Искате ли....

... в тази тема да погледнем от друг ъгъл на всичко? Има много време за песимизъм, но къде остана позитивната нагласа?

Нека се опитамне да видиме какво ни кара да се търсиме мъжете и жените! Даже и след семейни драми и травми. Какво харесваме един в друг?

Много хора са разочаровани, но не може да няма поне мъничко вътрешен стремеж към другия. Нали не сме в клуба само за да излееме болката си?

Хайде, усмихнете се!

... така сме устроени май.
Народа го е казал: "Ела зло, че без теб по-зло"



___________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

чудя се къде намираш всичката тази сила, с която си зареден. започвам да завиждам на хората, които те познават.
а сега по темата ... хубавото му е, че когато си почти умрял, пак намираш сили да погледнеш в очите на една жена ... тогава, там, когато срещнеш блясъка, тогава разбираш, че все пак живееш ...

Run, rabbit, run! Don't sit down, forget the sun ...

Усмихвам се....
Неутолимата жажда да даваме и получаваме любов, обич, прегъдки. ласки, уважение ние карат да търсим човека, с който да се чувстваме влюбени и щастливи, загубим ли тази си жажда, не ми се мисли в какво се превръщаме - надявам се да не ви звучи прекалено наивно...
Усмивки, моля-щрак и снимката е готова

4овек е устроен така,4е винаги търси това което няма.А когато заживее малко _ по дълго с някого запо4ва да забравя какво то4но го е привли4ало в другия и изпада в рутина.Тогава в един момент и най_вероятно през пролетта запо4ва да се оглежда наоколо за нещо ново.Ама новото след време става старо и познато и хайде на ново така до безкрай докато в един момент си каже .......

въпрос на гледна точка, ако човек оценява това, което има и е ценен съответно едва ли ще му трябва да "поглежда" навън към непознатото...

И много вярно. Ние хората сме социални същества,и имаме нужда от човек, в чиито очи да се оглеждаме от време на време...

А аз си мечтая да се огледам в очите на човек, който ще ме види...със сърцето си.

Qui scribit, bis legit.

аз мечтая за същото. за съжаление се убедих, че няма такова нещо. наистина няма. има само егоизъм. за съжаление.

Run, rabbit, run! Don't sit down, forget the sun ...

Kaто я загубиме жаждата , за която говориш се превръщаме в интелектуалци ... (Б.а. Интелектуалец- човек намерил по-интересно занимание от секса )

Drive defensively. Buy a tank.

Да се присъединя към предложението на Тренди...че ме хваща депресия в този клуб

И да започнем с малки неща...какво е това :Неутолимата жажда да даваме и получаваме любов, обич, прегъдки. ласки, уважение ние карат да търсим човека, с който да се чувстваме влюбени и щастливи

Стремение към максимализъм поражда само мъченици...може ли едно по едно...в малки количества?

...I DID IT MY WAY!! REGRETS, I HAD A FEW...

Изобщо, ама изобщо не съм максималистка, по-скоро съм нетърпелива, но и компютъра в службата ме научи и на търпение- като не може по-бързо, логично е да го изчаквам-това е май много извън темата...та по същество в крайна сметка: може и едно по едно, само за количеството-много относително, за някой "малко" може да е достатъчно "много" и обратното...
А дааа- и няма място за депресия, позволена е само, ако имаш нужда от почивка от себе си...
Ужас- дане ме разбереш правилно, изненада ме като видях изровена старата тема и мнение, пък и съм всеизвестна с неконструктивни и объркани редове на мисли- питай....кой да питаш, всеки ще го потвърди:-)лек и спорен ден и усмихната вечер с малки количества

Винаги може и по-лошо
И при мен изобилства от мрачни мисли, но въпреки това все обяснявам на хората как трябва да се радват на малките неща и да си слагат по-често розовите очила, а колко ми е тъжно -само аз си знам.

Боже,Господи! Аз си помислих, че Тренди се появи отново! Пък то било стар негов постинг.

Понеже си по-отскоро тук - нека те светна!

Нямаш представа какъв "общ плач на хора и актьорите" (да ме прощава Аристотел) беше тук от основаването на клуба до преди няколко месеца. Бяха "наранени" и прочее - това адски не им прилягаше. Зрели хора да се оплакват и то за нещо, което е било тяхно лично решение. Та и аз - понеже съм доста безкомпромисен тип - доста ги и нападах заради това. Сега мисля, че реката си потече в руслото (мисля също, че и съботните срещи в Ботуша изправиха екипа на крака). Във всеки случай, наскоро никой не е плакал, активните клубари се държат прилично-шеговито и се появиха интересни теми. Естествено "гъбата с оцета" я поех аз, но това и защото не ми пука.

Не знам защо те депресира клуба, но поне тук пишат все зрели хора и е доста по-интересно от 90% от другите клубове, където е пълно с пубери и си драскат, защото не знаят от коя страна се отварят учебницити и къде пътя за училището. Даже им се чудя защо не си висят в BG Date.

Някой много загрижен за "добрите клубни нрави" е извадил някои стари теми, между тях и една моя. Тя е доста симптоматична за това, което твърдя по-горе. Ако я погледнеш ще видиш даже как Тренди ми размахва пръст. Прав беше човекът - аз бях рязък, но мисля, че все пак си постигнах целта с моите хапливи упреци.


Love should be everything or not at all...

еее...ама не си струва да се помни само болката
че нали, ако няма тъмнина няма да оценим красотата на светлината....а, всъщност тъмнината си е липса на светлина
Бих казала .." живей за мига"...но звучи клиширано..
затова си казвам... че ..
любовта е егоизъм...
обичам / защото така го усещам, целувам, защото това ме кара да съм щастлива, усмихвам се, защото ми идва отвътре.../
не ме обичат /лъжат ме, не са онова, което очаквам...е,това си е също егоизъм, защото това да Ме наранява /

Усмехни се и се радвай на това, което е сега...дори да няма взаимност има толкова хубави неща, които могат да ни зареждат до момента , в който отново ще дойде...онзи момент на взаимност... макар и мимолетна..няма вечни неща..
`

И аз си помислих, че се е завърнал... ама не би!


...сънувах, че съм пеперуда, сънувала, че е човек... /Джуандзъ 364-286 г. пр. Хр./

Направи ми голямо удоволствие да ти прочета мисълта.

Благодаря!