За прошката.

Въпрос:
Разбирам, че трябва да изпитвам добри чувства към един човек, който ме е обидил, но постъпката му продължава да стой пред очите ми и всякакво топло чувство по някакъв начин замръзва. Казвам си: той е добър, трябва да му се прости. А, чувствата ми казват: той е подлец и мръсник и не може да бъде обичан. Какво да правя?

Лазарев: Нека разсъждаваме логично – предложих аз. – Сред нас никога не е имало идеални хора и никога няма да има. Но всички ние - гърбави, глухи, слепи, сакати с тялото или душата – всички ние сме обречени да стигнем до Бог.
Ако днес нещо не умеем – утре ще се научим.
Този, който днес ви е обидил, в същността си все едно си остава Божествен. А в човешки план, той ще стане по- добър ако не днес, то утре, ако не утре – след месец. Тялото прекратява еволюцията и се разпада. Еволюцията на вътрешните планове, обаче продължава. Затова гледайте всеки човек като дете, което днес не умее да обича, но след известно време ще се научи.
Най- доброто му възпитание е да промениете самите себе си, тъй като променяйки себе си, ние ще променяме света около нас. Но тъй като процесът на възпитание, чрез собствените промени, е достатъчно продължителен, ние можем да включим и втори аспект на възпитанието. С други думи, да помогнем да другият човек в развитието му – в някой случай като го поощряваме, а в други – като го сдържаме.
Процесът на възпитание на друг човек, т.е. неговата промяна се оказа неразделно свързан с нашата собствена промяна. За мен сега разбирането за прошката изглежда по следният начин:
1. Приемане и признаване на Божествената воля за случилото се;
2. Запазване на любовта към този, който ви е обидил. Или по- точно, чрез когото са ви дали пречистване.
3. Готовност сам да се промените и да помогнете на друг за благотворна промяна.
Още веднъж искам да подчертая: обиждаме се на този, от когото очакваме нещо. Колкото повече очаквам нещо от друг човек, толкова по- голямо ще бъде моето отчаяние и обида, ако не го получа. Очакването представлява зависимост. Колкото повече зависим от човешкото щастие, толкова по- малко в нас има любов, а повече обиди и болки. Значи, колкото по- малко сте настроени към изисквания, претенции и очаквания, толкова по- бързо мъжът ви ще се превърне от продавач в магазин, от когото вие искате нещо, защото сте му платили, в дете, от което вие нищо не очаквате, тъй като разбирате, че отдаването на любов, внимание и грижи, само по себе си вече е огромно щастие. Тогава, във всяка болка, която той ще ви причини, вие ще виждате не неговото злодеяние, а собственото си несъвършенство.
Тогава, всяка болка ще ви подтиква не към разрушение, т.е. осъждане, обида и отмъщение, а към съзидание, любов, прошка и собствена промяна.
п.с. Да простиш на друг човек, това означава да запазиш не само любовта към него, но и към себе си. Докато сме роби на човешкото щастие, ние трябва някого да мачкаме – или другите, или себе си.

"Диагностика на кармата" - част 8; стр. 27-29.

Разделяш ли приемане от одобрение?
Т.е. можеш ли да простиш, като продължаваш да не одобряваш?
Или смяташ, че всичко трябва да се одобрява?

Буквално преди часове се замислих за одобрението.

Да, мога да простя когато продължавам да неодобрявам. Най- висшият закон на вселената е този на любовта. В своята причинност, вселената е чувство и това чувство е любов. Същото важи и за човека, на най- вътрешният си план той е в съзвучие с този закон. Излезе ли от това съзвучие, т.е. постави ли на преден план други ценности, започват проблемите, които не са друго, а само една блокировка, пречеща да се наранят най- тънките структори на душата. Всеки проблем е лекарство и трябва да гледаме на него като на такова и да му дадем възможност да ни лекува. Ако трябва да възпиташ детето си, не е казано да не бъдеш строга, но е задължително да го обичаш. Ако искаш да промениш някой, не е казано да му говориш само нежни и благи неща, но трябва да го обичаш. Ако не можеш да обичаш, тогава ще е мачкане на чуждото его от твоето. Ще пусна нещо за Махатма Ганди, за да стане по - ясно в тази връзка.
Не смятам, че всичко трябва да се одобрява, но всичко трябва да се приема, което пак не значи, нищо да не се прави.

