Простете

за всичко

И в този ред на мисли...... спазвате ли обичаите? Прощавате ли си днес? Хамкате ли халва и яйце? Боядисвате ли яйца точно в четвъртък или събота сутрин?....... Изобщо какво мислите за тези традиции

Молбата ти предизвика у мен един въпрос ... Длъжни ли сме да прощаваме всеки път, когато ни поискат прошка?

Невъзможно е да се изобрети нещо глупакоустойчиво, защото глупаците са безкрайно изобретателни.

не, разбира се
прошката идва от душата и сърцето. Ако кажеш само така - прощават ми - е тъпо и лъжливо.
Темата ми беше дали почиташ тези традиции. Няма да плача, ако ти не ми простиш, защото за мен има много по-важни хора

По същия начин възниква и въпросът длъжни ли сме да искаме прошка, само заради традицията. И именно това "задължение" не обезсмисля ли идеята.

Не си длъжна. Въпрос на личен избор и желание е. .

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

искаш - малко по задължение, малко по желание. Така е с всички си мисля, а иначе може да поискаш прошка всеки ден

Простено ти е, но ти си знаеш...

Някои традиции спазвам, други... не толкова ревностно. По-скоро за мен е важен смисълът, който откривам в тях. Идеята за прошката е прекрасна, но възниква въпросът - мога ли да простя на всички и действително искрено ли искам прошка. Уви, не съм толкова добричка . Но пък понякога е добре поне да опитам.

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

Agree.

Невъзможно е да се изобрети нещо глупакоустойчиво, защото глупаците са безкрайно изобретателни.

Хахахаха

Невъзможно е да се изобрети нещо глупакоустойчиво, защото глупаците са безкрайно изобретателни.

Радвам се, че се смееш. Това значи, че съм успяла да те накарам да се усмихнеш. Точка за мен

По същия начин възниква и въпросът успя ли да опазиш езика си от бързане да напсува някой твой близък или познат, мисълта си да наругаеш съседа ти отгоре, че тропал по обедно време или подобна случка от ежедневието

Защото съм сигурен, че няма човек, който да е успял да се сдържи и да не направи зло някому през изминалата година и така "задължението", о прекрасна, е всъщност необходимост

В тази светлина на мислите ми, искам прошка от всички, които съм нагрубил, наранил или обидил с постингите си тук. Надявам се да ми простите, самият аз съм простил всяко зло към мен тук, трудно е, но си струва усилието да надвием егоизма и себелюбието в подобен момент

Съвършени няма. Иначе нямаше да сме хора. Дали прошката е необходимост? Може би - заради собствения ни духовен баланс и всичко, което ни свързва с околните. "Човекът е социално животно", както бе казал някой. И в този смисъл е важно да правим компромиси и да търсим път към другите. Но има разлика между "необходимост" и "задължение". Прошката е личен избор, вътрешна потребност - не нещо наложено отвън.

Простено ти е. И ти прощавай. Нищо, че празникът вече мина .

Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш

то това с празниците е умряла работа, както и с Коледа, осми март, 14-ти февруари (влюбени ден и нощ), така е и с прошката, тези дни, в които се сещаме за половинката, за жените, за добротата у човека, срам и позор е за всички нас лицемери, да се сещаме един път в годината за важните неща в живота, да си търсим повод да потърсим прошка, вместо когато е необходимо и мъжки доблестно да я поискаш, а не да се скатаваш страхливо и гузно!

(бел. авт.: за дамите фразата "мъжки доблестно" да се чете като "наистина честно и храбро, типично по женски" )