...полюции...

В стаята тонове отекват... минорни... в синхрон с изтерзаната ми душа... и пак и Пак... и не му виждам края... и тази си "способност" ли изгубих!? може би... не знам и аз вече, а може би просто не искам... и ако това ме прави страхливка в свят на абсурди, парадокси, лицемерие и гнусус зад всеки ъгъл добре, такава съм...
Изгубих... за пореден път... нещо толкова ми ценно... чувствам се ограбена, от себе си, от света си, от Бога... и на колене паднах... до къде стигнах само... молих се, не, умолявах за живот, за свобода, за красота... а дори и за мен не бяха предназначени...
Изгубих - вчера... Днес излязах навън... погледа с тъга и хаотична омраза беше изпълнен, мраморни кристали съзнанието ми замъгляваха... студ прорязваше тялото, а душата в огън гореше... и сякаш не усещах, не знаех какво търся... хванах голите алеи... изсъхналите пръчки под краката ми крещяха и надежда ми носеха... оглеждах се и разбирах, че желанието ми отново ме е излъгало... вървях, вървях изгубила представа за времето... струваше ми се цяла вечност... на предела на силите си слязах до морето... сиво, разерено все едно на наглоста от спонтанната ми поява... за пореден път сама, за кой ли път само разбиващите се вълни чувах... и зад един наниз от камъни видях, Божичко, Видях... Ноар трябваше да е... и беше, но не моя...
Седнах на една груба скала... ха, опасно беше... всеки момент можеше да пропадне... не ми пукаше... седнах и се загледах в илюзията за край, придаваща ограничеността на погледа ми... накрая погледа ми почернял от изплаканите сълзи се спря на едничкия слънчев лъч, опитващ се да раздере сивата дреха, нахлузил някой като по погрешка... и успя... за миг се огледа в поредния, уж, последен кристал, който се отронваше... който на морето подарих... от който се отрекох...

нищо не чувах...
нищо не виждах...
нищо не усещах...

Тръгнах си...

НЕУДОБНО МИ Е - СЛЕДОВАТЕЛНО ЖИВЕЯ ;)

" чувствам се ограбена, от себе си"

Жалко че няма мраморни кристали - хубаво би звучало.
Наистина.

Всички смели и интелигнтни момиченца са страхливки и често самотни.
Познат древен закон.

Но си го заслужават, само за тва като долото:

" придаваща ограничеността на погледа ми..."



нямаш шанс - исползвай го

Ох, Getsby...
Не знам какво да ти кажа...
Май разбра това което съм искала да изкажа... сега... тук...
Рядко явление... действително!
Противоречиш си : Всички смели и интелигентни момиченца са страхливки и често самотни. Има ли Смели в Страха си?! Мисля си, че позитивен отговор на този въпрос може да се намери, но Страхливи в Смелоста си е абсурдно твърдение...
За траекторията на "погледа"...
Безкрая на края... ;) ама все го има, нали?

Между другото наблюдавам едно явление... взел си да се учовечаваш... внимавай да не си гепиш "шанса" по долни гащички ;)))

P.S. Getsby, Благодаря ти! :) ---> само не питай за какво!

НЕУДОБНО МИ Е - СЛЕДОВАТЕЛНО ЖИВЕЯ ;)

мнооо е такова тва
мое у депресия да ме такова мен с моята душевност такава
човек след като прочете те такива редове трябва да си измие лицето със светена водица или водка
тия депресиращите теми трябва по някакъв начин да се маркирват
а не разбрах кво общо имат полюциите с тва всичко
тва да не е кофти сън някакъв а?

Е най- здравословно да се отделят насаме!

И ако ти или някой друг ти забърка коктейли от сърдечни тонове не търси по аптеките лекарства!Направи си лек!.

......и да не е насаме :-)

Сила и Воля!
Императивите понякога помагат!:-)))

Женските предразсъдъци се измерват в сантиметри

Верно си е идиотско но пък е верно ....много са педерастите дето дебнат на всеки ъгъл и молят за дясната ти ръка..........ама ти предпочиташ да си я одрежеш отколкото да я подадеш.........

всичко е в ръцете ми:)))))

- тези които имат смелостта да говорят за страхът си.
Тва се отнася и за момченцата.

Смели в Страхливостта си.

В безкрайността се срещат две паралели - като нас двамата.

Повтаряш го често - дай примери, линкове.
От 4 години не се е променил Гетсби - по скоро се помяня атмосферата в някои клубчета, мило.

Което ме радва.
Мноо.

нямаш шанс - исползвай го

Съня е лабиринт... на съзнанито... свобода на човешкото, понякога отречено, Аз...
Сън за мое безкрайно съжаление не беше... и съжалявам не за друго, а за това, че тук край липсва... до новото начало... Сега, сега и Ново начало ще има, но не го искам, не и такова... а знам, че поантата бе поставена...
Борих се... примирих се...
А темата... "такова"... за четящия не знам, но пишещия след това лицето и образа заличи...
Със светена водица по-добре не пробвай, че може да ти запали фитила :) ...ти, уж, си знаеш най-добре!...