Тези дни бях подложена на един нелек изпит, донякъде имаше отношение към способността ми да разбирам, прощавам може би. Не знам доколко успях да се справя, но разбрах, че нашето истинско предназначение като човеци е да можем да отдадем правото на всяко същество да се прояви според степента на своето развитие, на своето съзнание. Това наистина може да стане единствено като го обичаме. Дали сме съгласни с нечия реакция или не, това идва най-вече от нашето отношение, не толкова от неговите действия.

Когато се почувствам изгубена, отделена от другите и по някакъв начин без причина тъжна, прочитам си това от "Сидхарта":

"Целта на дългото търсене, мъдростта всъщност е готовността на душата, способността, тайнственото изкуство през всеки миг от живота да се чувства и вдишва мисълта за единството: хармония, познание за вечното съвършенство на света, усмивка, единство.

Слушаше. Целият се беше превърнал в слух, изцяло се бе вглъбил в слушането н реката, изцяло празен, изцяло всмукващ, чувстваше, че напълно се е научил да слуша. Не можеше да различи един от друг множеството гласове, радостните от разплаканите, детските от мъжките – те всички се бяха сляли в едно, и вопълът и копнежа, и смехът на мъдреца, и викът на гнева, и стенанието на умиращия – всичко беше едно, всичко бе свързано и хилядократно преплетено с останалите. А всичко заедно, всички гласове, всички копнежи, всички мъки, всички наслади, всичкото добро и зло образуваха света. Всичките тези неща вкупом представляваха реката на събитията, музиката на живота. Ако се вслушваше внимателно в тази река, в тази хилядогласна песен, ако не чуваше нито мъката, нито смеха, ако не привързваше дущата си към някакъв отделен глас и не проникваше в него със своето Аз, ами чуваше всички, чуваше цялото, единството, то беше, защото великата песен на хилядите гласове се състоеше от една-единствена дума, наречена ОМ – съвършенството. Раните се превръщат в цветове, мъката сияе, Азът се влива в единството."

И на мен ми се е случвало.
Ще ти кажа от опит-изчакай!
Като мине известно време ще видиш,че си готов да простиш.
Просто трябва време.
Така беше при мен.
Между другото ,Беинса казва:Не можеш да обичаш злото.-

Така че,не се кори.Ти не си виновен.Ще видиш как с времето ще промениш отношението си.

Да прощаваш, да не прощаваш, да обичаш, да не обичаш, да прощаваш и да не прощаваш на някой...

Когато този някой престане да има значение, тогава ще отпадне и бремето да бъдеш изправен пред този глупав избор.

Започни от себе си


Думите, които ще прочетете по-долу, са написани върху надгробната плоча на англикански епископ В Криптата на Уестминстърското абатство:
Когато бях млад и свободен и Въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която жвееех.
Но и тя изглеждаше непоклатима.
В залеза на моя Живот, в последен отчаян опит се залових да променя поне моето семейство, най-близките ми, но уби, те не искаха и да чуят.
Сега, когато лежа на смъртния си одър, внезапно прозрях: ако най-напред бях променил себе си, тогава, чрез моя собствен пример щях да променя семейството си.
Вдъхновен и насърчен от моите близки, щях да мога да направя и страната си по-добра, а Кой знае, може би дори щях да успея да променя света.


Анонимен автор

Е значи може би аз там съм се забъкнала на практика-в идеята, че приемането и прошката значат и одобрение.
И понеже има постъпки, които определено не одобрявам, затова и не мога да ги приема, а без приемане пък няма и прошка.

