Прошка

Толкова е трудно да простиш. Толкова е странен този ден...
Виждаш се с приятели, роднини. Всеки на всеки иска прошка и всеки на всеки я дава. Чувството е различно, но все има нещо хубаво в него докато прощаваш или като на теб ти простят, но този ден е Не приятен, а един от най-трудните дни всъщност, само където и това сме изопачили и си се прощаваме с хората които обичаме и без това всичко им е простено.
Веднъж в живота ми се беше случило да ми поискат прошка и всичко в мен да кипне от гняв. Нямаше какво да направя освен да простя, но на думи и после се чувствах безкрайно зле. Молих се на Бога да ми даде сили поне да почувствам за един единствен миг прошката, да усетя, че в думите ми е имало нещо вярно ... и тогава разбрах колко важен е този ден. Колко важен и колко безкрайно труден е той.
Искам да простя, но само искането очевидно не е достатъчно и започвам да търся оправдания за постъпките на човека за да мога да простя, но редно ли е така... не е ли това вид само-манипулация?
Или друг въпрос – зная, че е прошка и всячески искам да се измъкнеш от някой за да не ми поиска да му простя. Това не е ли лицемерие от моя страна?

За "Прошката" ... тя е толкова възвишено и духовно нещо, толкова изпълващо и чисто, освобождаващо и градивно. Добро, добро и само добро. Помага на нас да вървим напред, усмихнати, ведри, одухотворени. С вдигнати глави, чисти сърца и смирени души... и като всяко толкова хубаво нещо е много трудна.

Ако сте се чувствали така, споделете го с мен, но моля ви – без проповеди.



Път след път, пътища много...

Здравей, Aby!

Спомних си миналото, когато ми беше трудно да прощавам. И знаеш ли, това състояние на духа наричам "безпросветност", "духовна неграмотност", "АЗЪТ в центъра на Вселената". Да, ама не!

"Първо търсете Божието царство и после всичко останало ще ви се придаде". Когато осъзнах, че като Божие творение всеки един човек е Божия икона, която е изправена пред мен за житейска поука, изкорених гордостта за моята правота. Тогава приех различната гледна точка на всеки един и престанах с осъждането. А след това нямаше за какво да се сърдя. Приемането доведе до освобождение, егото ми се трансформира.. В сърцето се настани съчувствието.

Здравейте в Господа,

Как да не са познати такива моменти, ето и сега - когато не е пред мене - от сърце прощавам на един мой светски "неприятел", от когото съм видял много злини - по моя вина, а утре, когато отново го видя в обичайните служебни отношения, не знам дали пак няма да ме обхванат неприязнени чувства...Бог да помага.
Светите Отци добре са знаели тая слабост на човеците - в една от предпричастните молитви така и се казва: "Стоя пред дверите на Твоя храм и пак не отстъпвам от злите помисли..."

Господ е с мене, няма да се уплаша; какво ще ми стори човек?

Какво значи да простиш?
Да оправдаеш, или да забравиш?


Как да разбираме това?
Йн 20:23 На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са.

Думите от Евангелието се отнасят за апостолите и техните днешни наследници - епископите и свещениците,

а за да простиш лично ти, трябва да знаеш, че всичко лошо иде от демоните, а хората са само невежи, нещастни, послушни на хитрите и лукави мисли на сатана. Затова нашата борба не е против плът, а против лукавия. Как да се борим. Църквата е наредила как - да простиш на хората и да се молиш за тях, и да не простиш на демона - да го нападнеш чрез смирение пред брата, чрез изповед пред изповедника, чрез пост, молитва и причастие, чрез осветените от Църквата страшни за демоните предмети - кръст, икони, светена вода, името на Иисус, на Пречестната Му Майка, на старшните за демона свети Божи угодници.

