Киплинг

Това стихотоворение, според мен съдържа много от окултните закони.


Ръдиард Киплинг
Ако можеш да запазиш главата си,
докато всички други губят техните и те обвиняват за това;
ако можеш да си вярваш, докато всички се съмняват в теб,
но взимайки в предвид съмнението им;
ако можеш да чакаш и да не се умориш,
или да бъдеш лъган, без да боравиш с лъжи,
или да бъдеш мразен, но да не даваш път на омразата,
и се пак да не изглеждаш прекалено добре, нито да говориш прекалено мъдро.
Ако можеш да мечтаеш - и да не правиш мечтите си господар,
ако можеш да мислиш - и да не правиш мислите си цел,
ако можеш да се срещнеш с Триумфа и Бедствието
и да се отнесеш с тези двамата измамници еднакво;
ако можеш да понесеш истината, която си казал,
извъртяна от негодници в капан за глупаци,
или да видиш нещата, за които си си дал живота, разбити,
и да спреш, и да ги изградиш с изхабени инструменти,
ако можеш да направиш един куп от всичките си победи,
и да го рискуваш за едно завъртане "ези-тура",
и да изгубиш, и да започнеш отначало,
и никога да не обелиш дума за загубата си,
ако можеш да принудиш, сърце, нерви и мускули
ако ти служат, след като отдавна са си отишли,
и така да се държиш, когато в тебе няма нищо,
освен Волята, която ти говори "Дръж се".
Ако можеш да говориш с тълпите и да запазиш добродетелите си
или да вървиш с крале - и да не загубиш връзка с простотата,
ако ни враг, ни обичан приятел може да те нарани,
ако цениш всички, но никого прекалено;
ако можеш да изпълниш непрощаваща минута
с шейсет секунди спринт,
твоя е земята и всичко по нея
и - което е повече - ще си ЧОВЕК, сине мой!


Сега приемаме ,че ако това го можем сме достигнали Духовно Прозрение.

понякога, когато печелиш всъщност губиш; понякога, когато губиш всъщност печелиш

Чудех се към какъв специалист да се обърна за грипясалия ми астрал, пък то според Киплинг съм си таман за ветеринар!

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Значи ,че не ти хареса стихотворението?

понякога, когато печелиш всъщност губиш; понякога, когато губиш всъщност печелиш

Напротив, добро е!

Но ми се четеше нещо с по-малко патетика и повечко слънце.
Например... Бърнс.

Кой чука в този късен час...

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

И Бърнс няма да ти помогне с грипа.
Не съм чела нищо от него. Ще го потърся.
Обеща да ми кажеш за зодията си.

понякога, когато печелиш всъщност губиш; понякога, когато губиш всъщност печелиш

Финдли

Кой чука в този късен час
Аз чукам - каза Финдли
Върви си, всички спят у нас
Не всички - каза Финдли

Не зная как си се решил
Реших се - каза Финдли
Ти май си нещо наумил
Май нещо - каза Финдли

При тебе да излезна вън
Ела де - каза Финдли
Нощта ще минеме без сън
Ще минем - каза Финдли

При мен да дойдеш току виж
Да дойда! - каза Финдли.
До утре ти ще престоиш
До утре. - каза Финдли

Ще ти отворя, ала чуй
Отваряй - каза Финдли
Ни дума някому за туй
Ни дума - каза Финдли


Роберт Бърнс

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

В цъфналата ръж



Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.
Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колени,
в цафналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цафналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цафналата ръж?


превод Владимир Свинтила

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

СТАРАТА ЛЮБОВ




Кога и кой ще измени
на старата любов?
На миналите златни дни
и старата любов?
За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!

Със тебе пихме от дъха
на тия равнини.
И с тебе двама към върха
вървяхме дълги дни.

Преминахме ний длан във длан
реки и планини.
И раздели ни океан
след тия златни дни.

Но пак сме днес със теб ведно.
Ръката ми хвани.
Налей от старото вино
за миналите дни.

Налей и чашите не брой.
Догоре ги пълни.
Да пием с тебе, друже мой,
за миналите дни.

За старата любов -
докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
за миналите дни!


превод Владимир Свинтила

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Владимир Висоцки
ЦИГАНСКИ РОМАНС



По ръба на пропастта, над възхитителната урва
аз конете си с нагайка зашлевявам - и ги втурвам.
Нещо въздух не достига: гълтам облак, пия буря. . .
Чувствам с гибелен възторг: пропадам, падам, не сънувам!
Не препускайте така, коне, поспрете!
Забравете бича - няма жал!
Боже, колко своенравни са конете. . .
Ще умра неживял, песента недопял.

Аз вода ще им налея,
аз куплета ще допея -
само още миг над пропастта
да оцелея. . .
Ще загина - като пухче ураганът с длан ме смита.
И в галоп ще ме отнасят сутринта в шейната - леден.
Обуздайте, мои кончета, безумните копита,
удължете малко пътя към приюта ми последен!