Не можеш да обичаш злото.
Не можеш да одобряваш злото?
Не можеш да уважаваш злото?
Не можеш да приемаш злото?
Не можеш да прощаваш на злото?

"И така, ето стоте болести:
1. Не познавайки постоянството - ту се радваш, ту се гневиш - това е болест.
2. Забравяйки за дълга, да се стремиш към изгода - това е болест.
3. Да обичаш чувствените наслаждения, унищожавайки силата - това е болест.
4. Да обичаш, привързвайки се с цялото си сърце - това е болест.
5. От ненавист да желаеш нечия смърт - това е болест.
6. Да не забелязваш, че заради разпуснатост и алчност правиш грешки - това е болест.
7. Да ругаеш хората, хвалейки себе си - това е болест.
8. Да се променяш непрекъснато, отнасяйки се снизходително към себе си - това е болест.
9. Да бъдеш прекалено разговорчив, обичайки да бъбриш - това е болест.
10. Да се радваш, преследвайки сгрешилия - това е болест.
11. Гордеейки се със знания, да презираш другите - това е болест.
12. Използвайки властта си, да вършиш произвол - това е болест.
13. Да смяташ хората за грешни, а себе си - за прав - това е болест.
14. Да обиждаш, обръщайки се небрежно към слабите и беззащитните - - това е болест.
15. Да побеждаваш хората, прилагайки сила - това е болест.
16. Да лентяйстваш, усещайки своята власт и сила - това е болест.
17. Да говориш, стремейки се да побеждаваш хората - това е болест.
18. Да вземеш назаем, забравяйки да върнеш - това е болест.
19. Да смяташ хората за неправедни, мислейки за своята праведност - това е болест.
20. С прямотата си да вредиш на хората - това е болест.
21. Да не обичаш хората, а само себе си - това е болест.
22. Да се гордееш със себе си и в добро разположение и при гняв - това е болест.
23. Да смяташ другите за глупави, а себе си за мъдър - това е болест.
24. Да се изтъкваш, вършейки достойна постъпка - това е болест.
25. Да намираш недостатъци на известните хора - това е болест.
26. Да се оплакваш от това, че трябва да се трудиш - това е болест.
27. Да приемаш илюзиите за реалност - това е болест.
28. Да се радваш на чуждите грешки - това е болест.
29. Да се гордееш пред хората със своето богатство - това е болест.
30. Да бъдеш аристократ и да презираш хората - това е болест.
31. Да бъдеш беден и да завиждаш на богатите - това е болест.
32. Да си плебей и да говориш лошо за аристократите - това е болест.
33. Да клеветиш хората, стремейки се към благоразположение - това е болест.
34. Да се изтъкваш, чрез своята Дъ (нравственост) - това е болест.
35. Да постигнеш успех, нанасяйки някому поражение - това е болест.
36. Да нарушаваш справедливостта - това е болест.
37. От любов към себе си, да не виждаш смисъла - това е болест.
38. Да запазиш своята безопасност за сметка на другите - това е болест.
39. Да си ревнив - това е болест.
40. Заради избухливост да влизаш в противоречие с околните - това е болест.
41. Много да ненавиждаш и малко да обичаш - това е болест.
42. Да обсъждаш постоянно, кое е истина и кое лъжа - това е болест.
43. Да прехвърляш отговорността на другите - това е болест.
44. Да отхвърляш същността, привързвайки се към външното - това е болест.
45. Да обсъждаш достойнствата и недостатъците на другите - това е болест.
46. Да вярваш на себе си, считайки другите за лъжци - това е болест.
47. Да помагаш на хората, надявайки се награда - това е болест.
48. Да осъждаш човек за това, че не те е облагодетелствал - това е болест.
