Просто така
11 отговора
654 прегледа
Просто така
На стената тя висеше, закачена
с рамка дървена обвита и стъкло
свят прекрасен в нея беше нарисуван
нищо общо със реалния живот.
Красота от нея се излъчваше неземна
чувство на покой и благодат
всички болки и терзания изчезват
щом погледнеш я за миг-
таз картина, този свят!
Нека има повече места такива
като нея, тъй красива
сякаш любовта във вените тече
а времето от тебе не краде!
сякаш всичко притежаваш ти
И душа, приятели, нали?
И не чувстваш капка самота,
както е било преди!
Мрачен ден дойде обаче, знаех
може би го чувствах аз, не знам
някой я открадна, отдели я
сякаш огъня от неговия плам!
И настана черна бездна безпощадна
И сърцето сви се в себе си
Но да пазя спомена за нея
С цялата си същност аз копнея
За да вярвам, бъда, съществувам
Животът ми, за да красй!!!
с рамка дървена обвита и стъкло
свят прекрасен в нея беше нарисуван
нищо общо със реалния живот.
Красота от нея се излъчваше неземна
чувство на покой и благодат
всички болки и терзания изчезват
щом погледнеш я за миг-
таз картина, този свят!
Нека има повече места такива
като нея, тъй красива
сякаш любовта във вените тече
а времето от тебе не краде!
сякаш всичко притежаваш ти
И душа, приятели, нали?
И не чувстваш капка самота,
както е било преди!
Мрачен ден дойде обаче, знаех
може би го чувствах аз, не знам
някой я открадна, отдели я
сякаш огъня от неговия плам!
И настана черна бездна безпощадна
И сърцето сви се в себе си
Но да пазя спомена за нея
С цялата си същност аз копнея
За да вярвам, бъда, съществувам
Животът ми, за да красй!!!
Re: Просто така
Бутилка стар коняк,
За по-изискано.
Пет приказки
за мода и за друго.
Един изтъркан виц.
Полуусмивка.
Открадната целувка,
първа. . .
Дежурното "Недей" на женски глас,
с което всъщност те повикват.
Две бели фигури
от страст.
Интимното око
на синя лампа.
И сладка топлина
на полумрак,
на голото легло,
на тиха музика.
А после -
неизменната цигара.
Дими цигарата за двама,
като жестока рана тлее.
Почуква вече празната касета.
Вие.
И всичко свършва.
Обичам те - ми казваш ти
със своя неуверен глас.
И молиш ме, настойчиво, страхливо,
да ти повторя същото и аз?
Обичам те -
но как да ти го кажа
в тази тишина.
Лъжа, защо ти е лъжата?
Целувам те,
но тебе ли целувам?
Лежа до теб, коса в коса,
прегръщам те и те забравям.
И не че има
някоя конкретно друга,
и не че ти
си хлътнала по мене,
а просто бе
поредната игра,
с която търсехме
любимия,
любимата,
и се отдалечавахме
завинаги от тях.
За по-изискано.
Пет приказки
за мода и за друго.
Един изтъркан виц.
Полуусмивка.
Открадната целувка,
първа. . .
Дежурното "Недей" на женски глас,
с което всъщност те повикват.
Две бели фигури
от страст.
Интимното око
на синя лампа.
И сладка топлина
на полумрак,
на голото легло,
на тиха музика.
А после -
неизменната цигара.
Дими цигарата за двама,
като жестока рана тлее.
Почуква вече празната касета.
Вие.
И всичко свършва.
Обичам те - ми казваш ти
със своя неуверен глас.
И молиш ме, настойчиво, страхливо,
да ти повторя същото и аз?
Обичам те -
но как да ти го кажа
в тази тишина.
Лъжа, защо ти е лъжата?
Целувам те,
но тебе ли целувам?
Лежа до теб, коса в коса,
прегръщам те и те забравям.
И не че има
някоя конкретно друга,
и не че ти
си хлътнала по мене,
а просто бе
поредната игра,
с която търсехме
любимия,
любимата,
и се отдалечавахме
завинаги от тях.
Re: Просто така
автор на горното е Бояна Петкова
и на тези също:
п.с.: бъди така добър, опитай се да не ми отговаряш, или поне да не ми отговаряш неадекватно , всеки път когато мернеш прякора ми, моля )
и на тези също:
* * *
Ние не пишем писма на себе си.
Дори и на части от себе си.
Даже и на собственото си сърце.
Пък и какво бихме написали?
“Мило сърце! Как си? Аз съм добре. Днес те видях да плачеш на улицата, но ти се отвърна от мен. Ако мога по някакъв начин да ти помогна...”
...бихме написали.
Но не го правим.
Защото не можем.
Човек просто не пише писма на себе си.
Или на части от себе си.
И съвсем не на собственото си сърце
Вероятно се страхуваме от отговора.
* * *
Днес си отглеждам тъгата.
Голяма и синя.
Да ме боли от всичко,
в което вече не вярвам!
Да ме преследва всеки
пропуснат шанс за усмивка.
Днес си отглеждам болките.
Невидимки.
Уж преглътнати, а на склад
в претръпналото ми сърце.
Всичките ги изваждам на куп
да не ме отболяват!
Днес си хвърлям надеждите
след някой влак.
Да пътуват натам, където
никога няма да стигна.
Да отведат надалече малката в мен -
нощем плаче, не мога да мигна!
И си оставям мечтите.
Последен пристан.
Вече стават по-земни,
неизпълними.
Някой ден може би Пловдив да видя.
У дома да е винаги там, където отивам.
Но не вярвам в приказки вече.
Не вярвам...
***
Синя съм.
И незабравена от никого.
Необичана и нeпозната.
Синя съм.
п.с.: бъди така добър, опитай се да не ми отговаряш, или поне да не ми отговаряш неадекватно , всеки път когато мернеш прякора ми, моля )
Просто така
"ОТ ЧУВСТВА И ОТ МИСЛИ ТЕ ИЗВАЯХ
Съзирах те навред, във всяко нещо.
Но ти не беше същата, оная,
която всеки ден и вредом срещах.
Ти беше друга: много по-различна,
по-нежна, по-красива, по-... злокобна.
Но в тебе аз онази все обичах:
измислица, на живата подобна.
Бъди каквато щеш. Нима е важно
каква си всъщност - грозна ли, красива?
По-важното е, че дори миражна
ти можеш моя хубав свят да раждаш.
Но никога - да го убиваш..."
Дамян Дамянов
"If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore."
Съзирах те навред, във всяко нещо.
Но ти не беше същата, оная,
която всеки ден и вредом срещах.
Ти беше друга: много по-различна,
по-нежна, по-красива, по-... злокобна.
Но в тебе аз онази все обичах:
измислица, на живата подобна.
Бъди каквато щеш. Нима е важно
каква си всъщност - грозна ли, красива?
По-важното е, че дори миражна
ти можеш моя хубав свят да раждаш.
Но никога - да го убиваш..."
Дамян Дамянов
"If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore."