Това хранене-ПРОБЛЕМИ!

Какво да правя??? Направо вече съм в чудо и лошото е, че нервите не ми издържат. Никълъс не иска да яде! Казах си, че причината е, че го храня рано сутрин с мляко /примерно 4-5-6 часа/ и после и в 1 наобед не иска. Обаче устискахме тази нощ и в 8 исках да му дам- приготвих попара и каша- което погелае. Е, да, ама не! Последното му хранене вечер е в 20-20,30 часа /даже снощи изпи 160 грама, а не 240/. Незнам какво да правя. Само мрънка като види, че ше яде, а аз съм на ръба вече. И да не казвам какво става като се ядосам съвсем. ЗНАМ, ЧЕ НЕ Е РЕДНО! Знам го. Но как се постъпва, след като вече си травмирал детето с ядене насила??! Никъде не прочетох по книгите какво да се прави в такива случаи. А моите манджи хич не ги иска. И лъжица му давам /да се занимава и той, докато се храни/- но, ефект няма. Нито с играчки, нито с нищо. Никой ли не се е сблъсквал с подобен проблем? Ако го оставя гладен, и млякото ли да не му давам за вечеря? Как изобщо да си го втълпя, че не бива да го насилвам?
А дали е редно да го оставям да броди из стаята и аз да го храня? Така се получава понякога...

Само не го насилвай!!!Опитвай всичко друго,но не го карай да яде насила и на всяка цена...нищо няма да му стане да постои ден-два почти гладен...а дори и седмица.То си знае колко му се яде.
Моята най-голяма грешка при отглеждането е,че трябваше да си изяжда всичко,което съм приготвила и то точно това,което му предложа...независимо дали иска или не.Сега си е изградил ужасния рефлекс да повръща на секундата ако нещо не му хареса,а това става почти всеки ден.Да не говорим,че като цяло се отврати от всякаква храна,не желае дори да опита каквото и да било.....а съм сигурна,че би му харесала прекрасната торта или пък топлата палачинка....
И вината е изцяло моя...на всяка цена трябваше да си изяде противното му ядене...затова не прави моята грешка.Остави го гладно за да му се услади това което пожелае да яде,иначе ще го отвратиш от храната...при нас е вече късно и сега е най-злоядото дете,което съм виждала......не желае нито шоколад,нито банан,нито принцеса...НИЩО!Просто кошмар....

Ауууууууу....... А на колко е твоето дете? Той засега не е повръщал, но започва да мрънка и да се извива на стола, още щом види купичката и лъжицата си...Ох, трябва да имам по- силна воля и здрав разум... Ама е труднооооооо

на сестра ми хлапето беше същото...
всяко ядене проблем...беше докарал майка си до нервни кризи...а сестра ми не е човек дето се ядосва лесно (обикновено тя ядосва другите)

като тръгна на детска градина - изведнъж почна да яде...сега спиране няма

а лекарката какво ти каза ?

[линк]

Тук лекар не виждаш, а медицински персонал. Та, казаха ми да го храня по- често и по малко, за да свикнел и да не съм го правела на проблем... Хич не щат да чуят, че той се мръщи и пищи още преди да го сложа на стола...

И аз не мисля,че някой педиатър се замисля какъв ежедневен психически тормоз изживяват и майките и децата,които са с този проблем.Никоя майка не може да ме убеди,че палавото й дете е по-голям проблем от моето злоядо момче....хиляди пъти предпочитам да чупи и да беснее,но да знам че в корема има нещо или поне като ме види,че ям портокал да дойде и да ми го вземе от устата.Ще му купя 5 кг. портокали след това.
А пък лекарите надали имат готова рецепта за това как 4 пъти на ден да се правиш на маймуна,само и само да провреш 5 лъжици.А нервите се топят ли топят......