А ето каква "мъдрост" е казал Куелю:

----------------------
— Животът е постоянна борба — продължава Коелю своя разказ. После изведнъж спира. Отново вади табакерата. И като всмуква дълбоко, повтаря: - Постоянна борба... Но не на доброто със злото. А със страха от неизвестното. Злото идва със страха, парализира човека. И в същото време, когато той съумява да го преодолее, се проявява доброто. Аз съм също така изпълнен със страх като всички други.
--------------------------

Злото не идва от демоните, а със страха от неизвестното! И атеистичния свят му ръкопляска... Браво, Куелю! и язък за света!

А не е ли редно тогава да простиш и на сатаната?
Ти можеш ли да простиш...?

Затова нашата борба не е против плът, а против лукавия.
Плът - аз не смятам, че човек е плът. Смятам, че прошката е духовен акт... прощава душа на душа. И мисля, че ако в душите ни се таи омраза, ненавист, пренебрежение или лошотия под каквато и да е форма, дори да е насочена към лукавия - то тя ни изяжда...

Поправи ме, ако греша моля.


Път след път, пътища много...

Доколкото знам, имаме право да мразим само демоните, като Божи врагове, които никога няма да се покаят - някои светии даже са правили опити да ходатайстват за демон и демона уж иска да се покая, а после се подиграва и на светията и на Бога.

Човекът е тяло и душа, а не само душа и ти прощаваш на ЧОВЕКА, а не само на душата му.

Нищо не каза за глупостите на твоя любимец...

Тези духовни въпроси са поне за мене "велики и непостижими за мене работи", с които не бих могъл да се занимавам. Ако се обърнем към светите Отци, като към наши непосредствени учители, ще видим, че според тях съвършенството е в безстрастието - в любовта към Бога, която изтласква от душата всички останали отношения, следователно и омразата към сатаната за неговата богопротивност. Но това е "висш пилотаж", дял на единици. В този дух тълкувание на псаломските думи: "Не аз ли мразя Твоите врагове, Господи...със съвършена омраза ги мразя" от не знай кой от Светите Отци визираше, че тая омраза към бесовете "всъщност е крайно и съвършено безстрастие".

За по-редовите бойци на духовното поприще св. Отци пишат, че в периода, когато човек почне да контролира в някаква степен духовния си живот, може да използва гнева против бесовете; според някои именно за това ни е даден в духовния живот гнева - за да го насочим против бесовете и особено против блудния бяс, който бяга от гнева. Но и това за мене са високи неща. Боже, помилуй ме грешния.

ПС. Апостол явно счита, че ти си abi, която отдавна пише в клуба, и затова ти е писал за Паоло Куелю; всъщност ти abi ли си? Не ми прилича

Господ е с мене, няма да се уплаша; какво ще ми стори човек?

Не съм АЗ!

Аз без Котката????

Съжалявам, че е станало объркване на никовете ни, пиша по клубовете от години, но тук май ми е за първи път и не знаех за теб...


Важни са пътищата със сърце...

Не съм писала в този клуб... поне не и скоро.

Какво означава - "велики и непостижими за мене работи"?
Вярваш сляпо в нещо, нямаш обяснение за него, не задаваш въпроси, не искаш отговори... Някак това ми е странно!

Задавам съвсем обикновен въпрос. На много места в Библията се говори, че трябва да изкореним омразата от сърцата си, лошите помисли и т.н. В следващият момент пише, че трябва да се борим с бесовете, да ги мразим и унищожаваме... Противоречие някакво, поне на пръв поглед.


Важни са пътищата със сърце...

благодаря ти за този отговор


Важни са пътищата със сърце...

На някои от Светите Отци на ЦЪрквата им е било жал 3а бесовете, но с голямо усЪрдие са се борели среЩу тях, понеже инаЧе бесовете са Щяли да ги доведат до погибел.

Простете и на бесовете ако искате, но се борете с иzкуШенията, които те ви навяват, ако не желаете да погинете в грехове.

Има си молитва в молитвеника за дар за прощаване. Казвай я всяка вечер. Това е.
За бесовете не можем да се молим - те са паднали безвъзвратно, това е уточнено. Значи не можем и да им прощаваме.