49. Да се разделиш с човек, разкайвайки се за това - това е болест.
50. Да обичаш да те увещават, когато си сърдит - това е болест.
51. Да ругаеш и обиждаш всякакви живи твари - това е болест.
52. С магьоснически методи да нанесеш някому вреда - това е болест.
53. Да обиждаш и порицаваш талантливите - това е болест.
54. Да мразиш хората за това, че те превъзхождат - това е болест.
55. Да се пристрастиш към различни упойващи билки - това е болест.
56. Ако няма хармония в сърцето - това е болест.
57. Да си спомняш за старите обиди - това е болест.
58. Да вдигаш много шум за някакви твои способности - това е болест.
59. Да не възприемаш увещания и критики - това е болест.
60. Използвайки официални жалби, да победиш някого - това е болест.
61. Да спориш с глупака - това е болест.
62. Да постъпваш лекомислено в трудна ситуация - това е болест.
63. Да подстрекаваш към беззаконие - това е болест.
64. Да обичаш да се смяташ за прав - това е болест.
65. Много да се съмняваш и малко да вярваш - това е болест.
66. Да се надсмиваш над лудите и болните - това е болест.
67. Да седиш мързеливо и да не съблюдаваш ритуалите - това е болест.
68. Грозни думи и зли слова - това е болест.
69. Небрежно и с презрение да се отнасяш към възрастните и децата - това е болест.
70. Злобно отношение и некрасиво поведение - това е болест.
71. Да си непостоянен - това е болест.
72. Привързаност към веселието и шегите - това е болест.
73. Да обичаш да разграничаваш хората - това е болест.
74. Хитрост и ласкателство - това е болест.
75. Да желаеш да получиш нещо чрез измама - това е болест.
76. Да лъжеш и да нарушаваш своите обещания - това е болест.
77. Да буйстваш и безчинстваш, когато си пиян - това е болест.
78. Да ругаеш и сквернословиш по адрес на вятъра и дъжда - това е болест.
79. Да желаеш да убиеш заради лоши думи - това е болест.
80. Да подтикваш към прекъсване на бременността - това е болест.
81. Да се бъркаш в чужди дела - това е болест.
82. Да надничаш и послушваш скришом - това е болест.
83. Да вземеш назаем и да се скриеш от заемодателя - това е болест.
84. Да не се вслушаш в противоположното мнение - това е болест.
85. Да харесваш резкия отказ - това е болест.
86. Настойчиво да преследваш жените - това е болест.
87. Заради стари заблуди да въвеждаш в заблуда и друг - това е болест.
88. Да разваляш птичите гнезда и да чупиш яйцата - това е болест.
89. Да убиваш зародиш и да режеш плът - това е болест.
90. Да причиняваш беди чрез огън и вода - това е болест.
91. Да се смееш над слепите, глухите и немите - това е болест.
92. Да подтикваш към встъпване в брак - това е болест.
93. Да учиш хората да правят провокации - това е болест.
94. Да учиш хората да вършат зло - това е болест.
95. Да променяш отношението си към попадналия в беда - това е болест.
96. Да желаеш нещастието, призовавайки бедата - това е болест.
97. Да харесаш нещо и да пожелаеш да го отнемеш - това е болест.
98. Насила да отнемеш вещите на хората - това е болест.
99. Да действаш с користни подбуди - това е болест.
100. Да нямаш собствено мнение - това е болест.
Лао Дзюн казваше:
Ако не забравяш за необходимостта да се избавиш от тези сто болести, тогава няма да те сполети беда. Всички недостатъци и болести ще те отминат сами. Винаги ще получаваш помощ и поддръжка в трудни моменти, а твоите деца и внуци никога няма да се лишат от помощта на Небето."

