Пак малко за храните.

Какво ще кажете за вашата зимно-пролетна прехрана. Сега започва копривата, да се хванем за зелено е добре, освен това има богат избор от семена за покълване. Някой използва ли ги за храна?
Някое прилично и вкусно предложение?

Не съм сигурна дали съм я казвала тази рецепта, но пак ще я напиша, че тук може да се види от повече хора, а е полезна и вкусна:

Копривата се измива и нарязва. Залива се в съд с подсолена вода и се задушава, до омекване. Водата не трябва да е много, за да не се налага да се изхвърля отварата от копривата, нищо да не се губи. Като поизстине се пасира и се добавят смлени орехи, колкото да се сгъсти като пастет. Прибавя се счукан чесън, според вкуса, сок от лимон, зехтин и нарязан на ситно пресен магданоз.

Да ви е сладко!

Ето няколко кулинарни тайни от областта на копривата. За съжаление съм от тези готвачи, дето не знаят как се работи с грамове, лъжички и пропорции. Всичко го слагам по усет и затова не мога да ви кажа от кое по колко. Но предполагам, няма да е проблем.

Супа от коприва:
В заврялата вода се слага лукът да ври и се добавя сол на вкус. Като уври лукът, се слага нарязаната коприва, доматен сос и фиде. Ври десетина минути, след което се добавя натрошено сирене. По желание може да се разбие и добави едно яйце, след което ври още 5 минути.

Яхния от коприва:
Запържва се лук и чесън, но се добавя и малко вода, така, че да се задушава. Задушава се докато лукът стане готов и да остане на мазнина, т.е. да изври водата. След това се слага копривата и се обърква само няколко пъти и веднага се добавя брашното, после се слага червен пипер, доматен сос, после се залива се с хладка вода и ври не повече от 10 минути.

Панирана коприва:
Прави се панировка, кой каквато знае. Най- лесната е да се разбъркат яйцата и да се добави към тях брашно, вместо пшенично може да се използва царевичо. Предварително се отделят цели стръкове коприва за панировката. Стръка се топва и се панира, работи се с щипка.

Салата от коприва:
Копривата се накисва в студена вода и сол за 30 минути. След това се изцежда и се добавя пресен лук, варено яйце, листа от глухарче, пресен джоджен, може кълнове според вкуса. Подправя се със сол, зехтин и лимон. Вместо сол, може да се използва соев сос.

Мусака от коприва:
Запържва се лук. Слага се копривата, заедно с кимион, индийско орехче, джоджен, чубрица, черен пипер. Пържи се 1-2 минути и се добавя ориза (ориза предварително се подготвя по следният начин – оставя се 30 минути във вода, след което се измива, изцежда и се оставя да изсъхне). След като се изпържи, се залива с хладка вода в съотношение 1:4 и се пече във фурна. След като му изври водата, се прави заливка за мусака от – брашно, кисело мляко, сирене и пресен магданоз. Това се разбърква и се залива. Допича се.

Пържена коприва:
Задушава се лука, добавя се копривата с чубрица, джоджен и кимион, сол. Пържи се няколоко минути и е готово.

Запарка от коприва:
Не се вари, понеже се инактивират полезните вещества. Само се запарва във вряла вода, после се прецежда и се пие отварата сутрин на гладно. Засилва организма, повишава защитните сили, зачервява гребена, пречиства кръвта. Още много други полезни неща прави, но няма да се задълбочавам. Не е проблем да се пие всяка сутрин в продължение на един месец, пролетно време за изчистване на кръвта. Запарва се една съпена лъжица нарязана коприва за чаша вода.

Ако се използва коприва за готвене, първо трябва да се запържва, понеже превзема вкуса.

Казаха ми, че има излязла книга специално за глухарчето и копривата, не съм я виждал, но ако някой я види, да каже.

Благодаря, тъкмо ще си разнообразя асортимента от ястия с коприва.

А ти спомена нещо за семена, може ли повече да кажеш?

Разбира се, най-добре е млада и прясна коприва. Но и изсушена става, понеже не е възможно винаги да имаш под ръка прясна. Изсушена собственоръчно или от магазин. Аз наскоро намерих в магазин за здравословни храни изсушена и смляна КОПРИВА НА ПРАХ /само от листа и връхчета пише на опаковката/ - нейното приложение по-скоро е като подправка - слагала съм в кюфтета, в супи, мусака, и изобщо където ми хареса... Придава специфичен и приятен вкус. Даже и в салати съм слагала, макар че пише да е в "ястия, приготвени с топлинна обработка".
А пък каша от прясна коприва с орехи, ммммм... чудо на чудесата - случвало се е на Великден другите да ядат агне, пък аз - копривена каша, защото ми е по-вкусно...

