Ревността

До моите уши са стигали какви ли не истории как видиш ли гейчета,дет се обичали истински били склонни на крайности от безумна и малко егоистична ревност и че тва едва ли не било ХАРАКТЕРНО за тях.Бе що ли не съм толко склонна да приема тез мълви за чиста монета.Мен лично ми се е случвало приятелче гей(не бил спал с жени и аз съм склонна да му вярвам),такива сцени на ревност да ми спретва,дет надали мъжа ми някога ще си позволи.Обяснения--била съм специална за него и не искал да ме вижда наранена,тоя не бил за мене,онзи глупак,друг пък грозник...все им намираше кусури.По едно време си мислех,че самия той си пада по момчетата дет ми обръщаха внимание,но не беше тва.Той наистина ме ревнуваше заради мен самата.Имахме страхотно приятелство,много близки като интелект и душевност.Той не се впечетляваше от жени,мислеше ги за превзети и тъпички като цяло,но ми казваше как сред купища мъниста се намирало и бисери отвреме навреме.Аз му отвръщах,че е надут педал,дет нищо не разбира от жени и да не се изказва неподготвен....и той избухваше в смях.Харесваше ни да общуваме помежду си,но кат се стигнеше до интимност пътищата ни се разделяха,щото 1во му ставаше от готини мъже и второ не беше мой тип.Аз никога не сам му се намесвала в интимните отношения с мъжете.Обратното обаче беше доста често явление.Тва е моят опит с ревността на гейчета,хем не съм била обект на сексуално желание,(така си мисля де).Представям си гаджетата му на какво са били подложени горкитеНо да се глобализира като цяло за гей е несериозно.Според мен си зависи от човека,и ако той беше хетеро,поведението му щеше да е същото според мен.Овни бе,овни--дали са хетеро или гей,зодията си остава рогата и упорита

Nothing is more powerful than KNOWLEDGE! Cogito--ergo sum!

Наистина смятам, че си зависи изцяло от характера на човека. Лично аз, с моите пословични нерешителност и колебания за всичко, за себе си невинаги мога да преценям кой за мен и кой не, пък камо ли да тръгна да давам акъл или да се меся в чужди отношения. Уважавам правото на избор на другите, особено когато става дума за най-близките приятели... Ревността, разбира се, също е индивидуална черта. Аз лично я намирам за не непременно излишна и вредна. Понякога това чувство ми позволява да си дам сметка за много други неща, случва се да ми послужи за ориентир за това какво означава един човек за мен и да преоценя собственото си отношение към него, независимо дали става дума за приятелка, приятел или партньор. Смея да твърдя, че успявам да я контролирам (да не прерасне в негативни реакции), когато се прокрадне.

Колкото до специалната привързаност, за която разказваш, с твоя приятел "гейче" ;-), там се съзират егоистични оттенъци май от негова страна... От скромни мои наблюдения мога да твърдя, че егоцентричността е доста характерна за нас, гейовете (най-красиви, най-умни, център на внимание, най-добри приятели на жените, ...). В тази връзка предполагам, че поради близостта и взаимността, с които се е отличавало приятелството ви, той по някакъв начин се е смятал за "идеалния" за теб, и е търсил своя проекция във всяко от момчетата, дето са ти обръщали внимание. А тва май си е кауза пердута (щото всеки си е уникален).
Може пък и да е било това, което ти е обяснявал - като истински приятел е мислел най-доброто за теб. Ама както често се случва, "най-доброто" не е онова, което другите ни казват (независимо родители, най-добри приятели...), щото "най-доброто" си е най-субективното понятие ;-) и трябва да си го решаваме сами.
А може наистина да си е било просто добрата стара ревност... По презумпция и стереотип (подчертавам!!), гейовете сме по-чувствителни и уязвими, по-несигурни, по-трудно е да имаме истински приятелства и често се случва да намерим момиче, жена, която за нас да се превърне в най-близкия човек (духовно). И оттам страхът...