Аз лично не съм имала нерви, да я оставя да гладува, т.е. да я оставя да пропусне ядене, че за следващото да яде. Имали сме периоди в които с месеци караше основно на мляко (това след като е захранена).
Разчитах на готовите пюрета, и тя явно свикна с тях, защото отказваше да яде приготвено от мен, а на мен ми писваше много бързо да готвя и хвърлям, та не се натисках много да е домашно. Резултатите са плачевни - на 2 год и 1 месец сме, а ядем само готови пюрета! Е, случва се да се излъже да хапне веднъж в месеца леща, но до тук! От нашата храна яде само (и с желание) баница, пържени филий, пържени картофи, палачинки, торта, кисело мляко, кашкавал.
От плодовете само ябълка, банан и сушени смокини - нищо друго не признава!
Не проявява никакъв интерес към храната ни, но виж чашите не можем да си опазим, както и да спрем устрема й да ни храни наред.
Не съм я насилвала, като изкляча периода в който трябваше да й сложа почти насила в устата първата лъжичка, за да види, че става за ядене, като след това си се хранеше нормално.
Та след всичко това си мисля, че е трябвало да съм малко по-смела и да я оставя да постои гладна, че вечно гладна няма да остане, но капризна е факт че стана.
Понякога и намаляването или спирането на млякото има ефект при апетита.

все едно аз съм го писала... Съвета ми е да бъдеш по-голям инат от него. Жорко от три месеца не пие сок и мляко, защото му ги давам от чаша и диването продължава да ги иска от шише, но такова просто няма. Имахме периоди, когато от глад залиташе и падаше през три минути. Но аз съм на работа по цял ден и в 6 вечерта нямам нерви да се правя на маймуна и да го гоня с лъжицата. В яслата погладува в началото, но почна да яде , защото там никой не го моли за нищо и вижда, че или ще яде, или ще си седи гладен. Най-ме хваща яд като пазаруваме и почва да иска това и онова, а после не ги поглежда нещата, които съм му купила. Само шоколад иска, но в момента взима хомеопатични лекарства, та и това му е забранено.

Леле, като ви чета и виждам, че ама хич не съм единствена... Лелеееее. Тия лекари, вместо да пишат само по колко грама и колко пъти на ден да яде детето, по-добре ще направят и по-полезни ще са, ако пишат реални и практични съвети за трудното хранене... И като ви чета, виждам, че май така ще си и продължаваме...

Аз имам много опит със злоядата ми дъщеря, която е вече на 7 години. Тя си е такава и докато не влезе в пубертета сигурно няма да се оправи, но поне се научих, че не е чак толкова трагично, защото въпреки че яде малко, си се развива нормално.
Маят съвет е да го оставиш да гладува. Знам, че е изключително трудно. Започва да те измъчват съмнения, че не се грижиш достатъчно добре за детето, че нещо може да му стане или да се разболее.
Съветвам те: сутринта като стане от сън да не му даваш нищо. Нека огладнее хубаво. За обяд му приготви нещо, което наистина харесва. Сипи му много малко храна, по-малко отколкото обикновено изяжда. Тогава би трябвало да го изяде. Дори и да не го изяде, нека по никакъв начин не разбира, че това те тревожи. Те са много хитри и се възползват от всеки един момент. Ако не иска просто прибери чинийката, но ако го изяде го нахвали едно хубаво. Нека се почувства горд от себе си. Важното е храната да е много малко количество. На следващото хранене направи същото. Така след няколко дена би трябвало да се справиш с това, че си го наплашила от храната. Сигурно няма да стане по-ящен, но поне няма да се страхува. Не се притеснявай, че ще остане недохранен. Все пак това е само за няколко дена. А и организма има способността да усвоява по-добре храната, когато тя е в по-малко количество. Най-хубавото е ако успееш да го накараш да чувства истински глад и да си иска сам. Успех!

Това вече определено не го разбирам. Насилваш бебето си да яде, късаш си нервите, разбираш, че това не е правилно и пак го правиш??? Защо? Защото някой е казал, че бебето на определена възраст трябва да изяде определено количество определена храна??? Колко е голямо бебето? Изглежда ли гладно, отслабва ли? Какво става, че така го мъчиш?

Не знам, какво четеш, обаче навсякъде пише, че твоята работа е да приготвиш вкусна, полезна и разнообразна храна и да я предложиш на детето, а само то решава, кога и колко да изяде. Ако упорито отказва храна, спираш да му предлагаш за 2-3 седмици и после пробваш пак. Горещо препоръчвам да прочетеш dr Sears на тази тема.
Ако не иска да яде заради зъбите, то даже ако му спреш млякото, няма да прояде.