Надеждата крепи човека, докато не го катурне...

НЕУДОБНО МИ Е - СЛЕДОВАТЕЛНО ЖИВЕЯ ;)

като не стааа с със светена вода ше пробвам с водка да видим пък дали а?
съня е лукс
рядко сънувам аз
я пробвай с ново начало а
кво ше каеш
кво са като си се примирил
всеки шитка по някой принцип и тва и онова в живота
някои не шиткат нищо и умират
няма никви рецепри са и за това и за онова
прасни едно нова начало и тва е
кво са толкова
ти па да не мислиш че другите а
я заеби тоя лабиринт на сънищата и се събуди шото нема начин да знаеш тва
иначе губиш периметър на интереси и на всичко останало
кръгова отбрана и тва е
иначе си конфекцция и си на куката у кланницата
а кланницата бачка нон стоп .мое да ми верваш за това

тва тука стааа като филм на ужасите
геца
тва за страховете някъде съм го чел тва де
ама не го вярвам аз обаче
не знам защо

А ние с теб... какво сме?!
Прашинка от вечноста, забила се в окото на някой случаен минувач, опитващ се живото ни желание за безкрайни кръгозори да убие... и търка ли, търка... Ще позволиш ли да успее той, убивайки теб в мига ти!?... Аз не бих! Едно ще му попреча, а друго сама ще му покажа...и нека през мен да погледне... ако може... а прашинките се трупат... с тях световете, откъснат стрък... отдавна мъртав в хербарии превъплатен сега... красив или отблъскващ със студената си... все някъде там...
Безкрайноста на края...
Вярно... често го повтарям, че и вярвам... Нима Край има, нима не е поредната илюзия на сетивата?!... Потребна ни е... тук сега... на друго място, в друго време... и все е жива, и никой не може да я убие... Моя - едва ли... Едно се руши, друго се гради в безкрай... и светът в безпир се върти... не спира... около себе си, около теб... и ти в него... Опитоми го, ако можеш... накарай го да спре... Можеш ли!?
А смелоста... толкова относително понятие... смело крачиш в деня си... Сега! а утре...!?
Ненадейно и сопнатнно... смел ли си - отдай се и стани в миналото си... глуповат ли си - отречи... настоящ ли си, кажи: Миналото - Мина, бъдещето - Не!
Смела и дръзка съм в света си... в чуждия - кретам от страхове обладана... И едничко нещо ми остава... Време е всеки в своя собствен път да се завърне... аз моя го имам и знам - работно време няма!
Все по пътя... В световете... Огледален образ... Мой или Твой беше...
Все по пътя...

НЕУДОБНО МИ Е - СЛЕДОВАТЕЛНО ЖИВЕЯ ;)

...секрети от душевни стонове
Хъм, странно ми прозвуча, а вярно ли беше... не съм годна сега да определя... уж усмивка...
Болката е катарзис, а секрета - преходен... а и вода има... винаги можеш да се измиеш, ако имаш сили и го желаеш... Аз - не! Не го желая...
Щом си неспособен щастието и мимолетната усмивка да оцениш и в тях жив да се почувстваш... остава болката... а нея чувстваш... до едно време... и най-нелепото е, че тя така желаното чувство за живост ти придава, а след това проклинаш и себе си и мигът... миналия... Илоюзии - втора употреба :) ...ама Са... ама май отдавна не Са...

С нас е само
един смахнат навлек
с медецинско име -
сърце.
Няма никой.
Безкрайно е късно.
Градът се преструва,
че спи.
С остри лакти
в небето се блъскат
побеснели
звездни тълпи.
Няма никой!
Отиде си Оня...
Кой го гонеше?
Може би - аз?
И сърцето
рита в агония,
сякаш
гони мухите
Пегас.
Няма никой...

НЕУДОБНО МИ Е - СЛЕДОВАТЕЛНО ЖИВЕЯ ;)

кви четива, кви бумаги, бе шоп
я ти говорим просто, за прости неща

като, мачо да има смелоста да плаче, като му е тъжно
или да каже че го е шубе, като го е шубе
тва е смелост

не ти требват некви книжлета

нямаш шанс - исползвай го

Tва го кажи на ....полюциите....

не на мен
шото като гледам тва и е по спилбърг положението
аз съм пас за темата повече
и едно уточнение само - кръстоска е шоп +маке

Надявам се, че теа вълнуващости които пускаш са копи & пейст.
Шото ако не - ненам кой мое да ти помогне..

нямаш шанс - исползвай го

да имаш и ти една малка радост неска
нема да глеаш се напрао
ша ги кръстосаш малко
зъркалчетата

нямаш шанс - исползвай го

Защо ти е такъв странен словоредът? Да не е чуждоезиково влияние?

to da беше странен само словореда странен ....

Имах чувството, че чета Райнов или Мутафов или някой от онова време...