Не препускайте така, коне, поспрете!
Не, не слушайте бича ми, не!
Боже, колко своенравни са конете. . .
И не си доживях. . . Да допея поне. . .

Аз вода ще им налея,
аз куплета ще допея -
само още миг над пропастта
да оцелея!
Но - успяхме: закъснение при бог не е прието.
И защо там пеят ангели със злоба в гласовете?!
Или вече се побърка от ридание звънчето,
или аз крещя да спрат, да не летят натам конете?!


Не препускайте така, коне, поспрете!
Галопирайте без крила!
Своенравни се оказаха конете. . .
И не си доживях, и не съм си допял. . .

Аз вода ще им налея,
аз куплета ще допея -
само още миг над пропастта
да оцелея.



Превод от руски: Владимир Левчев

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Мерси
Това е мое стихче:



Дъга

Дъга прекрасна и сияйна
обливаш всичко с твойта красота.
Дъхът ти несравним е с нищо
и магичното в тебе е безкрайно.
Дали наистина си път към други светове?
Това децата само знаят.
Те тайничко минават твоя мост
и връщат се изпълнени с радост.
А ние чудим се дали си въздух или светлина.
Опитваме се да докажем ,
че не си магия,
но само ти знаеш собствената си цена
и показваш се на тези ,
които могат да те видят.



Дано да ти помогне за грипа.

понякога, когато печелиш всъщност губиш; понякога, когато губиш всъщност печелиш

Има още мноооого да се учим докато достигнем Духовно Прозрение, според критерият на Киплинг.

Нали мога да го копирам в друг клуб?

To the eyes of the man of imagination, Nature is Imagination itself. - William Blake

Да ,разбира се копирай го

понякога, когато печелиш всъщност губиш; понякога, когато губиш всъщност печелиш

"Сега приемаме ,че ако това го можем сме достигнали Духовно Прозрение."

И какво е това Духовно Прозрение? (ако не е тайна)

Мъ къ мой да си толку УМЕН, бе Валсо!?
От де ги знаиш тия думички като пЪтетика...!?
ПъРДОН... исках да кажа: как ги усещаш тия неща като патетиките???

Глей си'а...
То УМНИЦИТЕ са свикнали да им се подлага всичко в сребърни БЛЮДА...
Ай прочети го с римичка, па може и да ти хареса в това блюдо.
И-и-и... патетиката звучи в хора ПАТЕТИЧНИ.
Един прост човечец от село няма да види ама грам патетика в това стихотворение, щото не са го учили УМНИЦИТЕ, че да знае какво е това ПАТЕТИКА и да се "гнуси" от нея.
Той простичкия човек ще види хубавите мисли, зад хубавите думи...
И няма да знае, че са ЦЕННОСТНИ, а ще каже че са Прави Думи.


Ако

Ако изчакваш, без да се отчайваш:
наклеветен - не сееш клевети;
или намразен-злоба не спотайваш;
но ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещнеш Краха-зъл предател-
еднакво със Триумфа-стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка-и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв-и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани-
и изхабени- да ти служат пак ,
и крачиш само с Волята останал,
която им повтаря:.Влезте в крак!.

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца-своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки , но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако превърнеш хищната Минута
в шейсет секунди спринт - пробяган век:
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой - ще си Човек!


РЪДИАРД КИПЛИНГ

А...!?
Убаво и Право речено
Добре ортува нашийо Киплю от ридо...

Труден

Все едно че НИЩО не съм казал

Този превод е по- хубав . мерси

понякога, когато печелиш всъщност губиш; понякога, когато губиш всъщност печелиш

Това ,което имам предвид е ,че ние мислим , че целта ни е тази(това ,което пише в стихотворението), но то показва , че това те прави само човек , а не нещо повече. Еволюцията ни ще продължи и след това.
Може би не съм определила думите подходящо ,но не знам тези термини. Незнам какво е Духовно Прозрение. Знам само , че стремежа ми е да вървя в един път(няма да го описвам) и когато стигна целта си може и да разбера какво е Духовно Прозрение.

понякога, когато печелиш всъщност губиш; понякога, когато губиш всъщност печелиш

Значи, щом не знаем целта, не знаем накъде вървим. Не сме сигурни и дали пътя е правилен.
Но движение да става...

Всички сме на това дередже.

Аз знам моята цел, но не мисля ,че трябва да я казвам на някой. Изобщо не е важно да има движение, то си го има и без това- или нагоре или надолу, зависи от нас накъде ще го насочим, ако можем да го направим.Важен е Пътят да е правилният Път ,моят - за мен , твоят - за теб.....

понякога, когато печелиш всъщност губиш; понякога, когато губиш всъщност печелиш

Не си мисли, че си по-различна от другите.
Всеки си има цели и целички...