Хм, дано тва тука да не е прозвучало като разбор на връзката ти с приятеля "гейче", просто си поразсъждавах малко, като я използвах за опорна точка ;-)

И накрая, всичко ОК - много гот си го написала и по интересна тема, ама тфа за Овните отде го измисли - ни в клин, ни в ръкав, дет` са вика ;-)
Ааа, да не чувам лоша дума, щото и аз съм от стадото и ме засърбяват рогцата!

Vivre mes differences ou sauver les apparences?

До моите уши са стигали какви ли не истории... Обаче повечето от тях са се оказали неверни. Кой знае защо ?! Може пък все на изключения да попадам ?

От всичките ми познати с гей или бисексуална ориентация трудно бих могъл да определя някого като "ревнив" (може би с едно изключение, но и той не достига описаните от теб "върхове"). Напротив - от всичките ми познати (независимо от секс. им ориентация) като ревнивци се проявяват тези, определящи се като "твърдо хетеро".

Но това разбира се е лична (и съответно ограничена като "брой анкетирани") статистика, която не ви карам да приемате за всевалидна.

А анализ днес не ми се прави :).

Само ще се съглася с pensif, че и това, като всичко друго е индивидуално.

Ревността,
има я на всякаде.При хората и при животните.
Тъй като,сме хора, нормално е да сме ревниви.При някого по вече ,
при други по малко.
Също има норми на поведение,при които норми се поражда ревността.
Разбирате какво искам да кажа?
Примери хиляди,гей, лезбиен,праволинейни и т. н.са хора,просто и ясно.
Друг е въпроса,да се човърка гей и лезбиен живот.Но нищо не е по различно,от обикновенно.
Ако говорим за изневярата при гей и лезбиен,Арлекина, сигурен съм ,че
това също ще ти бъде интересно,но повярвай ми нищо не е поразлично.

не е богат този който има пари, а е богат този който ги харчи.

Мисля, че всички хора ревнуват. Ревността идва в комплект с любовта. Важното е да не се стига до физическо или психическо насилие от ревност, а човек да умее да контролира чувствата си...

there, there...

Абе що не ми пишете по тематааааа____нема ли ревнивци тук или се спотайват,всички ли са толкова над това чувство ревност,че просто не можеш да ги пипнеш с пръст Айде без подкани,разкажете кое ви кара да ревнувате човека,който обичате и как го правите.Таите ли го в себе си или го показвате явно и как? Според мен има добра ревност,която е приятелка на любовта и много лоша ревност,дет е дружка на отчаянието.Първата сплотява,втората разделя хората и е лошо да попадаме в лапите и.Тя е и признак на изявен егоизъм и чувство на собственост,когато настъпваш доста повече от допустимото в личното пространство на партньора и предизвикваш ответна защитна реакция.Аз съм се борила с такава ревност,уви--кауза пер дута,не можеш я надви.
Четох постинга на ББургас за него и неговия чичко,и поведението на чичото ми прилича на ревнивец от втория тип,отчаяните.Ма не писах нищо по неговата тема,щот не ми е место да давам акъл за неща дет не разбирам.Само разбрах,че горкия човек след години усилия да бъде такъв какъвто обществото му налага,т.е. хетеросексуален--най-накрая не е издържал и е дал воля на чувствата си с пълна сила и ББ е изпитал на гърба си досадната натрапчива ревност,на човек страхуващ се да не загуби нещо отдавна търсено и липсвало му Вас задушавали ли са ви от обич,дет ви е идвала доста в повече от необходимото?






Nothing is more powerful than KNOWLEDGE! Cogito--ergo sum!

..оо,за овните ли, просто си позволих да понастъпя и друга тема,една такава овча..ма се спрях навреме де.Рога овнешки изтръгвам всякакави,вече съм им намерила цаката,но да не ти обяснявам колко ми костваше.Години,години изучаване на упоритата ви зодия и то все в близък план.По пътя ми стадо,кво да правиш,съдба--и аз,малката пастирка!Та много намясто си го вметнах тва за овните,една от характерните черти за мъжете-ужасни ревнивци и говоря наистина от личен опит.А това дали е лоша дума,оставям на теб да прецениш

Nothing is more powerful than KNOWLEDGE! Cogito--ergo sum!

