Кучето-Чудо
9 отговора
309 прегледа
Кучето-Чудо
"Бау, мамка му, БАУ!"
Не знам за вас, но мен поне много ме радва това четирикрако чудо-юдо. Само че ми е малко странно...Гаспод нали започна да приказва в "Подвижни образи", заедно с останалите животинки? В края на книгата ми се стори обаче, че дарбата му изчезна...заедно с на останалите животинки...обачеее...за радост на всичко ТО говори.
“Когато пръстът сочи Рая, идиотът гледа пръста, а не Рая”
Не знам за вас, но мен поне много ме радва това четирикрако чудо-юдо. Само че ми е малко странно...Гаспод нали започна да приказва в "Подвижни образи", заедно с останалите животинки? В края на книгата ми се стори обаче, че дарбата му изчезна...заедно с на останалите животинки...обачеее...за радост на всичко ТО говори.
“Когато пръстът сочи Рая, идиотът гледа пръста, а не Рая”
Re: Кучето-Чудо
ааа не, ще ме прощаваш, но аз си говоря навсякъде, не само в "образите". В "Стражите*2" даже Керът успява да ме чуе... ма то щото иначе няма как да си върне Ангуа... любовта, казват, правела чудеса 
...
и в други книжки има мои лафове... че даже и в играта, дето я спрягат в една друга тема...
та така...
(моля за извинение, ако съм сбъркал книгата... отдавна не съм ги препрочитал... )
There's nothin' wrong with bein' a son of a bitch.
...
и в други книжки има мои лафове... че даже и в играта, дето я спрягат в една друга тема...
та така...
(моля за извинение, ако съм сбъркал книгата... отдавна не съм ги препрочитал... )
There's nothin' wrong with bein' a son of a bitch.
Re: Кучето-Чудо
В другите книги с участие на Гаспод се споменава, че той говори поради навика си да спи в Невидимия университет и е "облъчен" от утечките на неконтролирана магия там. Коет пък не противоречи на истоеюрията в "Подвижни образи" как е проговорил.
TANSTAAFL
TANSTAAFL
Re: Кучето-Чудо
nqmam ideq dali az sam v magla ili ne6to ne e po hronologieta...za6toto v podvijni obrazi toi progovorva a predi tova si babre6e spokoino vqrno, 4e az ne sam 4ela vsi4ki knigi podred,no ne sam 4ak tolkova sbarkana i an nqkoi mesta ima malki protivore4iq,no nqma zna4enie.Gaspod si ostava nai-qkata jivotinka na sveta bez koqto Viktor nikoga nqma6e da uspee da spre Sveta gora a moje bi i Angua nqma6e da se varne pri Kerat, a posle Kerat nqma6e da moje da nameri Angua i o6te mnogo ne6ta napravi tazi jivotinka a dobroto mom4e Plqsi mnogo me drazne6e, za6toto bedni4kiq Gaspod se 4uvstva6e ni6tojen
Re: Кучето-Чудо
Мдаааа.... ето до какви неща води нередовното (пре)прочитане на любимите книжки... оказва се, че тотално съм се объркал
... Снощи започнах да преглеждам "Образите" и се натъкнах на някои неща, които обърнаха представите и спомените ми наопаки... Ще започна да ги изреждам тук и ще продължа нататък като дочета тази (а може да се наложи и други) книги...
1. Действието в "Образите" се развива далеч преди това в поредицата за стражите. Доказателства: Пондър е още студент; Детритус не знае нищо за стражата и по общо мнение е лупав;
2. Гаспод си говори отпреди цялата олелия със Света гора. Доказателства: първата му поява в книгата е:
Victor looked thoughtfully at the remnant of his sausage in a bun and, as he did so, he was aware of being stared at in his turn.
He looked down. There was a dog sitting by his feet.
It was small, bow-legged and wiry, and basically grey but with patches of brown, white and black in outlying areas, and it was staring.
It was certainly the most penetrating stare Victor had ever seen. It wasn't menacing or fawning. It was just very slow and very thorough, as though the dog was memorizing details so that it could give a full description to the authorities later on.
When it was sure it had his full attention, it transferred its gaze to the sausage:
Feeling wretched at being so cruel to a poor dumb animal, Victor flicked the sausage downwards. The dog caught and swallowed it in one economical movement.
......
' 'S got to be better than that bloody sausage, anyway,' said a quiet voice by Victor's knee.
......