"Не се стреми да притежаваш психични сили преждевременно, ти ще ги придобиеш, когато дойде часът.
Пази се също от някои малки желания, присъщи на ежедневния живот. Никога не желай да блестиш, да остроумничиш, не бъди и словоохотлив. Добре е малко да говориш или нищо да не казваш, ако не си уверен, че това, което искаш да кажеш, е истинно, добро и полезно.
Друго желание, което строго трябва да задушаваш, е желанието да се бъркаш в чужди работи. Какво някой прави, казва или вярва, не е твоя работа и ти трябва да го оставиш свободен в мисли, думи и дела, докато не наврежда на друг.
Шест са, сине, отличителните черти на ДОБРОТО ПОВЕДЕНИЕ:
Самообладание в мислите или контрол върху ума, така че мисълта ти винаги да бъде спокойна и ясна. Спокоен ум означава да посрещаш хладнокръвно и с мъжество изпитанията и трудностите. Контролирай мисълта си, не оставяй ума си празен, винаги пази в дъното на душата си благородни мисли, готови да изпъкнат в ума ти, щом той остане свободен.
Самообладание в делата. Ако мисълта ти е правилна, тя безпрепятствено ще се осъществи. И не забравяй, че истинска полза се принася на човечеството само тогава, когато мисълта се превръща в дело. Изпълнявай задълженията си и не се бъркай в работата на друг, освен с негово позволение. Бъди готов винаги да помогнеш, когато е необходимо, но без да се натрапваш."

