Прошка

Днес е Прошка.

Та се чудя осъзнават ли хората, че когато поискат прошка това означава, че отчитат грешките си, разкайват се за тях, съзнават, че постъпките им са били неправилни, независимо дали са били осъзнати и не биха повторили действията си отново?

Чудя се и дали като даваме прошка съзнаваме колко отговорно е това. Колко Богохулно и лицемерно е да кажеш: Простено ти е от мен, дано и Господ ти прости, ако вътре в себе си не си простил. И в крайна сметка колко трудно е да се прости наистина, колко труден е днешният ден?.....


Път след път, пътища много...

... еднакво важен и за прощаващия и за опростения.

Трудно ли е наистина? И кое го прави трудно?
Това наше неизкоренимо Чувство за Собствена Значимост...

Трудно ли прощаваш?

This is why the lady is a PUNK!

Прощавам лесно, дори забравям лошите неща до момента в който Нещото е Не простимо по моята ценностна система. За щастие това се случва рядко, тогава просто го изхвърлям, гледам да се махна от него, да избягам и отново забравям... В даден миг като се обърна и помисля, виждам, че съм простила или вече съм в състояние да го сторя...
Което съвсем не означава, че отпечатък не е останал. Огледалото през което вече гледам човека е спукано и доста повече взиране е необходимо за да съм сигурна, че това което виждам е истинският образ... А не съм добре с очите и предпочитам да не се кьора толкова...
Израстнала съм с убеждението, че лошите мисли, чувства... таенето на неприятни спомени са пагубни. Вредни са за нас и ни изяждат духовно. Как успях да го постигна не знам, не беше трудно, предполагам или ми е заложено или обясняването на това от ранно детство ми е повлияло, но не задържам лошотията в мен и съм много щастлива от това. Както казва майка ми: Щастлива, че мога да забравя...


Път след път, пътища много...

Дали хората осъзнават или не... хъм... всеки отговаря за себе си.
По-важно ми е аз дали осъзнавам какво правя, когато изричам "прощавай"... от колко дълбоко в мен извира то и съпътства ли го истинско покаяние.
Още по-важно ми е, когато изричам "простено да ти е" - да знам, че никакви утайки не остават в душата ми. Защото иначе и най-малкото петънце, изтървано от поглед, с времето отново се превръща в обикновена мръсотия.
Иначе и в двата случая предпочитам да си замълча.

А днешният ден е формален... веднъж в годината да имаме добър повод да надникнем в себе си и да ни се поразмърда съвестта. Иначе всеки ден е добър ден за Прошката - да я поискаш и да я дадеш - когато е от дълбините.

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

Здрасти, стерео :-)
Може би е наложително формален. Като с празниците. Фокусира енергията.

”Бъдете състрадателни - всеки води своята тежка битка.” - Платон

Gledah edin film Mystic River
ne znam dali e rasprostranen v bg-toi e obsto vseto nov amerikanski film
gorchi, zastoto stava iasno, che idva edin moment kogato nestata sa Nepopravimi
i da ima proshka...
oste edin film, mnogo tezak"The Killing Kind"- ne znam,kak sa go preveli na balgarski, filmat e angliiski, mnogo tezak film, obache e samo-retrospektivno-nasochvast za opredeleni individi, kato men samata, primern o-niakoi gledal li go e?

sold out

Идва момент - понякога - в който нещата са изчерпани.
Но и тогава е хубаво да си тръгнеш с леко сърце, че никому нищо не дължиш и никой на теб не ти дължи... и просто да си продължиш по Пътя, който е твой и да срещаш хората, които са за теб...
Нещо не съм фен на фаталистичната теория за Непоправимите неща.

”Бъдете състрадателни - всеки води своята тежка битка.” - Платон

знаеш ли Котко и аз не съм фаталист и смятам, че човек трябва да може да поиска, и да може да даде прошка. Но ако си отнел по "погрешка" човешки живот ще си дадеш ли прошка сам на себе си ...

Вероятно не.
Дай Боже да не ми се случва. И никому...
Въпреки надземната логика на Вселената, която понякога е напълно неразбираема... Там, надявам се, винаги има кой да ни прости.

”Бъдете състрадателни - всеки води своята тежка битка.” - Платон

мда, вчера гледайки ТВ, чух хубава мисъл: "Аз не мога да ти простя, дано Господ ти прости". Просто споделям, защото ми направи впечатление... и ми е малко мътно. Докосвам го като усещане, но не съвсем.

А от друга страна се питам...дали ако на себе си не можем да простим, можем ли да прощаваме на другите?

Понякога съм бяла и добра,
понякога съм си е***а майката.

Огледалото през което вече гледам човека е спукано и доста повече взиране е необходимо за да съм сигурна, че това което виждам е истинският образ...

Това е , ако си сигурна, че огледалото не е било от онези изкривени огледала...И държиш да гледаш точно през него, въпреки, че е счупено.
Прошката не е ли и начин да се опиташ да видиш друго огледало?

