Ти си лоша!

От известно време дъщеря ми е започнала за всяко нещо, за което й направя забележка - да получавам отговор "НЕ", след което следва "Ти си лоша"
Започнала е и да потропва с краче и да се опитва яко да се налага.
Най-лошото е, че изобщо вече не ме слуша. Изобщо! Всички отговори са НЕ и когато й повиша тон се започва едно невероятно тръшкане. Просто ми се е взел ума. Досега такова чудо не е било!
Опитвам се да й обясня, че на мама не се казва, че е лоша и т.н., но уви думите ми нямат никакъв ефект, а и не само моите. Факт е, че преди имаше повече респект от баща си (за което вътрешно много ме беше яд), но сега и към него е същата!
Някаква идея?
Сигурно сте минали през този период! Много е неприятен и дано не продължи дълго, а аз ще продължавам с обясненията и усилията да запазя спокоен тон

[линк]

Не мога да ти помогна със съвет но искренно ти съчувствам и се надявам този период да отмине по бързо !!!

Marti 18.11.03g.

Колко ти е голямо детенцето?
Аз все още не съм чувала такава реплика, Сиси е на 2 и 7месеца.
Минахме го този период на НЕ-то вече/почти, единствените проблеми май остават сутрин в избора на дрехи, метнала се е на баща си - никакво чувство за естестика!/.
Аз освен да обяснявам какво трябва и не трябва, може и неможе, винаги и реагирам на думите и делата.
Ако ми каже, че съм лоша просто ще се разсърдя, ще и кажа, че съм и сърдита и няма да и говоря докато не ми се извини.
Сега е в период в който много държи да е хубаво и добро момиче- и аз си позволявам да я манипулирам с това. Достатъчно е да и кажа 'бъди добро момиче и направи това и това' или' по този начин се държат непослушните момичета'! Не знам, у дома това действа.
В периода 1 до 2 годишна възраст обаче НИЩО не действаше...

[линк]

VSI4KO STE SI DOIDE NA MIASTOTO AKO PRODALJAVA6 DA IMA6 TARPENIE I DA OBIASNIAVA6...NO, TI SA6TO NE TRIABVA DA IA NARI4A6 4E E LO6A, ZA6TOTO TIA POPIVA VSI4KO I KAZVA TOVA KOETO 4UVA...NAPRIMER, MOJE DA I KAZVA6 4E TIA E DOBRO MOMI4E A DOBRITE DECA NE PRAVIAT TAKA I T.N......NO NE TRIABVA DA SPIRA6 I DA IA OSTAVIA6 DA PRAVI KAKVOTO SI ISKA SAMO I SAMO DA MIRIASA, ZA6TOTO AKO GO NAPRAVI6 TIA 6TE PRODALJAVA I KOLKOTO RASTE 6TE STAVA PO-LO6O...USPEH I DANO MALKO SAM TE USPOKOILA...

А тя откъде е чула това "ти си лоша"?

Колко е голяма дъщеря ти? Ако е между 2 и 4-5 години, значи всичко е наред - просто сте в периода на "негативизма" - каквото и да кажеш отговора е все "не". "няма" или "не искам".

Повече търпение от твоя страна - и това ще го надживеете.=


Елица - Розова Звездица

Не се притеснявай - ти не си лоша, просто детето се намира в първата криза на капризите и се опитва да изразява индивидуалност и независимост. Понеже точно в момента уча за изпит по Детска психология и това ми е темата за Курсовата работа мога да ти изпратя на бележка една разработка на руски език, която ползвам за основа. Не е много лоша. Иначе със съвет от свой опит не мога да помогна - още сме малки. Ще опитам дали ще позволи да изпратя бележка с толкова голям обем - може да ти е от полза.

[линк]

jufy, нормално е децата на тази възраст да преминават през такъв етап
знам, неприятно е, но те вече са се осъзнали като личност, понякога (или доста често) не са доволни от нас, и то с основание, и имат право да го споделят, в началото дори не осъзнават, че ни нараняват, а после и това схващат и го правят нарочно, за да наблюдават реакциите ни
първия път, когато я чух въпросната реплика от сина ми, бая си поплаках, и то така, че и мъртвите, дето се казва, разбраха колко съм обидена но не мисля, че това беше правилната реакция - той ми се извини (след увещания от баща си), влажно-влажно ме нацелува, и след малко - пак! след няколко такива сценки, се сетих за нещо, което бях чела в една книга за родители - нека се опитаме за малко да се поставим на мястото на детето, да разберем има ли основание да ни е сърдито, да му съчувстваме, че не е доволно, без да отричаме неговите чувства, а напротив - да се съгласяваме с тях, без да ги подсилваме, разбира се. Знам, че звучи доста теоритично, но примерно мойта интерпретация на теорията е нещо от сорта: "да, знам колко ти е тъпо да те карам да си лягаш баш сега, и че ме мислиш за лоша, убедена съм, че така ти изглеждам и това няма да се промени, хубаво, наричай ме така щом ти харесва, и аз мисля за лоши хората, които ми пречат или ме карат да правя неща, които не искам в момента. Но аз те обичам и това е по-важно от всичко друго в момента. Когато някой те обича мисли само най-доброто за теб, и въпреки че не го разбираш, е добре да се съгласиш с мен точно в момента" (тук влагам вече твърдата нотка )
това, разбира се, е валидно за деца, които ще разберат поне половината думи, ако още са във фазата на упоритото тръшкане, стигащо до истерия, най-добрият подход си остава игнорирането, след което грабваш детето и без никакви обяснения правите това, срещу което е отрицанието, тогава според мен се разчита на респекта от непукизма, който демонстрира родителят
така или иначе, този период свършва и започва друг...
хубаво се опитвам да ти давам акъл , а самата аз съм хлътнала в дупката на споровете, когато уж човешки да се разберем по разни ключови въпроси от рода на "защо сега това не искаш да го ядеш", "що хленчиш сега", на което получавам отчайващия аргумент - "щото така!" и не мога да се сетя за разумен контра-отговор