От всички качества ЛЮБОВТА е най-важна, тъй като ако тя бъде достатъчно силна у човека, той ще придобие всички други, а без нея те не биха били достатъчни. В ежедневния живот значението й е двойно: първо, да внимаваш добре, за да не причиняваш вреда и страдание на никое живо същество; второ - във всеки благоприятен случай да помогнеш с нещо, когато можеш.
Съществуват три гряха, които причиняват повече зло от всичко друго в света: одумване, жестокост и суеверие, защото те са престъпления против Любовта.
А жестокостта е два вида: умишлена и неволна. Умишлената жестокост преднамерено причинява болка на друго живо същество. Това е най-големият от всички грехове - дело по-скоро на дявол, отколкото на човек. Всички хора се опитват да извинят своята грубост, казвайки, че това е редно, но едно престъпление не престава да бъде такова само затова, че мнозина го вършат. Който е вече в Пътя, той не живее за себе си, а за другите.
Мъдростта, която те прави способен да помагаш, волята, която насочва Мъдростта, Любовта, която вдъхновява Волята - ето качествата, които ти трябва да придобиеш. Те са трите лица на Логоса и ти трябва да ги проявиш в света...

• Бог ще ми прости, това е неговата специалност. (Х.Хайне)
• Всички ми прощават, никой не ми помага. (Сенека Старши)
• Гневът на добрите хора не е нищо друго, освен настоятелна потребност да прощават. (Бомарше)
• Да... Късно е да молиш прошка от покойника. (А.В. Иванов)
• Ако жената вече е простила на мъжа, не трябва да му напомня за греховете му на закуска. (Марлен Дитрих)
• Жената прощава всичко, затова често напомня за това, което е простила. (Симон дьо Бовуар)
• Жената прощава само тогава, когато е виновна. (Арсен Хусе)
• Животът ме е научил да прощавам много, но още повече - да търся прощение. (Бисмарк)
• Колкото и да са взискателни хората в любовта, все пак те прощават повече провинения на тези, които обичат, отколкото на тези, с които дружат. (Лабрюйер)
• По-лесно е да простиш на врага, отколкото на приятеля. (Уилям Блейк)
• Най-трудно хората ни прощават лошото, което са казали за нас. (Андре Моруа)
• Изкуството да простиш всичко и жаждата да живееш са недосегаемо съвършенство. (Булат Окуджава)
• Като не прощаваш грешката, ти сам правиш грешка. Прощавайки подлостта, ти помагаш да се извърши друга подлост. А глупостта изобщо не изисква прошка. тя е като вятъра, не зависи от нищо. Трябва да я приемаш такава, каквато е, и защитавайки се от нейните вреди, да търсиш в нея полза. (Стас Янковски)
• Не съдете, за да неб бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени, прощавайте и ще бъдете простени. (Евангелие от Лука)
• Не трябва да се прощава на онези, които не умеят да прощават. (Ницше)
• Непростителни са грешките само на онези, които повече не обичаме. (Мадлен дьо Скюдери)
• Много лесно прощаваме грешките на другите. Много по-трудно ни е да им простим, че са били свидетели на нашите грешки. (Д. Уест)
• Да се греши е човешко качество, да се прощава - божествено. (Александър Поп)
• Прости на своите стари врагове, вече имаш нови. (Кшиштоф Конколевски)
• Да простиш, не означава да забравиш. (Сара Бернар)
• Прощайте на вашите врагове - това е най-добрият начин да ги извадите от равновесие. (Оскар Уайлд)
•Прощавайте на вашите врагове, но не забравяйте имената им. (Джон Кеннеди)
• Прощението означава, че всичко вече е свършено. (Франсуаз Саган)
• Нека другите да свикват един към друг от мързел и да прощават от равнодушие. (Жорж Санд)
• Светото Писание ни заповядва да прощаваме на враговете си, но там нищо такова не е казано за приятелите. (Френсис Бейкън)
• По-силна от всички победи е прошката. (Шилер)
• Странни хора - правят си гадости един на друг, а молят Бога да им прости. (Игор Сиволоб)
• Само силните умеят да прощават. (Елиза Ожешко)
• Тъпият нищо не прощава и не забравя, наивният прощава и забравя, умният прощава, но не забравя. (Томас Сас)
• Умей да прощаваш, и твоята мощ ще се умножи. (Публий Сир)
• Умението да се прощава е качество на силните. Слабите никога не прощават. (М. Ганди)
• Аз ненавиждам хората, които не умеят да прощават. (Ницше)

Рано е за цветница...

Харесаха ми размислите. Имаш ли представа чии са?

To the eyes of the man of imagination, Nature is Imagination itself. - William Blake

Хаунджи, здравей !

Аз имам подобен проблем. Убедена съм, че прошката е единственият изход и че негативните чувства са безмислени и единствено ни вредят. И прощавам, убедена съм, че съм простила.
И в даден неочакван момент заради разаряване по друг повод си спомням и за всички други събития и хора, на които вярвам, че съм простила и същите чувства се възвръщат. Случва ми се рядко, наскоро за първи път от години. Не знам какво е решението. Проблемът е в подсъзнанието, а не съзнателното ми намерение. Май беше прибързано да давам съвети на Сивия вятър за това.

Прощавайки подлостта, ти помагаш да се извърши друга подлост.

Ще прощавам, когато стана безгрешен.
Дотогава станалото е имало причина да се случи.

Не си длъжен да харесваш всички.
Не си длъжен да харесваш и себе си.

Но някак си, живее се по лесно когато си в мир със себе си и света.
Ако ти писне, стани лош.
И в това има смисъл.

За да има, кой да ти прощава и на тебе.

Квит сте.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Мили колеги, простете невежеството ми таз година, но на коя дата са прошките?

To the eyes of the man of imagination, Nature is Imagination itself. - William Blake

Седем седмици преди Великден е Сирница, Сирни Заговезни, Прошка, един от най-големите християнски празници. На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат възкръсналия Христос. Започва пост, въздържание и смирение.

сп. Маргарита

п.п. намерих си отговора, с помощта на най-добрия ми помощник - гугъла

To the eyes of the man of imagination, Nature is Imagination itself. - William Blake

Ето ти цялият текст.