Понякога съм бяла и добра,
понякога съм си е***а майката.

Proshkata e svyrzana s otchineto na greshkite osmislianeto im i posledvashto razkaianie. Kyde vkara mistikata i s kakva cel ako ne da izbegnesh sblysyka s greshkite si.
Niama nishto mistichno v proshkata nito v razkaianieto. No e nepriiatno, ne e kato da se govoriat krasivi fantazii.

Съвсем си права, че всичко започва от нас... Поне аз мисля, че първо на себе си трябва да простим, първо себе си да обичаме, първо себе си да приемем. Не от егоизъм или някаква суета, а просто защото там е първичното.


Път след път, пътища много...

В случая ползвам думата "Огледало" за душевният образ на човек виждащ се в реалноста. Тъкмо щях да напиша, че прошката не може да промени човек и се сепнах.... всъщност тя може и да може.. да ни направи по-добри, някак да ни промени и все пак продължавам да мисля, че прощаването не означава забрава и липса на мисловна дейност, логика и т.н. А именно това питаш ти... няма как да видиш друго огледало. То просто е едно за отделният човек.


Път след път, пътища много...

имам простичък отговор: когато се отккажеш да му връщаш зло на този човек.

не че аз съумявам да го правя. въпрлеки че се старая....не ми достига вяра...
и доброта... и вяра в Длугия човек

IMAGINE...

Не помня да съм правила зло и то нарочно, съвсем умишлено, само и единствено за да връщам на някой си нещо... и съвсем не говоря за това. Ако ти наистина изпитваш толкова негативни чувства и не можеш да се пребориш с тях, не ти завиждам. Вероятно е ужасно...

Да простиш - да не правиш зло ... наистина ли ги равняваш?


Важни са пътищата със сърце...

Прошката е форма на лицемерие. След нея нито забравяш, нито извиняваш, нито изчезва болката, нито се заличава стореното. Прошката е успокоение за сгрешилия, че някой може да продължи да живее с него и след стореното. И? Какво от това, след като вече нищо не е същото? Забележи, не говоря за мъст, а просто, че случилото се си остава в миналото, което е отчайващо недостижимо и никакви молитви или прошки не могат да стигнат до него и да променят нещо.
Прошката е излишна. Дори след нея, вече бездруго ще се гледаме с различни очи.

.......Колко нестандартна съм....питай ..Кати .....

Не зависи ли това от човека срещу теб, от това колко "качествен" е той по твоята ценностна система ... Защото има прошка, аз мога да прощавам и съм прощавала на хора в които вярвам, на чисти, смели и стойностни хора. На такива които съзнават грешката си, застават зад нея с вдигната глава и виждам, знам, усещам, че наистина съжаляват, че наистина не харесват сторенето и то няма да се повтори...
Всеки греши, всички непрекъснато дърпаме низа от несполуките и грешките си, но това не ни обрича надявам се ... защото ако прошката я няма, то лично аз ще се почувствам обречена.

Обречена без любов... обречена без приятелство, защото не съм безгрешна и едва ли ще срещна безгрешен човек.

Лицемерно е да искат прошка хора, които не съзнават и не признават грешките си. Лицемерно е да се дава прошка просто ей така, без да се осмисли и преживее... Всъщност и двете са слабости и почесване по егото:-)

И след всичко ще кажа, че си права. Ще се обърна малко срещу собствените си думи, отричайки собствените си писания, но нещото което не ми харесва, което гоня от мен, но за жалост то винаги се доказва е, че : Човек който направи нещо долно веднъж, ще го направи и втори път...

Шибан живот, въртележка....

Хубав ден :-)


Важни са пътищата със сърце...

След като съм сгрешилa, единствено извинението има смисъл и то само като знак, че някой е разбрал грешката си. Просто да оповестиш на другия "разбрах каква глупачка съм" и толкова. Защото най-многото, което можеш да сториш след един грях, е да осъзнаеш въпросния грях. Да покажеш, че в момента на извършването на деянието не си го съзнавал като грешка. Това не те оправдава, но поне спестява на другия унижението, че умишлено си посегнал да го нараниш. Впрочем самото извинение не е на свой ред проява на лицемерие единствено в този случай - когато наистина не си съзнавал, че нараняваш някого.
Има много начини да се насърчи повтарянето на едни и същи грешки и един от тях е като се прощава за вече сторените.

.......Колко нестандартна съм....питай ..Кати .....

извинението даваш да кажем ти, като сгрешиш и го осъзнаеш, но човека който си наранил може да прости, да приеме, да забрави, или пък да се сърди, да е наранен, да си отиде.... Има избор и прошката е един от пътищата...

Знаеш ликое ми е смешното в случая :-) всъщност аз мисля точно като теб и все пак имам нужда да вярвам, че прошка има и хора които я заслужават също. И си отново права... прощавайки поощряваш, доста време се пържих в подобен ад - толкова добре те разбирам.

.....................Коя е Кати :-)


Важни са пътищата със сърце...