Ден за прошка!
31 отговора
760 прегледа
Re: Не съм запознат...
То и аз така...
Празника е църковен, доколкото знам. В събота е Сирни заговезни. Значи за последен път се ядат сирене, яица и др. преди Великденските пости.
В неделя е Прощана неделя - прощаваш на всички и те ти прощават.
Предполагам, че е свързано с Велик ден и пречистването преди това.
Ако някой е наясно с тези неща, нека доразкаже.
Празника е църковен, доколкото знам. В събота е Сирни заговезни. Значи за последен път се ядат сирене, яица и др. преди Великденските пости.
В неделя е Прощана неделя - прощаваш на всички и те ти прощават.
Предполагам, че е свързано с Велик ден и пречистването преди това.
Ако някой е наясно с тези неща, нека доразкаже.
Подвижни християнски празници
За подвижните празници - тук
МЕСНИ И СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ
И двата празника са подвижни, но винаги са в неделя; Месни заговезни — осем седмици преди Великден, Сирни заговезни — седем седмици преди Великден, когато започва Великият пост.
В съботата преди Месни заговезни е Задушница.
Празнува се за здраве и берекет. Седмицата между тези две недели се нарича Сирница; нарича се така, защото тя е подготовка за Великия пост. Като блажни се ядат само млечни и яйчени ястия. Думата заговезни идва от заговявам, започвам да постя. В съботата преди Месни заговезни е Задушница, когато се прави помен за мъртвите.
До Сирни заговезни трябва да приключат всички сватби, защото през Великия пост до вторник на Светлата седмица не се позволява венчание.
През седмицата — в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве. Също така през цялата седмица (или само на Сирни заговезни) се палят огньове и пак за драве се прескачат; после около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади.
Някъде у разпространен обичаят оратници (огруглици) — това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си; така се прогонват бълхите от всяка къща.
Много попуплярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Обикновено това продължава до късна нощ на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси, ако трябва, пламъците. В това време момата събира стрелите — колкото са повече, толкова тя е по-горда пред дружките си, защото е по-харесвана.
За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки. На трапезата се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
На Сирни заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и навсякъде по-младите искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: “Прощавай, мале, тате...”. “Просто да ти е, Господ да прощава” е задължителният отговор.. Затова празникът се нарича още и Прошка.
Позволени са волнодумствата на младите, забранени иначе през друго време на годината.
В най-общ смисъл обредността на Сирница е подчинена на подготовката за 49-дневния пост до Великден. Затова и носи идеята за "последно облажаване". То би могло да се разглежда в два плана. Първият е свързан с храната, която вече не е месо, сирене, яйца и масло. Такова шеговито, "последно" опитване е обичаят хамкане. Като подготовка за пост би могло да се тълкува и ритуалното очистване от бълхи чрез огъня.
Вторият план е социалният: забраната за сватби след Сирни заговезни; разрешаването на волнодумството по време на Сирница също предшестват и маркират бъдещия пост.
По принцип постите в народните представи са въздържание — и по отношение на храната, и в сексуално отношение. Те са своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. В традицията постът е временна смърт, след която задължително следва ново раждане. В този смисъл постът е равен на зимата, на погребването на житното зърно в земята. След зимата идва пролетта и съответно — покълването на зърното от земята. Следователно чрез наложеното безплодие, чрез девствеността ще се предизвика завъртане на цикъла към плодовитост. Тези представи логично се свързват със сезонната промяна — към пролет и лято.
Паленето на огньовете, хвърлянето на запалени стрели също насочва към по-древни култове (например към тракийската богиня Бендида). Стрелите (в случая — фалически символ), огънят, схващан като соларен знак, мъжко начало, разкриват продуциращата, оплодителната функция на ритуалите. Тя е предадена в успоредяване между природните и социални реалии: затоплянето — оплождане на земята от слънцето от една страна; от друга — запалването (също равно на оплождане) на усвоеното, моминско пространство.
И така, общият смисъл на Сирнишката обредност е да се повлияе магически върху бъдещото плодородие, да се осигури реколтата и да се продължи родовият ритъм.
______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~
МЕСНИ И СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ
И двата празника са подвижни, но винаги са в неделя; Месни заговезни — осем седмици преди Великден, Сирни заговезни — седем седмици преди Великден, когато започва Великият пост.
В съботата преди Месни заговезни е Задушница.
Празнува се за здраве и берекет. Седмицата между тези две недели се нарича Сирница; нарича се така, защото тя е подготовка за Великия пост. Като блажни се ядат само млечни и яйчени ястия. Думата заговезни идва от заговявам, започвам да постя. В съботата преди Месни заговезни е Задушница, когато се прави помен за мъртвите.
До Сирни заговезни трябва да приключат всички сватби, защото през Великия пост до вторник на Светлата седмица не се позволява венчание.
През седмицата — в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве. Също така през цялата седмица (или само на Сирни заговезни) се палят огньове и пак за драве се прескачат; после около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади.
Някъде у разпространен обичаят оратници (огруглици) — това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си; така се прогонват бълхите от всяка къща.
