...ден за прошка

...Не знам как да започна. Не съм сигурна.
Влизах в клубовете преди доста време. Много вода изтече от тогава.
Сега мястото ми е тук, в клуба на разведениете...може би.
Т.е. разведена съм, но не съм наясно още къде точно ми е мястото. Е, времето ще покаже...
Днес е прошка!
Едно от най-важните наща в живота, които трябва да научим е как да прощаваме и как да помолим за прошка! Нека не пропускаме този урок!
Мъдрост Ви желая!

Всичко е в нас самите.
Достатъчно силни ли сме за да го открием?

приемам го лично. и ти благодаря за хубавите думи. нека мъдростта не те подмине.


Run, rabbit, run! Don't sit down, forget the sun ...

Благодаря! Не знам точно за какво, но...още се опитвам да се ориентирам в тоя клуб и да разбера мога ли да си помогна с нещо, мога ли аз да помогна на някой?!

Всичко е в нас самите.
Достатъчно силни ли сме за да го открием?

Имаше време, когато бях убеден, че да просиш прошка е най-мъчното нещо в този живот. Пак тогава си мислех, че едва ли има нещо по-лесно от това да я дадеш, когато те молят за това, от цяло сърце....

А сега какво се промени?

Всичко е в нас самите.
Достатъчно силни ли сме за да го открием?

Най-важното е първо да сме простили на себе си, след това е далеч по-лесно, да простим и на останалите...

Qui scribit, bis legit.

Да, много си права!
Всичко винаги почва първо от нас!

Всичко е в нас самите.
Достатъчно силни ли сме за да го открием?

Бог ще ми прости, това е неговата специалност. (Х.Хайне)



====
- Okay, so what do you need, besides a miracle?
- Guns. Lots'a guns.

Да...но ако го помолиш

Всичко е в нас самите.
Достатъчно силни ли сме за да го открием?

това беше малко на шега

иначе този празник още от дете не съм го разбирала - като бях малка, се чудех защо трябва да се извинявам точно... каква е тази абстрактна вина?

традициите са хубаво нещо, но празниците идват от сърцето, не от календара. сега не празнувам този ден. прошката се иска и се дава, когато човек е готов за това, а не под строй, когато нареди Църквата... иначе не е много искрено. поне на мен ми прилича на цирк...


====
- Okay, so what do you need, besides a miracle?
- Guns. Lots'a guns.

да се научим да прощаваме? Нежеланието да простим е коренът на поне половината ни житейски нещастия, мисля.


Love should be everything or not at all...

Има хора, на които им е много трудно да се подготвят за прошката, колкото и време да минава. Може би, точно за такива е добре, че има такива дни. Това им дава повод да се извинят пред Егото си, че все пак ще поискат или ще дадат прошка:)

Всичко е в нас самите.
Достатъчно силни ли сме за да го открием?

За съжаление това с нежеланието съм го изпитала лично на гърба си много здраво:(

Всичко е в нас самите.
Достатъчно силни ли сме за да го открием?

Покой на душата, чисто сърце и разумни мисли...

девят грама в сердце постой не зови...

е че прощаваме прекалено много.

Обикновено деца, на които абсолютно всичко се е прощавало са непоносими като възрастни. Което в крайна сметка ги прави житейски нещастни, щото и никой не е длъжен да ги търпи де :)


груууууух :)))

... дълбоко в себе си. Тя се дава непрекъснато според морала, разбиранията и вътрешната потребност на всеки.

Приемам дни, като Заговезни само като едно припомняне, че сме хора и трябва да прекрачиме житейските проблеми, гнева и омразата, които в крайна сметка ни съсипват. За мене това е по-скоро ден за размисъл и връщане към духовното в нас.

Нека всеки да прощава според своята съвест и да не забравя, че тука сме за малко!

Не можеш да си представиш колко имам нужда от това, което ми пожелаваш...

Всичко е в нас самите.
Достатъчно силни ли сме за да го открием?

Става ми по-топло на душата, когато срещна хора мислещи така...

Всичко е в нас самите.
Достатъчно силни ли сме за да го открием?

болката ми стана нетърпима отидох при един свещенник който ми каза когато ми е тежко да си повтарям:

Господи, дарувай ми покой на душата, чисто сърце и разумни мисли...

Сега разбра ли ме по-добре

девят грама в сердце постой не зови...

Срещаме когото трябва и когато трябва и той ни дарува каквото ни е нужно...
Разбрах те!

Всичко е в нас самите.
Достатъчно силни ли сме за да го открием?