Сега видях, че няма рецепта за каша с коприва. Ето как я правя аз:
Прясната коприва се попарва с вряща вода и се нарязва; отварата се запазва. Брашното се запържва леко в олио и масло за вкус /вие си решавате колко лъжици брашно/, слага се и щипка червен пипер; размива се с отварата до доста рядка каша. Внимавайте да не стане на бучки, размивайте не върху котлона; ако стане на бучки, не се отчайвате, а прецедете през сито и разбийте бучките. Слага се и копривата и се посолява. Ври на слаб огън, докато се сгъсти, но не прекалено да се сгъсти, защото след изстиване става по-гъста. Малко преди да се свали от котлона, се слагат начупени орехи /не смлени/ и пресен чесън. Колкото повече орехи, толкова по-добре. Не казвам количества, защото винаги готвя на око.

Забравих да ти благодаря за рецептата, скоро ще я пробвам.

Ще напиша и за семената, предполагам тези дни.

Радвам се, че добави твоята рецепта.
За съжаление връхчетата от коприва не са връхчета, а цели стари растения, изсушени и после смляни на фуражомелка. Знам, понеже съм виждал.
Освен това, не мисля, че е нужно цяла година да се храним с коприва, тя е достатъчна само през пролетта, понеже е първото зелено растение, много ценно както знаем. След това излизат други. Ако ще използваме сушена коприва, по- добре ние да си я берем. Може да се смели на ситно сито на брашно, а може да се използва и като цяло растение. През есента излиза нова коприва и тогава е добре да се бере за зимата. Старата коприва не е добра за консумация, особенно като върже. От сушена коприва става добра супа , пък може и други работи. Най- добре е да се пие чай през зимата...докато излезе пресната.

Ако някой знае питателни рецпти за приготвяне на просо, елда, нахут, соя и др. нека каже, ще бъда благодарен. Във всякакво състояние.

Привет,

нямам много опит, иначе интересна тема :-) .
По принцип кълновете са най-доброто, но явно не при всички варива/зърнени става. Правил съм си от нахут, но изглежда имат много скорбяла, та по-добре варени; от леща също ги попарих, че бяха жилави. При соя е най-добре мляко (вкл. и "кисело") и тофу - има апарати за правене на такива, а други продукти от соя избягвам (като соев изолат, и пр.). От люцерна ("alfa-alfa" - дребни семенца са) си правех (изисква около седмица) - много крехки, и изключително питателни, наричат я "царицата на кълновете". Иначе житните са ми любими - с малко орехи (предварително накиснати), ябълки, мед ...

Копривата сега ли излиза не разбрах, или есента ?

И от мен.
Нахута, леко покълнал около 5 милиметра, може да се сготви на гювеч с кисело зеле, става чудесен. Верно е малко труден за директна консумация покълнал или накиснат, но може да се сложи към подложка. Нали знаеш, че покълналите семена изискват подложка, например стърган морков, зеле или нещо друго според вкуса и съвместимостта. Подправят се с зехтин, лимон и соев сос. Вместо соевият сос, може да се ползва сол, но за препоръчване е натриевият глутаминат(мичин), пред готварската сол(натриев хлорид). Мисля, че глутамината се извлича от растения, но ако някой знае повече да каже. Специално нахута и соята в покълнал вид ги консумирам без нищо, отделно от салатата. Само им махам външната обвивка. Храната, освен нормалният вкус има и още един, той е финен и се усеща само при осъзнато хранене. Затова се препоръчва първо храната да се предложи на Бог, преди да се консумира. Индусите го правят, но също и в християнството го има - молитвата преди хранене. Това, пречиства сърцето, ума, повишава осъзнаването и изостря вкуса. Ако се внесе нечиста храна, нещо отвътре се бунтува. Ако се акцинтира на вътрешният вкус, външният дори непригоден първоначално, става приятен в последствие.
Какви са тези апарати - тофу?
Копривата излиза пролетта, но на есен, след като е изсъхнала през лятото, или е окосена, от влагата избива нова и свежа.

Баба ми приготвя нахута много вкусно, но не знам как. Тук за съжаление не мога да разбера дали изобщо се продава и ако да откъде мога да си купя. Но потърсих рецепти, в случай че намеря в някой магазин. Ето една от Изток. нет:

ВКУСЕН НАХУТ


Време за приготвяне: с тенджера под налягане – 40 минути, без нея – 5 часа (може да се използва и глинено гърне)

+ Вата, – Питта, – Капха Порции: 6


1,5 чаши сух нахут






2,5 до 3 чаши вода (до 4 чаши при готвене в места с голяма надморска височина)

2 супени лъжици олио (сусамено или слънчогледово)

1/2 чаена лъжичка синапено семе

1 домат, нарязан на малки парченца

1 чаена лъжичка къри

2 супени лъжици сусамено семе (очистено, измито и отцедено)

1 чаена лъжичка морска сол

1 чаена лъжичка смлян кориандър

1/2 чаена лъжичка куркума

Накиснете нахута за през нощта, ако ви е възможно. Изхвърлете водата, сложете нова вода и сварете в тенджера под налягане на средно силен огън за 25–30 минути.

