думи (/желания),

Внимавай за Твоите думи, защото те стават действия,

Внимавай за Твоите действия, защото те стават навици,

Внимавай за Твоите навици, защото те стават Твой характер,

Внимавай за Твоя характер, защото той става Твоя съдба "


Източникът трябва да е Талмуд.

В Кабалата се казва, че целта и планът на творението е изправлението от егоизма.
Две сили тласкат човека към целта: изпитваното в дадения момент страдание и очакваното в бъдещото наслаждение - и двете са като два локомотива, които движат тежка композиция - единият тегли напред, а вторият тласка отзад. Това са силите на нашето развитие.

ИДОЛ

Притаен в здрача на сънищата, той мълком чака
някой да влезе в неговия обсег,
и който го забележи, също ще бъде видян.

Тогава очите му пламват
и сякаш се включва някакъв механизъм всезнаещ,
той почва да вибрира с цялото си тяло,
да крещи и троши съпротивата, като в паяжина сякаш
той лови чрез своите вибрации жертвите.

Той знае - рано или късно всеки, като на последен кръстопът,
ще дойде тук, където е той;
но който се поддаде на неговата притегателност,
по-нататък никъде вече няма да иде,
а който преодолее своята зависимост,
ще тръгне по пътя на боговете.

Тук, на повърхността, ние определяме
своите отношения помежду си и с боговете,
а там, в своите дълбини, без да чува нашите разговори,
ни чака идолът - нашият въплътен и от нас самите забравен сън.


Алес Разанав

Любовта и гладът управляват света...

Аз пък имам малко по-различно виждане. Мислите търсят изява. Ако ги обърнеш в думи, думите са като изпускане пара. И обикновено до действия се не стига.

Две неща са безкрайни-човешката глупост и вселената. За второто не съм сигурен. Айнщайн

ВНИМАВАЙ, ти излъга!

Внимавай, защото:
"Внимавай за Твоите действия, защото те стават навици,
Внимавай за Твоите навици, защото те стават Твой характер,
Внимавай за Твоя характер, защото той става Твоя съдба"

Демек, ще вземе да ти стане навик да привличаш внимание чрез лъжа, ще изградиш характер на лъжец, и ще те постигне съдбата на лъжците. Какво ще правим тогава?

Това, от което човек може да се отклони, не е истинско Дао

Навсякъде се повтаря: "Внимавай!"
Значи, най-важното е, да внимаваме във всичко.


А той просто привлича вниманието...

>А той просто привлича вниманието...
Няма "просто" в тия работи, да винимава как привлича вниманието

Това, от което човек може да се отклони, не е истинско Дао

"Няма щастие и няма нещастие. Характерът на човека определя неговата съдба. "
Мария Антоанета

Нея не я ли бяха гилотинирали? Сигурно това и е от характера.
Ако не са я-пак оттам.

Това, което за какавидата е краят на света, за пеперудата е само ново начало.

Да, ЕЛ, а всичко започва от мислите. Което е вече и факт от психологията (проекциите).

Срещнах нещо от един приятел :

Седемте степени на съзнанието :

1. Размножаване и Оцеляване
2. Страх и Болка
3. Власт
4. Приемането на Любов
5. Отдаването на Любов
6. Разпознаването на Бог във всичко
7. Осъзнаването - АЗ СЪМ - Бог

:-)

Адекватна реакция на моята неадекватна (неправилно формулиране). Благодаря.

"неспособността да се удивляваш (или виждаш смешното във всичко ), е първият признак на посредствеността"

Можеше да реагираш и по-, като дадеш някое профилактично припомняне и ти, но може би съм се изразил твърде самодоволно (с тези очила - ).

благодаря все пак, и пак благодаря

в kabbalah.info прочетох подобно

>Две сили тласкат човека към целта: изпитваното в дадения момент страдание и очакваното в бъдещото наслаждение - и двете са като два локомотива, които движат тежка композиция - единият тегли напред, а вторият тласка отзад< - благодаря, нямам време да го смеля, но изглежда вкусно

Не ме "защитаваш", нали ? Ако ме, то да знаеш - нямам нужда. Егчо има нужда от защита - защото се мисли за толкова важен, че някой да го защитава.

Мое мнение, както всяко друго. :-)

Ако ли не ме "защитаваш", то благодаря че ме разбираш (относно първия постинг) :-)))

Седи си господ на небето и си мисли какво добро да стори. В един момент съглежда в парка две статуи на мъж и жена.
- 300 години тези статуи служиха вярно, с какво да ги възнаградя!?
Мислил, мислил и решил да им даде половин час живот. Изпратил едно ангелче да им вдъхне живот. Долетяло то до статуите, дъхнало срещу тях и те оживяли. Разказало им какво е решил господ... Спогледали се щастливо двете фигури и рекли:
- Ще го направим ли?
- Да, ще го направим! - и се хвърлили зад едни храсти. И се започнало едно "А-а-а" "Ох-о-о-о-х" "Още-е-е!"...
След 15 мин. излезли иззад храстите доволни, а ангелчето им рекло, че имат още 15 мин.
- Ще го направим ли пак? - рекла мъжката статуя.
- Ще го направим! Но-о-о тоя път ти ще държиш гълъбите, а аз ще им сера върху главите.



To the eyes of the man of imagination, Nature is Imagination itself. - William Blake

Това е друга тема

Там ти е грешката, ако чрез думите изпускаш пара. Сългасен съм - колкото по-малко, толкова по-добре. Но понякога ТРЯБВАТ. Тогава ако не знаеш как да използваш, без да изпускаш пара - един минус за тебе

мерси

в думите ми идол ли виждаш ? иначе идеята за ИДОЛА ми харесва

може и да не отг., think free

хехе
мерси
(дължя ти един виц:-)

хахахахха

Ако искаш може да се издължиш с оня виц, дето го остави за по-нататъка миналата седмица...

To the eyes of the man of imagination, Nature is Imagination itself. - William Blake

Знаете ли защо блондинките акат на две купчинки?
Ами защото забравят да си смъкнат прашките,затова.


Па-ра-ра-рап-тап тьъъъ-тью-дью-дю, па-ра-рап-тап тьъ-дю-дю.
Па-ра-ра-рап-тап тьъъъ-тью-дью-дю тью-дью-дю тью-дью-дю-тът-тъ-тъ-дъ-тъ.(фпьууу-изморително бе)