Много плачем.

Моята дъщеря е на 4,5 месеца. От 2-3 седмици се започна един рев като я оставям сама в стаята за да и направя храната. Не дава други хора да я гушкат освен аз и мъжа ми. Преди я оставах на свекърва ми за 1-2, но сега не и дава да се доближи до нея(то тя на никои не дава).
Просто това е ужасна работа. Страшно ме изнервя с този непрестанен рев. Немога да изляза от стаята за 2 мин.
Имал ли е някои такъв проблем? И кога минава това състояние?

Ние го минахме тоя етап. Наистина е изнервящо( особено в моя случай, дето се казва до банята да отида с мен го мъкна, че съм сама) , но успокояващото е, че минава.
Детето започва да се страхува да не бъде изоствено. Аз първоначално се воден по Спок , да бъде оствено да реве...обаче след 1 опит ми се стори доста нехуманно и реших да се оправям както аз смятна за добре. Та идеята ми е- не го оставяй да плаче, а като заплаче го успокой и не му се карай. Да види детето, че си при него и винаги като заплаче ти отиваш, т.е като има нужа от теб ще си до него. При нас подейства още на 2-рия ден.
Трябва да ти кажа, че за 3-4 дни се размина цялата история.
И ..въоражи се с търпение..

Така правя от 2 седмици ама нещо май се влошава положението.

всички деца минават през няколко подобни етапа. кои по-рано, кои по-късно.
големият ми син започна да реве истерично от свекърва ми когато беше на 5,5 м. и продължи докато не навърши 18 месеца. а сега много я обича. с мен идваше винаги до тоалетната, докато стана на 2 г. и 1/2. иначе беше неистов рев. питай ме как съм се оправяла през време на месечния цикъл. бях се научила да го мъкна със себе си из цялата къща. простирах с него на терасата, готвех с него в кухнята и т.н. свикни с тази мисъл, не се нервирай, не го оставяй да плаче прекалено много и знай че след време ще си спомняш с усмивка за тези трудни моменти.

Ама това е ужасно. Аз си мислех, че до няколко седмици ще премине.

зависи от детето. просто исках да те подготвя, че има "тежки" случаи. и при мартин имаше периоди на относително затишие, но като цяло си искаше мама дълго време. отчитам факта, че аз тръгнах на работа, когато беше на 6 месеца и той ме виждаше само вечер и през уикенда. възможно е просто да е наваксвал за отсъстивето ми.

Румен се дереше така още в родилния дом. Направо се побърквах. Даже ме беше срам - 3-то бебче ми е. Целия етаж спи - само той плаче неутешимо. Една мила сестра дойде - сложи го по корем, той се успокои - оттогава спи само така., но пак често плаче. Като станахме на около 7мес. Купихме кошара, че да има къде да го слагам когато сме в хола и кухнята.
Позволи ми един съвет - точно някъде 5-7 месеца започва нещо като режим. Бебчето вече започва да свиква, че горе долу по едно и също време мама го оставя само или е в кошарата при нея или си играе с него или яде и т.н.
Аз и досега (9мес.) имам понякога вашия проблем. Не дава никой друг да го гушка освен мен, но обикновено тогава му се спи или е гладен или иска да сменим памперса. Като започнете да сядате да играете да пълзите и вниманието вече се задържа по-дълго в игра става по-лесно. Е, после извън кошарата вече пак е трудно, но пък ако е винаги до теб има и друго предимство - винаги е под око да не се нарани. Най големия също идваше с мен в тоалетната, но живеехме със свекърва ми и там не можеше да оставям вратата открехната. После за по-малкия вече бяхме саммосточтелни и го научих да ме чака пред вратата. Сега бебчо не върви постоянно след мен, но аз се услушвам постоянно и щом в другата стая се закроти тичам да видя какво пипа Ужас
Децата са различни . Малкият ни батко като плачеше малко и се успокояваше и досега(3г) като се разсърди нещо най лесно се успокоява ако си отиде за малко в стаята и после го помилвам и цункам.

Старай се да разбираш причината за плача. Тя е различна. Пробвай различни неща за утешение и постепенно и неусетно ще разбереш че говорите на един език. Дано не сум натрапила мнението си. Пожелавам ви спокойно време и много усмивки

NE STE SAMO VIE...I MOIAT SIN E SA6TIA, NEMOGA DA OTIDA DA SI ISMIA ZABITE SPOKOINO SUTRIN, A DA NE GOVORIM DA GO OSTAVIA ZA PO-DALGO. ZAPO4NA DA GO PRAVI NIAKADE OKOLO 4mes I VSE TAKA PRODALJAVA V SA6TIA DUH A VE4E SME 8mes. SAMO NEMOGA DA TI KAJA DALI DELI HORATA, ZA6TOTO SAMO AZ SAM SAMA S NEGO I SE GLEDANE DVAMATA. NO planet TI E OBIASNILA NE6TATA TO4NO KAKTO SA SI...USPEH I POVE4E TARPENIE...USMIHVAI SE I I GOVORI NEJNO, IGRAI S NEIA, PRAVI I GIMNASTIKA I 6TE VIDI6 4E 6TE SE USPOKOI I 6TE TI DAVA MALKO VREME DA SE SKRIVA6...



NIE DAJE SI HAPVAME VSI4KO

Щом сте били така до 2 и 6 месеца значи ние сме по зле от вас - вече е на 2 и 7 месеца и е първа кипра с мене в тоалетната/и навсякъде!/.
Като каза месечен цикъл, у дома си имаме 'малки папаси на мама и големи папаси на Сиси - ного са убаби!'

[линк]

че това е съвсем нормално и големия и малкия от около 5 си месец бяха като ваденки за мен. В тоалетната заедно, в банята / като си мия зъбите сутрин и лицето пак / докато бяха по-малки дори се къпех на отворена врата и им слагах едно корито с играчки до ваната хем да са ми под око хем да не мислят комшиите, че ги дера. Готвя с тях и т.н. просто не си представям даже, че има и друг тип деца. А честно казано и не ща а научавам така си мисля че и мойте са си добри.
Големия сега е на 6 години и половина и все още като готвя често идва при мен в кухнята та готвенето е свързано и с прескачане на камиони, кубчета и фулмастри по пода

Успокоих се , като ви 4ета , 4е Макс не е единствената "лепка". Има моменти , когато ме влудява това положение

Има ли подобрение? От няколко дни и ние сме във вашата група... Направо е влудяващо...