Victor let his gaze slide downwards. There was nothing down there but the little dog, industriously scratching itself. It looked up slowly, and said 'Woof?'
.........
Victor poked an exploratory finger in his ear. It must have been a trick of an echo, or something. It wasn't that the dog had gone 'woof!', although that was practically unique in itself; most dogs in the universe never went 'woof!', they had complicated barks like 'whuuugh!' and 'hwhoouf!'. No, it was that it hadn't in fact barked at all. It had said 'woof'.
He shook his head, and looked back as Silverfish climbed down from the screen and motioned to one of his assistants to start turning a handle at the side of the box. There was a grinding noise that rose to a steady clicking. Vague shadows danced across the screen, and then . . .
One of the last things Victor remembered was a voice beside his knee saying, 'Could have bin worse, mister. I could have said "miaow".'
Малей, доста дълго се получи... Спирам... и без това още не съм прочел какво става нататък... а спомените ми явно са почнали да лъжат безобразно.
Ту би континюед...
ПС. Сори за инглиша, но просто на комп-а си имам само оригинала... а страшно ме домързя да пиша всичко това отново
There's nothin' wrong with bein' a son of a bitch.
... Снощи започнах да преглеждам "Образите" и се натъкнах на някои неща, които обърнаха представите и спомените ми наопаки... Ще започна да ги изреждам тук и ще продължа нататък като дочета тази (а може да се наложи и други) книги...
1. Действието в "Образите" се развива далеч преди това в поредицата за стражите. Доказателства: Пондър е още студент; Детритус не знае нищо за стражата и по общо мнение е лупав;
2. Гаспод си говори отпреди цялата олелия със Света гора. Доказателства: първата му поява в книгата е:
Victor looked thoughtfully at the remnant of his sausage in a bun and, as he did so, he was aware of being stared at in his turn.
He looked down. There was a dog sitting by his feet.
It was small, bow-legged and wiry, and basically grey but with patches of brown, white and black in outlying areas, and it was staring.
It was certainly the most penetrating stare Victor had ever seen. It wasn't menacing or fawning. It was just very slow and very thorough, as though the dog was memorizing details so that it could give a full description to the authorities later on.
When it was sure it had his full attention, it transferred its gaze to the sausage:
Feeling wretched at being so cruel to a poor dumb animal, Victor flicked the sausage downwards. The dog caught and swallowed it in one economical movement.
......
' 'S got to be better than that bloody sausage, anyway,' said a quiet voice by Victor's knee.
......
Victor let his gaze slide downwards. There was nothing down there but the little dog, industriously scratching itself. It looked up slowly, and said 'Woof?'
.........
Victor poked an exploratory finger in his ear. It must have been a trick of an echo, or something. It wasn't that the dog had gone 'woof!', although that was practically unique in itself; most dogs in the universe never went 'woof!', they had complicated barks like 'whuuugh!' and 'hwhoouf!'. No, it was that it hadn't in fact barked at all. It had said 'woof'.
He shook his head, and looked back as Silverfish climbed down from the screen and motioned to one of his assistants to start turning a handle at the side of the box. There was a grinding noise that rose to a steady clicking. Vague shadows danced across the screen, and then . . .
One of the last things Victor remembered was a voice beside his knee saying, 'Could have bin worse, mister. I could have said "miaow".'
Малей, доста дълго се получи... Спирам... и без това още не съм прочел какво става нататък... а спомените ми явно са почнали да лъжат безобразно
.
Ту би континюед...
ПС. Сори за инглиша, но просто на комп-а си имам само оригинала... а страшно ме домързя да пиша всичко това отново
There's nothin' wrong with bein' a son of a bitch.
Редактирано от Gaspode на
Re: Кучето-Чудо
Там проговаря. В образите де. 
Ама верно е голям образ. 
По-късно обяснява, че една сутрин като се събудил - и говорел. Тая сутрин обаче е след като Идеята изфирясала на свобода. После не помня що не спрял да говори с другите животни.
Мечтата е мисъл, мисълта е идея, всяка идея се реализира. Аз не мечтая, а реализирам идеите си.
Ама верно е голям образ.
По-късно обяснява, че една сутрин като се събудил - и говорел. Тая сутрин обаче е след като Идеята изфирясала на свобода. После не помня що не спрял да говори с другите животни.
Мечтата е мисъл, мисълта е идея, всяка идея се реализира. Аз не мечтая, а реализирам идеите си.