"добра ревност,която е приятелка на любовта и много лоша ревност,дет е дружка на отчаянието"

да речем, че е вярно. Обаче къде би сласифицирала пълната липса на ревност? при безразличието? конкретния случай определено не е такъв - чувства има и то силни. аз съм склонен да лепна на тоя случай определението "патология" ама знам ли...

леле-леле

напрао ме заинтригува ся с тия твои претенции за постигнати висоти в укротяването на овнешкото стадо, пастирке малка...

виж кво, овнеукротителко, скъпо ли продаваш ноу-хауто (или може би шоу-хауто)? питам, щото май не ще да е зле да връчвам на тоя, дето ме кефи, наръчник за изтръгване (айде не чак толкоз, че много а ла маркиз дьо Сад, ама поне за притъпяване) на рогцата ми, когато стане нужда...

Само да не е нещо от рода на запушване устата с лепенка (да не мога да говоря) или връзване на ръцете (за да не мога да пиша), щото тия работи са ми ясни..:-))

колкото до ревността, не отричам... ама в предния си пост обясних накратко за аналитичния си подход към нея ;-)...

Vivre mes differences ou sauver les apparences?

пълна липса на ревност? уау!
де да знам, може и да има такова жувотну...[замисля се дълбоко]

ехей, представям си ако до едно такова същество застане още едно...идилия...

ама май е трудно, хеле пък ако само единият е с такива разбирания(богонадарен с такава липса, де) - катаклизъм...[замисля се още по-дълбоко]



Vivre mes differences ou sauver les apparences?

> Таите ли го в себе си или го показвате явно и как?

Ами аз си мисля, че обичам да го крия... но сигурно ми избива по друг начин...

> Вас задушавали ли са ви от обич,дет ви е идвала доста в повече от
> необходимото?

Мда... чувствал съм се по този начин... но аз изпадам в дълбоки размишления, в мен ли е проблема или в него... или в двамата...?

Не е от зодията обаче ми се струва. Моите преживявания са с Дева. :-)

there, there...

Ще бъда много кратък.
Аз съм ви споменал,че живея осма година с моя приятел.
Случайно или не ние работим различни смени.
Той първа а аз втора смяна.
Петък вечер,той ме чака и като малък празник отпразнуваме срещата ни.
Било с цветя или лека вечиря.
Ако искайте вярвайте ако не,това е абсолютната истина.
Разбира се че съм ревнив,но до този момент не мога да посоча един пример,
както и той.
Само ще ви споделя това,
ако се наложи да се пребера по рано в къщи от работа,винаги го предупеждавъм няколко часа по рано,същото го прави и той.
Има и много много други неща които ме карат да му се възхиштавам.
И никога не сме разговаряли на тема ревност,достатъчно е да чустваш човека до теб!

не е богат този който има пари, а е богат този който ги харчи.

Ухааа ОСМА година?!?
Звучи добре, но мен ме плаши

Няма защо да те плаши. Когато му дойде времето, това просто се случва.

Ревност...
Да аз имам тази лоша страна на характера си.
Но я спотаявам.
Крия,че понякога виждам във фантазиите си любимия човек в обятията на друг,че си фантазирам някакви изневери...после се смея на себе си...
Ревнувам,виждайки как им се радват Чуждите очи на красотата им...А нима мога да го забраня!?Просто те са хубави!
Ревнувам,когато се смеят с Другите,а мен ме е нямало там!Почвам да се смея, сещайки се,че е глупаво да съм ревнивец!Често се смея!Веселяк съм...
Вече ревниво пазя само тайните си!Не искам да ги научи наистина никой!
Нека останат само мои...