И последно, което трябва да правиш е да търсиш съвет за хранене от педиатър. Той е специалист по детски болести, а въпроси на кърменето и храненето просто не са неговата специализация.

Ани&Влади (10.06.2002г)

Kato kaza kupichkata i lyjizata i se setih, che mojta hitrusha otkazvashe kategorichno da si jade ot nejnata kupichka, zashtoto njakolko pyti i bjah predlojila pure, koeto ne i haresvashe. Syshtoto pure, slojeno v mojata kupichka i predlojeno s mojata lyjiza se jadeshe s goljama ohota. Opitaj trika s druga kupichka i lyjiza (ne negova).

Drug syvet, osven da ne go nasilvash, ne moga da ti dam. Opitaj da ogladnee i predloji neshto, koeto znaesh, che jade s udovolstvie.
Kysmet!

чети тук и се успокой, че не си сама в тази битка с "неядящите"

Ама как го правите това с насилването? Моля те, опиши ми! Просто не мога да си го представя! Та аз ако пъхна лъжицата в устата на Ева без тя да иска това да стане, така се обижда и започва да плаче...Правила съм го веднъж, дваж, и то не със сила, а просто съм издебвала момента, въпреки, че тя е показала нежелание, но още с първата лъжица спирам, потресена от реакцията и и от това, което се опитвам да направя. Ако знаете как възмутено и обидено ме погледна...И добре, че така ми реагира, че като знам в какво състояние се изпада, когато детето ти не яде, сигурно и аз щях да злоупотребявам.
Много беше зле при нас...Още от началото на захранването се мръщеше на всичко, различно от каша, плодово пюре и кърма. Готови зеленчукови пюрета плюеше с отвращение. Чаак към десетия месец започна да яде готвени от мен храни, без да се налага да и устройвам представления по хранене на кукли, татковци и т.н., и то постепенно увеличаваше количеството. Сега вече няма проблеми с храненето, но ми ковстваше много, много нерви и притеснения.
И всичко като че се промени, когато спрях да се тревожа и притеснявам. Те го усещат! Колкото и да се мъчиш да запазиш самообладание, те усещат, че си напрегнат в очакване на поредния отказ...
НЕПУКИЗЪМ, БЕЗРАЗЛИЧИЕ И СЪОБРАЗЯВАНЕ С ЖЕЛАНИЯТА НА ДЕТЕТО, но не да го храните със зрънчовци и шоколад, разбира се! Друго не помага! Предлагайте разнообразие, но не се съсипвайте да готвите по три манджи. Примерно някаква салата от сурови зеленчуци, основната манджа, нарязано сирене или кашкавал, плодово пюре, хляб...все нещо ще му грабне окото.
За мен най-добрите съвети за злояди деца могат да се прочетат от книгата на добрия стар д-р Спок. Там си го е казал чудесно човека, а съвременните автори само доразвиват казаното от него или го пресъздават със свои думи.
Мисля, че положението винаги може да се оправи, дори и детето да е вече травмирано и да свързва храненето само с отриц. емоции.

Като чета и направо ти завиждам на това което ти казваш "само".Аз снощи бях най-щастливата майка на света само затова,че за първи път сам поиска киви.Идва ми да викам от радост...а ти казваш,че хапвал с желание толкова много неща и ти се вижда малко...радвай се и на това,защото не знаеш какво е детето ти да не иска нищо да яде,ама наистина нищо....
Но надеждата умира последна

Ами, човек наистина се чувства малко по- добре като види, че не е сам и други имат същите проблеми. При нас е така още като почнахме захранването- не иска нищо- ни пюре, ни каша, нищо, различно от кърма. Вече не го кърмя, но сега иска шишето. Чудех се, счита ли се за закуска, ако му дам мляко и в нея разтворя 5-6 лъжици каша, но стане по- рядка смес и си го изпие от биберона? Това, което ме тревожеше е, че може да минат и 14-15, та дори и повече часове без да яде и после пак да не иска. Мислех да го оставя да гладува, но като че ли не е на достатъчна възраст за такива мерки. Макар че, ще пробвам предложеното от Луна, ако така продължава.
Благодаря ви, че сте тук.