Много попуплярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Обикновено това продължава до късна нощ на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси, ако трябва, пламъците. В това време момата събира стрелите — колкото са повече, толкова тя е по-горда пред дружките си, защото е по-харесвана.
За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки. На трапезата се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
На Сирни заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и навсякъде по-младите искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: “Прощавай, мале, тате...”. “Просто да ти е, Господ да прощава” е задължителният отговор.. Затова празникът се нарича още и Прошка.
Позволени са волнодумствата на младите, забранени иначе през друго време на годината.
В най-общ смисъл обредността на Сирница е подчинена на подготовката за 49-дневния пост до Великден. Затова и носи идеята за "последно облажаване". То би могло да се разглежда в два плана. Първият е свързан с храната, която вече не е месо, сирене, яйца и масло. Такова шеговито, "последно" опитване е обичаят хамкане. Като подготовка за пост би могло да се тълкува и ритуалното очистване от бълхи чрез огъня.
Вторият план е социалният: забраната за сватби след Сирни заговезни; разрешаването на волнодумството по време на Сирница също предшестват и маркират бъдещия пост.
По принцип постите в народните представи са въздържание — и по отношение на храната, и в сексуално отношение. Те са своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. В традицията постът е временна смърт, след която задължително следва ново раждане. В този смисъл постът е равен на зимата, на погребването на житното зърно в земята. След зимата идва пролетта и съответно — покълването на зърното от земята. Следователно чрез наложеното безплодие, чрез девствеността ще се предизвика завъртане на цикъла към плодовитост. Тези представи логично се свързват със сезонната промяна — към пролет и лято.
Паленето на огньовете, хвърлянето на запалени стрели също насочва към по-древни култове (например към тракийската богиня Бендида). Стрелите (в случая — фалически символ), огънят, схващан като соларен знак, мъжко начало, разкриват продуциращата, оплодителната функция на ритуалите. Тя е предадена в успоредяване между природните и социални реалии: затоплянето — оплождане на земята от слънцето от една страна; от друга — запалването (също равно на оплождане) на усвоеното, моминско пространство.
И така, общият смисъл на Сирнишката обредност е да се повлияе магически върху бъдещото плодородие, да се осигури реколтата и да се продължи родовият ритъм.
______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~
Re: Ден за прошка!
Винаги съм го ненавиждала тоя ден!
Ама прощавам....и искам прошка. Не, защото е редно или е обичай, а защото така го чувствам в определени моменти. Но, точно тоя ден ми засяда буца в гърлото и една дума не мога да отроня
От както се помня в деня на прошка онемявам. Тая година бившия ми съпруг ще дойде у дома - имал да ми казва нещо. Какво ли ще е това точно на Сирни заговезни?
Ама прощавам....и искам прошка. Не, защото е редно или е обичай, а защото така го чувствам в определени моменти. Но, точно тоя ден ми засяда буца в гърлото и една дума не мога да отроня
От както се помня в деня на прошка онемявам. Тая година бившия ми съпруг ще дойде у дома - имал да ми казва нещо. Какво ли ще е това точно на Сирни заговезни?
в отговор на SNAPE FOR EVER
#8
Re: Може би...
... illusion_ има предвид на себе си... или греша? 
_____________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!
_____________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!
в отговор на SNAPE FOR EVER
#11
Re: Може би...
Не вярвам някой толкоз да му се е вързал, жалко би било.
Но illusion_ да каже, все пак.
_____________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!
Но illusion_ да каже, все пак.
_____________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!
в отговор на SNAPE FOR EVER
#13
Re: Нека аз, нека аз да кажа
Аааа, на онзи баща, друг трябва да му прощава.
Аз също трябва да простя на един баща....бащата на моя син.
Ама той откакто се разведохме си плаща редовно издръжката, че и отгоре. Преди това 5 години един бонбон не прати на сина си. За да не го изям аз ли, що ли.
Сега праща вече и бонбони, и маркови питиета даже.
Че аз съм щастливка бе
. Откакто се разведох, съм на сметка даже
Аз също трябва да простя на един баща....бащата на моя син.
Ама той откакто се разведохме си плаща редовно издръжката, че и отгоре. Преди това 5 години един бонбон не прати на сина си. За да не го изям аз ли, що ли.
Сега праща вече и бонбони, и маркови питиета даже
.
Че аз съм щастливка бе
. Откакто се разведох, съм на сметка дажеRe: Ден за прошка!
Не знам....може да е имало и такава.
Обаче не знам защо, аз бих обвинявала мъжа си, а не любовницата....еее, стига да не интригантства де. И не мога да си обясня, как така само тя ще е виновна, че се разваляло семейството. Ами оня баламурник пак чистичък ли да излезе Горкият той....слаби му били ангелите
Обаче не знам защо, аз бих обвинявала мъжа си, а не любовницата....еее, стига да не интригантства де. И не мога да си обясня, как така само тя ще е виновна, че се разваляло семейството. Ами оня баламурник пак чистичък ли да излезе
Горкият той....слаби му били ангелите
.
Там поне мога да мина с още една седмица постене