Ice Cavern
1 отговора
98 прегледа
Ice Cavern
Ice Cavern
Човека се приближи до огромният бял шкаф и се провря през цепнатината. Вътре беше адски студено и влажно. Човека започна да се разхожда и да разглежда наоколо. Навсякъде имаше някакви странни предмети, доста по-големи от него, покрити с лед. Изведнъж, нещо изскърца и вратата на шкафа започна да се отваря. Човека се уплаши и реши да се скрие. Имаше пролука в един от предметите и той веднага се завря вътре. Започна да пълзи към вътрешността, но изведнъж усети някаква странна миризма и се спря. Под него имаше нещо меко и леко мазно. Човека го помириса и с ужас установи, че ходи върху огромно парче месо. Изведнъж, тялото се размърда и го притисна леко. Човека си помисли, че е попаднал в някакво живо същество и веднага се опита да намери изход. Започна да пълзи обратно през меката материя, но изведнъж, натиска рязко се увеличи и нещо заклещи дясната му ръка през лакътя. Човека се опита да я измъкне, но не можа. Материята се разкъса и огромна стена от бели плочки мина през нея. Нещастника изкрещя от болка и ръката му се откъсна от тялото. Бялата стена се отдалчи заедно с отрязаната материя и крайника. Наявсякъде стана светло и човека видя, че вече не е в ледения шкаф. Нещо го държеше във въздуха. Болката след загубата на ръката беше непоносима и бедняка нямаше сили дори да огледа навън. Изведнъж, стената отново се появи и започна да се приближава. Човека изтръпна и се опита да се предвижи нанякъде, но нямаше време. Плочките се разделиха в два реда и всичко отново стана тъмно. Човека се ослуша и чу някакъв странен шум. Изведнъж, нещо започна да го притиска. Тялото се сви и парчето месо започна да цвърчи. Изведнъж, белите плочки разкъсаха материята милиметри зад човека и се събраха. Нялягането избута нещастника и той падна в пещерата. Стените бяха меки и мокри. Навсякъде беше влажно и много топло. Странното беше, че помещението беше много тясно и човека просто нямаше къде да отиде. Изведнъж, от едната страна започна да влиза светлина и човека видя, че плочките се разварят. Нещо под него се размърда и започна да го бута. Пода на пещерата се надигна и се изви на една страна избутвайки нещастника в ъгъла. Той беше напълно зависим от движеията на пещерата. Не можеше да се съпротивлява, защото всичко наоколо беше хлъзгаво, а и ръката му кървеше ужасно. Изведнъж, човека усети твърда земя под себе си. Под него имаше наредени няколко бели камъка със прост, но някак правилен релеф. Бяха идално полирани и наредени плътно един до друг. Изведнъж, светлината започна да намаява и човека се стресна. Погледна нагоре и видя друга редица от камъни която се приближава към него доста бързо. Подпря я с ръка и се опита да я задържи, но това беше невъзможно. Камъните свиха ръката му с лекота и го притиснаха помежду си. Човека се опита да си поеме дъх, но натиска се увеличаваше все повече. Нещо започна да хрущи и човечето изтръпна от болка. Пресата която беше попаднал започна да троши ребрата му. Бедняка умишлено завря краката си между по-задните камъни с надеждата да ги спре, но това беше безмислено. Плоскостите бяха ужасно твърди и не се спираха дори в костите на човека. Той изкрещя за последно и издъна. Пресата беше толкова мощна, че се затвори плътно през тялото му и направо го изстиска в пещерата. Кокалите му прехрупаха и станаха на парченца.
... Калина отвори устата си и отхапа още едно парче от сандвича.
Човека се приближи до огромният бял шкаф и се провря през цепнатината. Вътре беше адски студено и влажно. Човека започна да се разхожда и да разглежда наоколо. Навсякъде имаше някакви странни предмети, доста по-големи от него, покрити с лед. Изведнъж, нещо изскърца и вратата на шкафа започна да се отваря. Човека се уплаши и реши да се скрие. Имаше пролука в един от предметите и той веднага се завря вътре. Започна да пълзи към вътрешността, но изведнъж усети някаква странна миризма и се спря. Под него имаше нещо меко и леко мазно. Човека го помириса и с ужас установи, че ходи върху огромно парче месо. Изведнъж, тялото се размърда и го притисна леко. Човека си помисли, че е попаднал в някакво живо същество и веднага се опита да намери изход. Започна да пълзи обратно през меката материя, но изведнъж, натиска рязко се увеличи и нещо заклещи дясната му ръка през лакътя. Човека се опита да я измъкне, но не можа. Материята се разкъса и огромна стена от бели плочки мина през нея. Нещастника изкрещя от болка и ръката му се откъсна от тялото. Бялата стена се отдалчи заедно с отрязаната материя и крайника. Наявсякъде стана светло и човека видя, че вече не е в ледения шкаф. Нещо го държеше във въздуха. Болката след загубата на ръката беше непоносима и бедняка нямаше сили дори да огледа навън. Изведнъж, стената отново се появи и започна да се приближава. Човека изтръпна и се опита да се предвижи нанякъде, но нямаше време. Плочките се разделиха в два реда и всичко отново стана тъмно. Човека се ослуша и чу някакъв странен шум. Изведнъж, нещо започна да го притиска. Тялото се сви и парчето месо започна да цвърчи. Изведнъж, белите плочки разкъсаха материята милиметри зад човека и се събраха. Нялягането избута нещастника и той падна в пещерата. Стените бяха меки и мокри. Навсякъде беше влажно и много топло. Странното беше, че помещението беше много тясно и човека просто нямаше къде да отиде. Изведнъж, от едната страна започна да влиза светлина и човека видя, че плочките се разварят. Нещо под него се размърда и започна да го бута. Пода на пещерата се надигна и се изви на една страна избутвайки нещастника в ъгъла. Той беше напълно зависим от движеията на пещерата. Не можеше да се съпротивлява, защото всичко наоколо беше хлъзгаво, а и ръката му кървеше ужасно. Изведнъж, човека усети твърда земя под себе си. Под него имаше наредени няколко бели камъка със прост, но някак правилен релеф. Бяха идално полирани и наредени плътно един до друг. Изведнъж, светлината започна да намаява и човека се стресна. Погледна нагоре и видя друга редица от камъни която се приближава към него доста бързо. Подпря я с ръка и се опита да я задържи, но това беше невъзможно. Камъните свиха ръката му с лекота и го притиснаха помежду си. Човека се опита да си поеме дъх, но натиска се увеличаваше все повече. Нещо започна да хрущи и човечето изтръпна от болка. Пресата която беше попаднал започна да троши ребрата му. Бедняка умишлено завря краката си между по-задните камъни с надеждата да ги спре, но това беше безмислено. Плоскостите бяха ужасно твърди и не се спираха дори в костите на човека. Той изкрещя за последно и издъна. Пресата беше толкова мощна, че се затвори плътно през тялото му и направо го изстиска в пещерата. Кокалите му прехрупаха и станаха на парченца.
... Калина отвори устата си и отхапа още едно парче от сандвича.