Много благодаря за съветите. Дъщеря ми е на две години и половина и това ти си лоша го е научила от яслата. Аз не й говоря такива неща, нито баща й. Предполагам, че в яслата нещо се е провинила и там госпожите са й казали, че е лошо момиче, а тя наистина сега всичко попива каквото се говори и у нас много внимаваме какво казваме и как се отнасяме към нещата, предметите и самите нас. Лошото е, че това например с цупенето от моя страна изобщо не помогна. Дойде, целуна ме, каза ми, че не съм лоша и така 5 минути.
А това с отговора "Щото така!" просто ме шашка
Ще се преборим и с тоя период! Но да не се заблуждаваме, че с това се приключва. Както казва една приятелка, след тоя идва друг период и така цял живот все са в периоди ......

[линк]

Може ли и на мен да го пратиш или да го постнеш някъде? Защото сина ми е на 2 г и 8 месеца и няма да обяснявам повече

Ако ти е възможно, прати го и на мен, ние сме още малки, но е по-добре от сега да знам как да реагирам.
Или най-хубаво, ако може естествено, направо тук го пусни.

Ей, много са ми чудни "възпитателните" подходи на учителките.
Ти го учиш в къщи да е добро, послушно, учтиво и т.н., после иде в яслите или в градината и като се върне се чудиш това твоето детенце ли е, не е ли??? Докато се усетиш и то почнало да псува по-добре и от циганите!!!(примерно) Или се бие, или плюе, абе все хубави работи...
П.П. За сега само теоретично говоря, ние още нямаме опит, но като гледам децата на някои приятелки, направо се чудя и се мая що за хора са това (възпитателки, лелки и др.). Те деца нямат ли си???

А какво става когато след психологическия анализ на случката стигнеш до извода, че детето няма основания да ти е сърдито?

[линк]

ами на практика се оказва, че винаги има основание (от негова гледна точка) да е сърдит, ситуациите поне при нас не са безпричинни, стават в моменти, когато настоявам да яде, да си ляга, когато го взимам от някъде, където иска да бъде, когато му прекъсвам заниманията, защото е време да прави нещо друго, въобще все неща, които противоречат на желанията му в момента
и мен сега, както съм си седнала с цигарата и кока-колата тук пред компютъра, ако някой ме задърпа "аре да чистиш" примерно, познай дали ще реагирам много дружелюбно

Именно, няма друг отговор на въпроса ми, никой не върви срещу интересите си. Не разбрах, книгата за родители ли ти помогна да стигнеш до това?
Явно имаме различно тълкование на думата 'лошо' обаче! Аз не смятам, че хората които ми пречат са лоши. Не смятам, че детето което и взема играчката от ръцете е лошо. И не бих казала , че аз съм лоша само защото плановете ми не съвпадат с тези на децата ми.
Ако ми каже, че съм лоша никога няма да се съглася с това, защото то просто не е истина! Ще и повтарям, че греши докато го разбере. Това и правя де...

[линк]

от книгата ми светна, че има разни техники, които могат да се използват и помагат... въпреки че съм го чувствала интуитивно, не го бях прилагала на практика. А техниката на отразяване на чувствата затова ми хареса толкова много - защото смътно усещах, че не е много правилно да му подтискам чувствата с цел да бъде послушно и кротко дете.
Ако ти представлява интерес, мога да пусна откъс от книгата за техниката на афективното отразяване. Всъщност тя е точно противоположна на твоето последно изречение

ако не те затрудняваме пусни тази разработка на руски за себеутвърждаването тук в клуба мисля ,че ще е много полезна за всички ни

Няма проблем! Пуснах я!

[линк]

много ме заинтригува.
Пусни малко инфо и предварително благодаря за което!

Как се казва тази книга, от кой автор е и може ли да се намери?