Кое е мястото?...

"От определено място нататък връщане няма. Това е мястото, което трябва да се достигне."
Кафка

За мене е смъртта. Една друга мисъл твърди, че щом си жив - не си си изпълнил мисията в живота...

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

Критичната точка.Точката, от която няма връщане назад.Достигането на тази точка води със себе си страшно много отговорности.Защото някои дела, не могат да бъдат поправени и времето не може да бъде върнато назад.

--------------------------------------------
Блазе ти, че си глупав.

Точката, в която осъзнаеш, че си отговорен за всяка детска сълза по целия свят...

Красотата ще спаси света...

За мисията - да, възможно е, но дали човекът е нечия мисия...,или мисията на човека е живот тук...и сега...

А за смъртта...
смъртта не е край...мисля, че дори не е начало...
Наистина смъртта е място, откъдето завръщане няма...,но до там стигат всички, неизбежно...Въпросът е кое е мястото, което ТРЯБВА да се достигне?

"Мястото" - от много точки е... и тази определено е една от тях.
Как я видя?
Защо малко хора я виждат?

Мисля, че смъртта може да настъпи преди края...или никога да не настъпи...

__________

Ако Бог ми дари парченце живот

Ако за миг Бог забрави, че съм парцалена кукла и ми подари парченце живот, може би нямаше да кажа всичко, за което си мисля сега...
Ще оценявам нещата не по стойността им,а по съдържанието.
Ще мечтая много.
Ще спя съвсем малко, защото едно затваряне на очите отнема светлината за 60 секунди.
Ще бягам щом другите чакат.
Ще слушам щом другите говорят.
И ще излапам с наслада голям шоколадов сладолед.
Ако Бог ми даде парченце живот...
Ще нарисувам една картина. С цветовете на Ван Гог, с поезията на Бенедети, с песните на Серат. Тя ще е като серенада, възпяваща луната. С мойте сълзи ще полея розите в градината, за да усетя болка от бодлите им и нежност от листенцата.
Ако Бог ми подари парченце живот...
На всички хора ще им кажа, че винаги съм ги обичал.
Мъжете ще ги сгълча, че са глупци, ако не искат да се влюбят, защото били стари.
На старците ще обясня, че смъртта не идва със старостта, а със забравата.
На децата ще им дам крила, но ще ги оставя сами да се научат да летят.
А на жените...ще им призная, че цял живот съм ги обожавал.
Ако Бог ми подари парченце живот...
Ще се обличам съвсем простичко, ще легна на слънце и ще разголя не само тялото, но и душата си. И цялата си злоба ще я извадя върху късче лед и ще го оставя да се стопи на слънцето.
Научих твърде много от вас, хората до мен.
Разбрах,че всеки иска да живее на върха на планината, без да си дава сметка, че щастието е по пътя към върха.
Усетих, че за да помогнеш на другия, когато е в беда, трябва да го гледаш отдолу нагоре, а не обратното.
Научих толкова много от вас, хората до мен.
Но всичко ще потъне в забрава и ще погине, когато ме затворите в куфара...
Тогава аз наистина ще започна да умирам.
Приятели, дано не ви тежа като верига!
Не чакам отговор от вас. Не ми пишете! Не ме търсете!
Искам само да чуете сега словата ми.
И да почувствате, че нещо се променя.

8 октомври 2000г.
Габриел Гарсия Маркес
__________

Мястото би могло да бъде самоосъзнаването, прошката, любовта...
Или по - точно, това са точки от мястото.

Това е точно онази точка, при достигането на която се оказва, че си отишъл прекалено далеч и вече си твърде близо...

Прозрението.

Усвоеният урок.