Или го възварете в 4 чаши вода за 2 минути, след което го оставете да кисне в същата вода 3-4 часа. Отцедете и сложете 2½ чаши нова вода. Сложете на силен огън да заври, после варете на средно силен огън около 50 минути или докато нахутът омекне.

Когато нахутът се свари, загрейте олиото в дебелостенна тенджера, прибавете синапеното семе. Когато то започне да пука, прибавете доматите и кърито. Задушете 2–3 минути. Добавете сусаменото семе, нахута, солта, кориандъра и куркумата. Разбъркайте добре и оставете на огъня още 2–3 минути.

Коментар: Върви добре с “чапати” и е превъзходно с ориз . Нахутът е най-сухият от бобовите растения, затова и особено подходящ за влажната Капха. Тъй като е охлаждащ и сух, нахутът се нуждае от помощта на чесън или синапено семе, за да се затопли, както и от достатъчно време за добро сваряване. Често към ястията с нахут се прибавят малки количество сусамено семе, за да станат те по-маслени – затоплящи и омазняващи.

Ако ястието се прави с индийски нахут (кала чана), който е тъмнокафяв, то добре се съчетава с царевичен хляб и някой яркоцветен зеленчук като задушено броколи или подсладени моркови.

Аюрведичната кухня

To the eyes of the man of imagination, Nature is Imagination itself. - William Blake

Добре ме подсети, верно, че там я имаше.
Май да си поръчам книгата.

Бяхме брали коприва напролет, излиза около реките, влажността. Значи и на есен имало :-) Мерси.

Апаратите са за правене на соево/бадемово/оризово и пр. мляко и тофу (=продукт с консистенция подобна на месото и сиренето, от сгъстено соево мляко) - ставало бързо, но нямам опит с тях и вероятно са удобни за големи семейства.

:-)

Тофу има и в малки опаковки, тук се намира, но аз предпочитам гранулата когато става дума за кюфтетата, сърми, пълнени чушки, просто съм му свикнала с ползването. Опитвала съм кремове, пастети, кашкавал Тофу. Доста вкусни са, а може и с малко допълнително подправяне да се подобрят на аромат и вкус.

От соевите хапки стават много вкусни ястия като заместител на мръвките, но номерът е да се заливат за попарване със зеленчуков бульон, за да отнеме от аромата на соята.

Подсещането е взаимно :)))) Аз те подсетих за книгата, а твоята тема ме подсети, че трябва да избера рецепта за лесна, бърза и вкусна българска салата, с която да представя България на предстоящото тържество "The Taste of the World - Вкусът на света" в училището на дъщеря ми идната седмица. Приемам рецепти и съвети

To the eyes of the man of imagination, Nature is Imagination itself. - William Blake

Вчера готвих тофу супа с пилешко, за дъщеря ми. Тя е много капризна, но наскоро се реши да опита такава супа в един тайлансдки ресторант и й хареса, затова обещах да й направя в къщи. Не се получи същата и тя отказа да я яде, но на мен ми хареса - само добавих малко соев сос.

To the eyes of the man of imagination, Nature is Imagination itself. - William Blake

И на мен гранулатът ми е вкусен, но не бих го сложил към първокачествените храни - минава голяма (и вероятно химична) преработка (sorry, повече инфо нямам). Ей сега ще се обади някой от iztok.net, да каже че е тамастична храна .

И аз чувах подобни мнения, но не бях сигурна в достоверността. Еми, ще го употребяваме рядко тогава или въобще ще се откажем. Дали може от някъде да се научи повече, да е сигурна информацията?

Делфин беше пуснала тук извадка от "Световната конспирация с/у здравето" на д-р Гълъбов - за гранулата пише че се използва висока Т и налягане, киселини, основи, алуминий и пр. за да се извлече, при което се образуват нитрити (силно канцерогенни). Иначе недей гледа всичко което пише за соята - в тофу и соево мляко почти няма въглехидрати, а и критикуваните изофлавони би следвало да са полезни в нормални количества (антиоксидант - азиатците почти нямат хормонозависим рак, което се свързва именно с високата консумация на изофлавони от соята - които фино наподобавят в действието си естрогените - женски пол. хормони), а и ги има и в др. храни (ленено семе, варива....)