дни-дена
9 отговора
262 прегледа
дни-дена
2 дни или 2 дена?
В една (стара) граматика пише, че по-правилният израз е "дни". "Дена", което е логичното, било присъщо на рзговорната реч.
В една (стара) граматика пише, че по-правилният израз е "дни". "Дена", което е логичното, било присъщо на рзговорната реч.
Re: дни-дена
Тук трябва да е "два дена" - бройна форма; освен в случаите, в които съществителното е одушевено (счита се за правилно двама ученици, а не двама ученика), в другите се използва бройно множествено число.

Re: дни-дена
Ами ти сам каза, че това е логичното. Кво ти пука кво пише в граматиката. Разбирам да се съобразяваме с неща като пълния член при писане; но в тоя случай това си е нелогично и в директно противоречие с нормалния езиков усет. С две думи, <два дни> звучи ТЪПО.
Историята ни учи, че никой не се учи от историята.
Историята ни учи, че никой не се учи от историята.
Редактирано от пишмaн-линrвиcтЪ на
Re: дни-дена
Pyrdon za latinicata. Dena e istoricheski dvojstvenoto chilo na den, tova dvojstveno chilo pri syshtestvitelnite ot myzhki rod (koito obache ne oznachavat njakakvi myzhe) v syvremennijyt bylgarski ezik e brojna forma na mnozhestvenoto. Izglezhda spored systavitelite na tojy rechnik ili kakvoto beshe tam, dumata den bila izkljuchenie.
Историята ни учи, че никой не се учи от историята.
Историята ни учи, че никой не се учи от историята.
Re: дни-дена
Изглежда под влиянието на френския съм започнал да употребявам и дни и дена в различен контекст: Дни, когато се има предвид отстояние във времето и дена, когато става дума за самия период:
Срв.
Ще дойде след два дни. и
Тия два дена ще работя.
Но по принцип дена би трабвало да е двойнственото число на ден, а дни - множественото.
Срв.
Ще дойде след два дни. и
Тия два дена ще работя.
Но по принцип дена би трабвало да е двойнственото число на ден, а дни - множественото.
Re: дни-дена
Очевидно ДЕН е неодушевено съществително и според нормата бройната му форма следва да бъде ДЕНА. Въпросът е, че в официални текстове (по-често) се употребява ДНИ, следователно тая дума е изключение?
Между другото, и бройните форми за одушевени съществителни, които в момента са коректни (двама ученици, а не двама ученика), изглеждат странно на мнозина и особено на по-възрастните, но...
Между другото, и бройните форми за одушевени съществителни, които в момента са коректни (двама ученици, а не двама ученика), изглеждат странно на мнозина и особено на по-възрастните, но...
Re: дни-дена
На по-възастните ли? Аз си спомням една статия, в която се твърдеше че така си е традиционно, и в тоя ред на мисли би трябвало да изглежда странно на младите.
Историята ни учи, че никой не се учи от историята.
Историята ни учи, че никой не се учи от историята.
два/двама и одушевените
аз имам проблем с одушевените, може ли да поясните кое е правилно:
1. Дойдоха два доктора.
2. Дойдоха два доктори.
3. Дойдоха двама доктора.
4. Дойдоха двама доктори.
1. Там имаше четири лекаря.
2. Там имаше четири лекари.
3. Там имаше четирима лекаря.
4. Там имаше четирима лекари.
Така като ги гледам всичките накуп, никое не ми се струва правилно :)
Но ако не се замислям, предполагам, че бих казала "два доктора" и "четирима лекари", мдам, нелогично...
From now on, I want you all to call me "Loretta"!
1. Дойдоха два доктора.
2. Дойдоха два доктори.
3. Дойдоха двама доктора.
4. Дойдоха двама доктори.
1. Там имаше четири лекаря.
2. Там имаше четири лекари.
3. Там имаше четирима лекаря.
4. Там имаше четирима лекари.
Така като ги гледам всичките накуп, никое не ми се струва правилно :)
Но ако не се замислям, предполагам, че бих казала "два доктора" и "четирима лекари", мдам, нелогично...
From now on, I want you all to call me "Loretta"!
Re: два/двама и одушевените
I v dvata sluchaja pravilno e 4.
Историята ни учи, че никой не се учи от историята.
Историята ни учи, че никой не се учи от историята.