ПРИКАЗКА ЗА ЩАСТИЕТО

Както много от нашите съвременници, имало някога един човек, който тръгнал да търси щастието. Той знаел само, че то се намира там, където се докосват небето и Земята. Дълго пътувал. Пустините го изморили, острите кремъци на планините изранили нозете му. Оборил глава скиталецът и се замислил, защото все не достигал там, където небето и Земята си подават ръка. Когато и последните сили го напуснали, дрипав и унил, оборил глава. Сълзи на горест и отчаяние мокрели лицето му. Изведнъж почувствал нечие присъствие. Повдигнал уморено очи и видял пред себе си старец, чийто благ поглед вливал бодрост и успокоение у него.
- Защо скърбиш, синко? - попитал старецът.
- Търсех щастието, страннико - отговорил скиталецът.
- И къде го търсиш?
- Там, където небето и Земята се допират, но те никъде не се срещат.
- Небето навсякъде докосва Земята, синко, тя цяла плува в него и щастието е навсякъде, стига окото ти да не бъде сляпо да го види. Вглъби взор в себе си и виж, че то стои в тишината и те чака. Напусни прашните пътища и поеми пътя към самия себе си и ще видиш, че там, в светлата тишина на твоето аз, живеят заедно небето и Земята. Но преди това ела с мен. Аз ще ти помогна да стъпиш върху Пътя, който ще те отведе там. И словата, които чуеш, ще ти помогнат само ако ги изпълняваш.
Скиталецът седнал при нозете му и се заслушал внимателно.
- Четири са качествата, които трябва да придобиеш, сине: различаване, отсъствие на желание, добро поведение и любов.
Първото качество е РАЗЛИЧАВАНЕ НА РЕАЛНОТО ОТ НЕРЕАЛНОТО. В света има само два вида хора - едни, които знаят, и други, които не знаят, и само това знание е важно.
Каква религия човек изповядва и към коя раса принадлежи, това са несъществени неща. Истинско същественото е знанието на Божия план за човека. Защото Бог има план и той се нарича еволюция.
Между право и криво не е трудно да се направи избор, защото онези, които са пожелали да следват Пътя, вече са решили да се държат за правото. Но тялото и човекът са две различни неща и човешката воля не винаги е в съгласие с желанията на тялото. Когато тялото ти пожелае нещо, спри се и помисли, дали наистина ти го желаеш, защото ти си душа и ти искаш само това, което душата ти иска. Не влизай в заблуждение да мислиш, че ти си тялото. Ти не си нито физическото, нито астралното, нито умственото тяло. Всяко от тях претендира, че е "Аз"-ът, за да придобие това, което желае. Но ти трябва да ги познаваш всичките и да се самоосъзнаваш като техен господар.
Астралното тяло, или тялото на чувствата, има своите желания - и то цял куп. Не че желае да ти навреди, но жадува за силни преживявания, от които нямаш нужда. Затова трябва да различаваш твоите потребности от онези на астралното ти тяло.
А умственото, или ментално тяло, се смята за нещо отделно. То те кара да мислиш за всички онези отделни предмети, от които то има нужда. Ти не си умът, но умът е твое сечиво, с което си служиш, затова и тук се иска различаване.
Не прави компромис между добро и зло. Ти трябва да вършиш добро, та каквото ще да става. И не бива да вършиш зло, та каквото ще да каже невежият. Изучи основно скритите закони на природата и живей съобразно тях, защото, сине, природата забавлява глупавите, умните учи, а на мъдрите разкрива тайните си.
Ти трябва да различаваш не само полезното от безполезното, но и повече полезното от по-малко полезното.
Второто качество, сине, е ОТСЪСТВИЕТО НА ЖЕЛАНИЕ. Различаването ти е показало вече, че много желаните от повечето хора неща като богатство, власт не са необходими. Когато това наистина се почувства, а не само да се казва с думи, всички желания за тях от само себе си ще изчезнат.
