Наръчник - Част 2

Ако допуснем, че "Дронските правила" са Част 1 на въпросния Наръчник, която касае чисто битовата страна на нащата, то защо не помислим върху следващата стъпка?
Вече сме разведени, понаучили сме се как да се оправяме с туй-онуй след като вече сме сами. Но... рано или късно срещаме друг. Ами сега? Как да изградим връзка на взаимно доверие, след като сме неспособни да се доверим? А ако сме, как да запазим връзката си? Как да не допуснем старите грешки и да се предпазим от нови?
Иначе казано, способни ли сме на нова връзка и можем ли да я съхраним? А ако не - защо?

Само с доверие и откритост. Кой иска да си позволява пак да сбърка? Аз за да получиш откритост трябва и да дадеш!

пробвах и се оказа печеливша стратегия.


груууууух :)))

пък се оказа губеща.. Явно съм сбъркала човека

Чета ви и този път не на шега се замислих, че и аз няма да мога да се справя със ситуацията.
След развода знам много добре, какво не искам от един нов партньор, но ми е почти невъзможно да кажа какво искам от него...

Сигурна съм само ,че не искам никога повече да се омъжвам.

Qui scribit, bis legit.

За последното, и аз


_____________
Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

аз винаги съм безкрайно открит и откровен. винаги имам и давам доверие. това ме прави силен, защото съм самия себе си. но факт е, че това плаши. не знам защо хората предпочитат лицемерието пред откровеността. защото е по-красиво? защото е по-лесно? защото предпазва? о, не. това за мен са глупости.

Run, rabbit, run! Don't sit down, forget the sun ...

Мисля, че всеки свестен човек, цени откровенноста у другия, но трябва да не се минава границата!
Защото има хора, които под предлога, че са откровени - въщност крият природната си нетактичност, нечуствителонст, липса на възпитание или дори неадекватност, непособност за общуване.
Да не говорим, за случаите на обикновена грубост и успокояване на собствените нерви, за сметка на чуждото его.
Дано наистина да си това, за което се мислиш. Би ми било приятно...

Qui scribit, bis legit.

права си, много често зад тези думи всъщност се крият съвсем различни неща. но това е живота, нали?
не обичам да говоря за себе си ... но мисля, че имам изградена ценностна система, която макар и различна, мисля, че е правилната. не съжалявам за това, което съм. но ... нали не сме ние, които трябва да даваме мнение за самите себе си?
благодаря ти за хубавите думи. на мен вече ми е приятно.

Run, rabbit, run! Don't sit down, forget the sun ...

пак ще си поговорим един ден

девят грама в сердце постой не зови...