Помни, че всяко егоистично желание, колкото и да е възвишен неговият предмет, връзва ръцете ти. Когато всички желания на твоя "Аз" са изчезнали, все още е възможно да имаш желанието да видиш резултата от делата си. Помагаш ли някому, ти искаш да видиш колко си му помогнал, навярно би желал и той да знае това и да ти е благодарен. Но и това е желание..., а също и отсъствието на вяра. Всяко твое усилие се увенчава със сполука, независимо дали ти можеш да видиш това или не.
Не се стреми да притежаваш психични сили преждевременно, ти ще ги придобиеш, когато дойде часът.
Пази се също от някои малки желания, присъщи на ежедневния живот. Никога не желай да блестиш, да остроумничиш, не бъди и словоохотлив. Добре е малко да говориш или нищо да не казваш, ако не си уверен, че това, което искаш да кажеш, е истинно, добро и полезно.
Друго желание, което строго трябва да задушаваш, е желанието да се бъркаш в чужди работи. Какво някой прави, казва или вярва, не е твоя работа и ти трябва да го оставиш свободен в мисли, думи и дела, докато не наврежда на друг.
Шест са, сине, отличителните черти на ДОБРОТО ПОВЕДЕНИЕ:
Самообладание в мислите или контрол върху ума, така че мисълта ти винаги да бъде спокойна и ясна. Спокоен ум означава да посрещаш хладнокръвно и с мъжество изпитанията и трудностите. Контролирай мисълта си, не оставяй ума си празен, винаги пази в дъното на душата си благородни мисли, готови да изпъкнат в ума ти, щом той остане свободен.
Самообладание в делата. Ако мисълта ти е правилна, тя безпрепятствено ще се осъществи. И не забравяй, че истинска полза се принася на човечеството само тогава, когато мисълта се превръща в дело. Изпълнявай задълженията си и не се бъркай в работата на друг, освен с негово позволение. Бъди готов винаги да помогнеш, когато е необходимо, но без да се натрапваш.
Имай пълна толерантност към всички и се отнасяй със сърдечен интерес към вярванията на хора от други религии и идеи, с каквато сърдечност се отнасяш към своите едноверци. Защото и техните убеждения, както и твоите са път, който води към съвършенство. Но за да постигнеш тази пълна толерантност, първо трябва да се освободиш от всякакъв фанатизъм и предразсъдъци.
Бъди винаги жизнерадостен, сине. Каквато и да бъде твоята карма, понасяй я с търпение и благодари, че не е по-тежка.
Едноцелност означава, че нищо не трябва да те отбива дори за минута от Пътя, по който си тръгнал - никакви изкушения или светски удоволствия.
Ти трябва да имаш доверие в себе си. Ти казваш, че познаваш себе си много добре. Ако така чувстваш, ти не се познаваш. Нямам предвид твоята външна обвивка, която често е попадала в тинята. Но ти си искра от Божествения пламък, която те прави силен, и няма нищо, което да не можеш да постигнеш, стига да го пожелаеш.
От всички качества ЛЮБОВТА е най-важна, тъй като ако тя бъде достатъчно силна у човека, той ще придобие всички други, а без нея те не биха били достатъчни. В ежедневния живот значението й е двойно: първо, да внимаваш добре, за да не причиняваш вреда и страдание на никое живо същество; второ - във всеки благоприятен случай да помогнеш с нещо, когато можеш.
Съществуват три гряха, които причиняват повече зло от всичко друго в света: одумване, жестокост и суеверие, защото те са престъпления против Любовта.
А жестокостта е два вида: умишлена и неволна. Умишлената жестокост преднамерено причинява болка на друго живо същество. Това е най-големият от всички грехове - дело по-скоро на дявол, отколкото на човек. Всички хора се опитват да извинят своята грубост, казвайки, че това е редно, но едно престъпление не престава да бъде такова само затова, че мнозина го вършат. Който е вече в Пътя, той не живее за себе си, а за другите.
Мъдростта, която те прави способен да помагаш, волята, която насочва Мъдростта, Любовта, която вдъхновява Волята - ето качествата, които ти трябва да придобиеш. Те са трите лица на Логоса и ти трябва да ги проявиш в света...

Из рубриката на Мария Майсторова "Звездите за вас" - в. "Новинар"